Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите, пред „Труд“: Студената война е вече в разгара си
Студената война не се задава, тя е към този момент тук и е в разгара си. Така счита Горан Симеонов , шпионин от кариерата със незабравим опит като резидент в чужбина и началник на турското направление в българската разследваща работа. „ Толкова доста съветски шпиони не са експулсирани и в интервалите на най-голямата борба сред източния и западния блок “, споделя той. Според него за момента би трябвало да оценим позитивно умерената позиция на премиера Борисов в международния спор, макар че за вбъдеще, заради външния напън, мъчно можем да бъдем оптимисти.
– Г-н Симеонов, чухме ви един път да казвате, че шпионажът не може да се раздели от политиката. Затова взехме решение да ви попитаме по какъв начин наподобява в очите на един шпионин срещата на Европейски Съюз с Ердоган във Варна, и виждате ли вие на хоризонта нова Студена война?
– По мое виждане срещата във Варна, макар скептичните упования, се организира без блестящо демонстриране на несъгласията сред участниците. И с емфатичен афинитет към предстоящ разговор на всички тях. Всяка от страните в срещата задоволително ясно съобщи своите позиции във връзка с вероятностите в разговора сред Европейски Съюз и Турция, визовите и митническите проблеми, и най-важното – тероризма и мигрантския проблем с неговото европейско финансиране. И двете страни единствено обявиха своите питания и искания. Решенията оставиха отсега нататък. Както заключи ръководителят на Европейския съвет господин Туск, „ нищо съответно не постигнахме, само че поставихме всички въпроси ”. За наша наслада единственият въпрос, който беше решен позитивно, беше въпросът дали продължава съглашението за мигрантите. Турция към този момент ще продължи да задържа на своя територия 3-4 млн. емигранти и ще получи останалата част дължимите й за това 6 милиарда евро.
– Седмица мина от варненската срещата, а към момента доста хора, незнаещи смисъла на учтивите изрази в дипломацията, се питат: какво в действителност споделиха европейците на Ердоган?
– Най-общо, Европейски Съюз заявява, че Турция е стратегически сътрудник и би трябвало да се работи за възобновяване на разговора с него. Казано бе, че е належащо съдействие по най-важните въпроси – миграцията и тероризма. Същевременно беше изработен опит да се имитира неотстъпчивост в отношението към вътрешните проблеми на Турция – към погазената народна власт и продължаващото там изключително състояние след опита за прелом, към десетките хиляди задържани и нарушаванията на човешките права и свободи. Най-сериозната забележка на Европейски Съюз към Турция прозвуча по отношение на влошените й връзки с Кипър и Гърция. Нали чухте апела към Турция? „ Да се бори против тероризма в границите на интернационалните правила и контракти ”.
– Да, чухме го. Но „ опитът за реплика на неотстъпчивост “, който споменахте, не им се получи доста на европейските водачи, май.
– Цялостната ми оценка е, че Ердоган се оказа най-добре квалифициран за срещата във Варна. От изказванията на конференцията, проведена след нея, стана ясно, че турската страна освен устно е сложила всички въпроси, касаещи нейните ползите. Нещо повече – Турция е предоставила на Европейски Съюз и особено направени документални информации, поясняващи в елементи мненията й за тероризма, за военната интервенция в Сирия, и за кипърския проблем. За разлика от европейските водачи, Ердоган освен е съумял да аргументира своите позиции, само че им е дал и „ домашно “.
– А България по какъв начин се показа в ролята си на стопанка във Варна?
– Относно това домакинство аз бих лимитирал своя коментар до приноса на премиера за решение на главния, жизненоважен въпрос за България, а точно – обезпеченото продължение на мигрантското съглашение сред Европейски Съюз и Турция. Това значи сигурност на южната ни граница, на този стадий.
– Ами това, че министър председателят се престраши да сложи пред Ердоган болния въпрос за компенсациите на ония 60 хиляди тракийски българи, които са били жертви на турски геноцид?
За всички стана ясно, че това незабавно включване в срещата на някои проблеми в двустранните ни връзки с Турция, става под напън и е една досадна условност. Тук още веднъж се сблъскахме с обичайна липса на тактика и поредност в нашата политика. Отново външното министерство действаше по инерция, вадейки една чернова от 2013 година, когато тия проблеми се обсъждаха отново. От своя страна Турция извади много по-дълъг лист от искания към България, свързани с Възродителния развой и освен. Друг въпрос е, до каква степен те са основателни. В този подтекст аз мощно се колебая, че въпросите с „ душевните граници ” на Ердоган (с Кърджали в тях) са намерили своето почтено място в диалозите.
– Казват, че президентът на Съединени американски щати намирал всяка заран на бюрото си чаша кафе и отчета на разузнаването, който го подготвял за работния ден. По ваша преценка, сътрудниците ви от ДАР добре ли бяха подготвили нашия министър председател за срещата във Варна?
