Вече не ти принадлежа
Студенината на въздуха при започване на зимата, ме кара да се сещам за теб от време на време, а различен път – да те не помни напълно.
Студеният въздух ми припомня за теб. Напомня ми за болката, която споделяхме, в последните мигове преди да се разбием.
Но започнах да церя сърцето си. Започвах да чувствам, че е време да продължа напред.
Най-накрая те пущам.
Най-накрая се избавям от живота, който трябваше да имаме дружно. Най-накрая се узнавам постепенно да спирам да те позволявам в мислите си всеки ден. Най-накрая си прощавам за живота, който не можах да ти дам. Най-накрая се узнавам да ти простя за нещата, които сподели, до момента в който бяхме дружно. Най-накрая се узнавам да ти простя за нещата, които сподели, до момента в който бяхме разграничени. Най-накрая се узнавам да пребивавам без теб. Най-накрая се узнавам, че мога да оцелея сама, макар ти да мислиш, че ще се срина на късчета без теб в огромния град. Град, в който се преместихме дружно. Мислейки, че дружно ще завладеем.
Най-накрая се узнавам да церя сърцето си след месеци на битка,
уроци, разпадане и нареждане на парченцата, постепенно, само че несъмнено то се лекува.
Най-накрая се узнавам, че мога да правя нещото, наречено „ живот “ и без теб,
че Земята се върти и без теб, че животът ми е цялостен и без теб, че приятелите ми са с мен и без теб. Отказвам да не помни за любовта, която споделяхме, само че най-сетне съм способна да ти простя, най-сетне да чувам за новия ти живот.
Уча се да те пусна да си отидеш, най-сетне разрешавам на сърцето ми да се освободи от пространството, което ти запълваше, с цел да разреши на някой нов да пристигна, тъй като сърцето ми към този момент не принадлежи на теб.
Вече не е разрушено, към този момент не е отговорно за разрушения ни живот, към този момент не ти принадлежи.
Вече не ти числя се!
Инфо: https://dama.bg
