Сумата за съхранение на ядрените отпадъци и гориво е една

Сумата за предпазване на нуклеарните боклуци и гориво е една от най-деликатните точки в договарянията сред френската компания Engie и белгийското държавно управление. От нея значително зависи дали ще се стигне до модернизиране на двете останали атомни централи в страната. В продължение на повече от година двете страни са в непрестанен разговор за уточняване на крайната сума, която операторът би трябвало да заплати за погребение на отпадъците. За да се разбере същността на казуса, би трябвало да се отиде в недрата на провинция Антверпен. Там се намира лаборатория, наречена Хадес – гръцко божество-повелител на подземния свят, споделя в репортаж телевизия RTBF. Още по тематиката 16 апр 2023 АЕЦ 27 март 2023 По средата на борова гора в Кемпен се намира постройка, чийто асансьор се спуска на 225 метра подземен. Именно там се вършат всички проучвания и проби по сигурност на контейнерите. Гид в този неповторим по рода си тур е шефът на лабораторията  Питър Де Претер. „ Историята на изследванията ни връща преди 40 години. На това място стартират да се тестват устойчивостта на бъдещите контейнери за боклуци и тяхната пропускливост. В тази лаборатория се разиграват разнообразни хипотези, разнообразни действителни условия, при които ще бъдат съхранявани контейнерите подземен. Да се учи системата за предпазване значи да се познават чудесно голям брой физико-химични процеси и стотици параметри “, споделя шефът. Бъдещото хранилище за надълбоко предпазване на отпадъците ще бъде на 400 метра подземен. Засега това е сигурното в комплицираната скица. Тепърва следва това или някое последващо държавно управление на Белгия да реши къде тъкмо ще бъде ситуирано както и какъв брой ще коства на данъкоплатеца. Сложният план се движи под зоркото око на експертите от Националната организация за радиоактивни боклуци ONDRAF. Още преди години е изчислено, че ще коства към 12 милиарда евро при 200 метра дълбочина, споделя представителят Зигрид Еекхаут.  Впоследствие е решено дълбочината да бъде два пъти по-надолу, което допуска и още по-големи разноски. С течение на времето планът нараства от ден на ден и повече. С фрапантния скок на цените на суровините през предходната година съхранението е оценено сред 18-22 милиарда евро. Сума, която Engie не е склонна да заплати. Тяхната последна цена е 20 млрд.евро. И тъкмо цифрата е препъникамъка в договарянията отпред с премиера Александър Де Кроо. Голяма част от тази сума към този момент е заделена от френската компания по искане на страната. От 2003 година дъщерната компания Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предопределен за разглобяване на електроцентралите и ръководство на нуклеарните боклуци. Към 31 декември 2021 година по сметката на този фонд има насъбрани над 14 милиарда евро. Но остава още голяма сума да се събере. Пак ли ще е за сметка на данъкоплатецът, се пита в репортажа. В един предстоящ интервал, в случай че се стигне до алтернатива за закопаване на още по-голяма дълбочина от 600 метра или в случай че държавното управление реши да се съхраняват не на едно, а две места – затова тези спомагателни разноски ще бъдат поети от бюджета. По проект работата ще продължи десетилетия. Същинското депониране няма да стартира преди 2040 година. Според организацията първите боклуци може да слязат подземен през 2070 година, а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде дефинитивно затворена " Говорим за боклуци, които ще са рискови стотици хиляди години. Затова днешните решения значително засягат бъдещите генерации. Ето за какво е значимо те да се заравят в постоянен геоложки пласт ", споделя Зигрид Еекхаут и без съмнение съпоставя строителната площадка с огромните катедрали на Средновековието. „ Няколко генерации са дали живота си по този план с мисълта, че взимат решения за доста години напред “, споделя представителят. Националната организация си дава ясна сметка за огромния залог. Затова дружно с Националния институт за радиоактивни боклуци (NIRAS) и фондация " Крал Бодуен " предизвикаха през април едногодишен публичен спор за бъдещето на радиоактивните боклуци.