Източна притча: Решаващият изстрел
Суетен юноша съумял да завоюва няколко следващи надпревари по пукотевица с лък. Той се възгордял дотам, че провокирал своя личен преподавател, който бил фамозен със своите умения. Учителят се подсмихнал, само че се съгласил.
Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от огромно разстояние, а с втората стрела разцепил първата.
Дошъл редът на учителя. Той обаче не протегнал ръка към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината.
Младежът тръгнал с любознание. Вървели, вървели, до момента в който стигнали пред дълбока бездна, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки умерено върху самобитния мост, възрастният преподавател избрал за цел едно дърво отвъд пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила тъкмо в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя.
- Сега е твой ред – обърнал се той към младия си сателит.
Поглеждайки с смут дълбоката, притегляща пропаст, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттова.
- Владееш лъка – рекъл му учителят – само че не владееш мозъка си, от който зависи решаващият изстрел.
