Българите зад граница пращат у нас средно по 2,5 млн. лв. на ден
Сумата нараства с 1.33% на годишна база. За съпоставяне през същия интервал на предходната година българските емигранти са пратили у нас 530.7 млн. евро. Средно по 76.8 млн. евро на месец трансферират у нас българите в чужбина от началото на годината. Конкретно през месец юли паричните преводи доближават 78.1 млн. евро, което е с 1.1 млн. евро повече по отношение на същия месец на миналата 2016 година.
През първите 7 месеца на 2017 година, сънародниците зад граница са изпратили у нас както следва: 65 млн. евро през януари; 70.3 млн. евро през февруари; 81.1 млн. евро през март; 77.5 млн. евро за април; 88.1 млн. евро през май; 77.7 млн. евро за юни и горепосочените 78.1 млн. евро за месец юли.
На фона на 537.8 млн. евро емигрантски прехвърляния размерът на директните задгранични вложения у нас доближава 431.8 млн. евро, сочат предварителните данни на Българска народна банка към края на юли тази година. Според някои икономисти, паричните прехвърляния на българите в чужбина имат отношение към размера на банковите депозити на физически лица у нас, които доближават общата сума от 45.8 милиарда лв. към края на първото полугодие на тази година. Ниските лихви по влоговете предизвикат обаче търсенето на други капиталови други възможности, като влагане в неподвижен парцел.
Според някои специалисти, част емигрантските пари генерират раздвижването на българския пазар на парцели. За това спомагат и ниските лихви по ипотечните заеми. Въпреки всички тези данни действителният принос на емигрантските прехвърляния към момента остава по-скоро мистерия. Методологията, по която се наблюдават паричните прехвърляния обгръща единствено преводите за суми над 2 500 евро, които са осъществени по банков път. Трябва да се означи, че като цяло българската стопанска система не изпитва директна взаимозависимост от прехвърлянията, идващи от чужбина, въпреки те да оформят към 3% от Брутният вътрешен продукт на страната за предходната година, по данни на Организация на обединените нации (според данните на Българска народна банка делът е по-малък).
Емигрантските прехвърляния заемат много по-висок дял от стопанската система на някои страни от района, като да вземем за пример Сърбия (9.2% от Брутният вътрешен продукт за 2016 година), Молдова (23.5% от БВП) и Украйна (6.5% от БВП). Според формалните данни на Българската национална банка, за предходната 2016 година българите зад граница са пратили у нас близо 870 млн. евро. Според Организация на обединените нации обаче сумата е по-висока за 2016 година - 1.671 милиарда $ или към 1.4 милиарда евро по сегашния курс на щатския $.
През първите 7 месеца на 2017 година, сънародниците зад граница са изпратили у нас както следва: 65 млн. евро през януари; 70.3 млн. евро през февруари; 81.1 млн. евро през март; 77.5 млн. евро за април; 88.1 млн. евро през май; 77.7 млн. евро за юни и горепосочените 78.1 млн. евро за месец юли.
На фона на 537.8 млн. евро емигрантски прехвърляния размерът на директните задгранични вложения у нас доближава 431.8 млн. евро, сочат предварителните данни на Българска народна банка към края на юли тази година. Според някои икономисти, паричните прехвърляния на българите в чужбина имат отношение към размера на банковите депозити на физически лица у нас, които доближават общата сума от 45.8 милиарда лв. към края на първото полугодие на тази година. Ниските лихви по влоговете предизвикат обаче търсенето на други капиталови други възможности, като влагане в неподвижен парцел.
Според някои специалисти, част емигрантските пари генерират раздвижването на българския пазар на парцели. За това спомагат и ниските лихви по ипотечните заеми. Въпреки всички тези данни действителният принос на емигрантските прехвърляния към момента остава по-скоро мистерия. Методологията, по която се наблюдават паричните прехвърляния обгръща единствено преводите за суми над 2 500 евро, които са осъществени по банков път. Трябва да се означи, че като цяло българската стопанска система не изпитва директна взаимозависимост от прехвърлянията, идващи от чужбина, въпреки те да оформят към 3% от Брутният вътрешен продукт на страната за предходната година, по данни на Организация на обединените нации (според данните на Българска народна банка делът е по-малък).
Емигрантските прехвърляния заемат много по-висок дял от стопанската система на някои страни от района, като да вземем за пример Сърбия (9.2% от Брутният вътрешен продукт за 2016 година), Молдова (23.5% от БВП) и Украйна (6.5% от БВП). Според формалните данни на Българската национална банка, за предходната 2016 година българите зад граница са пратили у нас близо 870 млн. евро. Според Организация на обединените нации обаче сумата е по-висока за 2016 година - 1.671 милиарда $ или към 1.4 милиарда евро по сегашния курс на щатския $.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