Сумата на установения при ревизии и дължим данък върху добавената

Сумата на открития при проверки и изискуем налог върху добавената стойност за интервала от 1 януари 2000 година до 31 декември 2017 година възлиза на 16,32 милиарда лева От тях за 5,79 милиарда лева има влезнали в действие ревизионни актове. Но 5,39 милиарда лева са категоризирани като „ мъчно събираеми или несъбираеми вземания”, защото длъжниците не имат активи или имущество, към което да се насочи наложително осъществяване.

Това стана ясно от информация на Национална агенция за приходите, поискана от гражданското съдружие „ БОЕЦ” по Закона за достъп до социална информация.

Европейска комисия стартира наказателна процедура против България поради Данък добавена стойност върху горивата

Държавата удари бензиновата мафия

Пазарът на горива - невидими танкери и изчезващи облаги

Огромната стойност на несъбрания Данък добавена стойност докара до вълна от отвращение, като провокира даже реакция от шоумена Слави Трифонов.

Изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите Галя Димитрова признава, че огромна част от откритите дължими суми са резултат от възлагане на външни проверки. А сега се работи по събиране на едвам 399 млн. лева

Всъщност общата сума на несъбраните налози в България за интервала е близо 25 милиарда лева При Данък добавена стойност казусът обаче е по-сложен, защото при него компаниите употребяват данъчен заем, с цел да се избегне двойно данъчно облагане в търговията с артикули и услуги на територията на Българи и Европейски Съюз.

На доктрина вредите от укриване на Данък добавена стойност за бюджета би трябвало да са минимални, защото идващият търговец по веригата ще заплати дължимата сума. Не по този начин стоят нещата обаче, в случай че данъкът е целеустремено източен от страната посредством потребление на данъчен заем за фиктивни транзакции. При това Национална агенция за приходите няма по какъв начин да събере отговорностите, когато компанията е трансферирана на малоимотно лице. В такива случаи завеждането на дело е напълно за сметка на българските данъкоплатци.

„ На пръв взор сумата от близо 5,8 милиарда лева е голяма, защото се касае за бюджета за обучение да вземем за пример за 4 години напред”, разяснява пред NOVA ръководителят на икономическата комисия в Народното събрание Петър Кънев, народен представител от Българска социалистическа партия. „ Министър Горанов заяви в Народното събрание преди два месеца, че единствено от горивата годишно 1 милиард лева не се събират”.

Кънев уточни, че тежестта на Данък добавена стойност измамите постоянно пада върху дребните компании, които са правилни платци, „ а огромните играчи излизат сухи”.

„ 16 милиарда и 200 милиона лв.! Това са повече от 4 КТБ-та! И в тази сума, забележете, влиза единствено заявеното и след това неплатено Данък добавена стойност, не влиза източеното и укритото Данък добавена стойност!”, разяснява възмутено във „ Фейсбук” пък Слави Трифонов.

Наистина казусът е голям, само че не чак толкоз, колкото наподобява. България напълно не е първа в Европейски Съюз по неплатен Данък добавена стойност.

Данните от последния отчет на Европейската комисия за казуса сочат, че в нашата страна делът на неплащания Данък добавена стойност е към 20% годишно. За 2015 година сумата e 2 милиарда лева Но през миналата 2014 година, която беше белязана от банкрута на КТБ и оставката на кабинета на Пламен Орешарски, делът на несъбрания Данък добавена стойност доближи рекордните 24% или 2,3 милиарда лева, и то при спад с 3% на заявените отговорности.

И въпреки всичко България не е първа по този индикатор в Европейски Съюз, нито пък последна. Например несъбрания Данък добавена стойност в прилежаща Румъния за 2014 година е 43% от общия изискуем или 8,6 милиарда евро (16,8 милиарда лева.). От друга страна в Швеция несъбраният Данък добавена стойност е единствено 0,28% или 110 млн. евро (215 млн. лева.)



За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.