– Изхождайки от обстоятелството, че България е хазаин на срещата, а нейният министър председател е главно настоящо лице, аз не се колебая, че всички наши специфични служби са били на крайник. Основно обвързване на разузнаването е да осведоми държавното управление и то навреме. За такива съществени мероприятия то активизира целия си информативен и кадрови запас. А Турция постоянно се е употребила с необикновен статут в нашето разузнаване. Аз съм работил по това направление и мога ви уверя, че е по този начин.
– Уважавам вашата въздържаност по този въпрос. Да минем в този момент на по-горещата тематика, в случай че нямате нищо срещу. За Студената война.
– Да?
– Защо Европейски Съюз толкоз остро реагира на съмненията на Англия, че Русия се е пробвала да токсини там двойния сътрудник Скрипал и щерка му, а си трае, когато в Турция потвърдено убиват публицисти, дейци на опозицията и почтени хора от други страни по волята на Ердоган?
– За двойните стандарти на Европейски Съюз доста е говорено и аз мъчно бих споделил нещо ново. Убеден съм, че смяна няма да има, за жалост.
– Заради абсурда „ Скрипал “ гонят съветски дипломати от редица европейски страни и Съединени американски щати. Споделяте ли опасенията, че се задава нова международна война?
– Аз и самичък, много преди този диалог с вас, си зададох въпроса: дали 2018 година ще бъде белязана с началото на нова „ студена “ или „ гореща ” война? Въпросителната към този момент падна. Опасявам се, че след последните „ дипломатически “ удари сред Русия и Запада, решително вървим към привършване на арсенала на новата Студена война. Толкова доста съветски шпиони – към 120 и повече! – не са експулсирани даже в интервалите на най-голямата борба сред източния и западния блок.
– България няма да гони съветски дипломати, сподели през вчерашния ден нашият министър-председател.
Ние би трябвало позитивно да оценим неговата сдържана и умерена позиция, макар че при големия външен, а и вътрешен напън, е мъчно да бъдем оптимисти. Генерал Никълъс Картър, началникът на генщаба на британската войска преди 2 месеца сподели: „ Русия е най-комплексната и ефикасна държавна опасност за Англия. Конфликтът с Русия може да бъде ненадейно непосредствен, а враждебните дейности може да стартират по най-непредсказуем метод. ”
– Кой има максимален интерес от абсурда с отровата „ Новичок “? Може би в този политически въпрос се крие и отговорът на другия, престъпния: кой токсини Скрипал и щерка му?
– Нека създадем въпреки всичко ангажимента, че става въпрос за хипотези. Излиза, че никой с изключение на британските служби, госпожа Мей, английския министър председател и господин Джонсън, нейният външен министър, не е осведомен с „ истината ”. Изглежда, че господин Джонсън има дори информация кой персонално е заповядал това злочинство – Путин. Като познаваме британската процедура, а тя е прекомерно богата, надали можем да чакаме в околните години англичаните да споделят обществено цялата си информация по случая. Абстрахирайки се от ”истината ”, която те са разкрили, ние можем да я търсим в два аспекта. Във вътрешнополитически аспект ползите на госпожа Мей изискват подсилване на нейните позиции в Консервативната партия и обезвреждане на триумфите на опозиционната Лейбъристка партия, с което тя да си обезпечи социална поддръжка в идните тежки договаряния по Брекзит.
Но по-съществен е външнополитическия аспект.
– Пояснете?
– Ако погледнем на случая „ Скрипал и щерка “, като на интензивно мероприятие – а има задоволително белези, е че това – ще забележим възможните изгоди от него и то освен за Англия, само че и за сътрудниците й – Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз. Солидарността, която Тереза Мей получи от сътрудниците си и проведено задълбочаващата се борба с Русия, приказват повече за интензивно мероприятие с англосаксонски темперамент, в сравнение с за спонтанна групова реакция. Лично аз имам чувството за римейк на ролята на Тони Блеър в Иракската покруса. Още повече, че мероприятието съответствува с тоталната замяна на екипа на Доналд Тръмп. „ Ястребите “ в възобновения екип незабавно изгониха 60 съветски дипломати и закриха консулството в Сиатъл. Русия предстоящо разгласи, че ще работи по огледалния принцип. Така и направи – изгони и тя 60 американски дипломати, а Лавров разгласи, че и консулството в Санкт Петербург ще бъде затворено, като ответна мярка. Всичко това значи завръщане към остарялата максима, че „ съветската дипломация има два съдружника – армията и флота ”. А към този момент можем да прибавим и трети – военно- галактическите сили.
– Искате ли да разгледаме в този момент версията „ ръката на Кремъл “ в отровителството със страшния „ новичок “?
