Кирил Желев: 5,4 млрд. евро несъбрано ДДС за 17 години не е много за България
Сумата от 5,4 милиарда евро несъбрано Данък добавена стойност от страната за интервал от 17 години е естествена за изискванията в България. Според мен тя е дори много по-голяма. Това съобщи някогашният заместник-министър на финансите и някогашен шеф на Агенция „ Митници “ Кирил Желев по.
Желев посочи, че става дума освен за данъчни отговорности от минали интервали, само че и за отговорности към страната, общините, бюджета на общественото обезпечаване и този на НЗОК: “Всички тези отговорности са свързани с два съществени казуса. Единият проблем е държанието на данъчните органи, само че по-големият проблем е взаимоотношението и координацията вътре в самите данъчни органи и сред държавните органи и репресивния уред на страната – прокуратура, МВР”.
Според него няма задоволително висока данъчна просвета и няма обичайно равнище на данъчно държание в „ Икономическа полиция “ на Министерство на вътрешните работи и в прокуратурата
“Парадоксът е, че те разчитат, че данъчните органи ще разкрият за тях неща, свързани с закононарушения. Това не е обвързване на данъчните организации. Данъчните отговорности доста по-често граничат с закононарушения и това са задължения на други органи и организации. Повишаването на данъчната просвета на обществото също е от голяма важност. Реално видяно данъчните органи съумяват в огромна степен да си свършат работата и да усилят събираемостта, само че по едно и също време с това, в случай че те не подобрят оперативното си взаимоотношение с репресивните органи, там, където става дума за осъществяване на закононарушение, тъкмо там са опциите за увеличение на събираемостта”, сподели Кирил Желев.
Кирил Желев счита още, че плоският налог е остаряла форма за облагане и би трябвало да се премине към прогресивно облагане. Според него въвеждането на диференцирана ставка не води до директни резултати за бюджета.
Желев посочи, че става дума освен за данъчни отговорности от минали интервали, само че и за отговорности към страната, общините, бюджета на общественото обезпечаване и този на НЗОК: “Всички тези отговорности са свързани с два съществени казуса. Единият проблем е държанието на данъчните органи, само че по-големият проблем е взаимоотношението и координацията вътре в самите данъчни органи и сред държавните органи и репресивния уред на страната – прокуратура, МВР”.
Според него няма задоволително висока данъчна просвета и няма обичайно равнище на данъчно държание в „ Икономическа полиция “ на Министерство на вътрешните работи и в прокуратурата
“Парадоксът е, че те разчитат, че данъчните органи ще разкрият за тях неща, свързани с закононарушения. Това не е обвързване на данъчните организации. Данъчните отговорности доста по-често граничат с закононарушения и това са задължения на други органи и организации. Повишаването на данъчната просвета на обществото също е от голяма важност. Реално видяно данъчните органи съумяват в огромна степен да си свършат работата и да усилят събираемостта, само че по едно и също време с това, в случай че те не подобрят оперативното си взаимоотношение с репресивните органи, там, където става дума за осъществяване на закононарушение, тъкмо там са опциите за увеличение на събираемостта”, сподели Кирил Желев.
Кирил Желев счита още, че плоският налог е остаряла форма за облагане и би трябвало да се премине към прогресивно облагане. Според него въвеждането на диференцирана ставка не води до директни резултати за бюджета.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




