Студиото на Нора Ампова се намира на малка и уютна

Студиото на Нора Ампова се намира на дребна и уютна уличка в сърцето на София. От витрината наднича един любопитен розов щраус, а компания му прави остър кактус. Това е артистичният оазис на Нора, която обича да посреща другари и ценители на изкуството ѝ в ателието със закачливото име Тротоар. Между дословното и метафоричното, сред подозренията и фантазиите, някъде там се намира златното сечение в изкуството ѝ, което проследявам от години с признателност, че нееднократно ми е напомняло за невидимия свят. Същият, за който приказва Екзюпери в „ Малкият принц “ и към който посягаме единствено в незабавни случаи. Е, Нора го прави когато и да е. Завършва живопис в НХА, в класа на проф. Андрей Даниел и Правдолюб Иванов. През 2011 година специализира изящни изкуства в Хартфордширския университет, Англия. Нейни творби са част от сбирката на арт център „ Хюго Вутен “ (Hugo Voeten Art Center, Herentals, Belgium), както и от други частни сбирки в България и чужбина.  Изложбата в изложба Little Bird Place с екзотичното заглавие GöKOTTA е 11-ата ѝ независима експозиция и е като пъстър чадър в „ дъждовните “ дни.

Новата ти галерия е със звучното скандинавско име Gökotta, което значи – да се събудиш рано, с цел да усетиш свежестта на сутринта, да оцениш хубостта на природата и изключително песента на птиците. Ти си актьор, който постоянно търси златното сечение с природата, безконечното и огромно ентусиазъм. В кой интервал от живота си осъзна, че тя е толкоз значима за теб? Когато бях на 5 години, със фамилията ми се преместихме да живеем във Владая, в полите на Витоша. Там имах хубаво детство, игри на открито измежду природата, разходки в гората с кучето, звуци на птички и поточета. Като младеж обаче нещата се трансформираха и започнах да жадувам за града, изпитах потребност да вникна в този причудив обществен организъм. Отдалечавах се последователно природата. Когато пристигна коронавирус пандемията, усетих катарзисно събуждане на доста равнища. В този интервал, със брачна половинка ми и щерка ми, заминахме да живеем на границата сред Франция и Швейцария, с панорама към Монблан. Там изненадващо още веднъж се открих в прегръдките на планината, само че гледайки я към този момент с очите на възрастен човек. Тогава започнах да правя оценка природата и да се свързвам с нея още веднъж. Това събуждане влезе в изкуството ми и започнах серия от планове, чийто фокус е изолацията, самодостатъчността, както и разговорът с природата. Защо толкоз ти харесва да пренареждаш действителността с колажите си?  Импровизацията ме притегля в техниката на колажа. Със своята лекост и безкрайни разновидности за композиране ме връща в детството. Пренареждайки действителни фрагменти, сътворявам изцяло нови измерения и пространства. По този метод се отдалечавам от градското и материално стресово настояще. Приканвам хората към пътешестване и мисли, които да им нашепнат, че възвишена мощ има, а ние, хората, сме единствено дребна част от цялото. Не се ли загубихме в спиралата на техническата еволюция? Силно се надявам, че сега обществото изживява своя пик на материално облекчаване и че тези ниски пристрастености ще стартират малко по малко да отслабват. В противоположен случай самоунищожението ни не е надалеч.