– Най-благоприятният вид за уредниците на покушението над Скрипал е да се окаже, че причинителят е съветски жител. Той, рано или късно, ще бъде докаран до положението на своите жертви. Новичокът ще остане в историята на шпионажа, както останаха Българският чадър, рицинът и полоният. Но главните цели на уредниците са реализирани в политическата действителност. „ Западът “ – това разбиране още веднъж влезе в приложимост – е консолидиран против „ Русия на злия Путин ”. Врагът е явен. Студената война е в разгара си. Обвиненията към Русия ще бъдат разширени и модифицирани – в областта на киберсигурността, хибридната война и събитията в Украйна, Крим и Сирия. Ще се твърди, че Русия има право да работи единствено и само на своя територия и то към този момент, и в сходство с „ евроатлантическите полезности “, каквото и да значи това през днешния ден. Колективният бюджет на НАТО е твърдо предпазен. 975 милиарда $! Военно-промишленият комплекс си е обезпечил облагите, до момента в който елементарният поданик, както му е редът, ще заплаща и ще духа студената чорба!
– Премиерът Борисов се е съсредоточил в този момент във външната политика. Дали, като водач на страната – европредседателка, той би могъл да повлияе някак на процесите в двата плана – Евроатлантическия и Евразийския?
– Да бъдем по-точни. Г-н Борисов се е съсредоточил най-много в Балканските измерения на европолитиката. Проблемът, наименуван „ Западните Балкани в Европейски Съюз “ е прекомерно комплициран, с цел да бъде решен в границите на едно председателство. Както се видя във Варна, не по-малко комплициран е и казусът „ Европейски Съюз – Турция “. Похвални са напъните на господин Борисов да одобри отговорности по тези проблеми, воден от националните ни ползи. Но, за жалост, времето му е доста малко, а и дипломатическият му екип се оказва мощен единствено в приказките и в туитър. Проблемите на Балканите са възел, завързан от Великите сили. И без присъединяване на Съединени американски щати, НАТО, Русия и Турция те не биха могли да бъдат трайно решени. Сега Балканите се трансформират отново в поле на противоборство сред Русия и НАТО. Не имам вяра възможната по-нататъшна натовизация на района да докара до решение на проблемите в полза на обособените балкански страни. В този смисъл можем да бъдем удовлетворени, че тези проблеми ще са отвън компетенциите на българското председателство.
А по отношение на залязващия Евроатлантически план и Нова Евразия, бих отбелязал единствено едно събитие. Даже 140 –годишнината на руско-турската война не съумя да сплоти нашите институции, с цел да засвидетелстват признателност към освободителите, да покажат пред европартньорите специфичните ни връзки с Русия и да ги употребяват като народен капитал. А при очертаващата се конюнктура в света спомагателни канали за контакт на Европа с Русия ще бъдат нужни – в това съм сигурен!
– От ваши сътрудници знам, че България е изтеглила разузнавачите си от партньорските страни, до момента в който те на наша територия си разузнават. От позиция на евроинтеграцията ние сме постъпили по-правилно. Но от позиция на нашето благополучие по какъв начин е?
– Въпросът за геостратегическото разрастване на българското разузнаване е на равнище държавно управление. Той е въпрос на стратегическо мислене и на финанси. Близо 30 години се приказва за задълбочаване на съдействието сред специфичните служби в НАТО и Европейски Съюз. Но максимата на ген. Тодор Бояджиев „ Шпиони от всички страни, обединявайте се! ” съумя да влезе единствено като смешка в професионалния фолклор. По линия на тероризма има първи проблясъци на по-дълбоко съдействие. Но то е в застой по всички други линии. И разследващите служби пазят своите тайни най-ревниво.
Нашият посетител
Горан Симеонов е роден през 1946 година в София. Завършил британска гимназия в родния град (1965), „ Външна търговия ” във ВИИ „ К. Маркс ” (1973) и почнал работа в разузнаването, наричано тогава Първо главно управление (на ДС) – Държавна сигурност. Дълги години е на дипломатическа работа в чужбина – културен аташе в Лондон и политически консултант в Анкара. Бил е резидент и началник на турското направление в българската разследваща работа. Вече трети мандат е ръководител на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
– Г-н Симеонов, чухме ви един път да казвате, че шпионажът не може да се раздели от политиката. Затова взехме решение да ви попитаме по какъв начин наподобява в очите на един шпионин срещата на Европейски Съюз с Ердоган във Варна, и виждате ли вие на хоризонта нова Студена война?
– По мое виждане срещата във Варна, макар скептичните упования, се организира без блестящо демонстриране на несъгласията сред участниците. И с емфатичен афинитет към предстоящ разговор на всички тях. Всяка от страните в срещата задоволително ясно съобщи своите позиции във връзка с вероятностите в разговора сред Европейски Съюз и Турция, визовите и митническите проблеми, и най-важното – тероризма и мигрантския проблем с неговото европейско финансиране. И двете страни единствено обявиха своите питания и искания. Решенията оставиха отсега нататък. Както заключи ръководителят на Европейския съвет господин Туск, „ нищо съответно не постигнахме, само че поставихме всички въпроси ”. За наша наслада единственият въпрос, който беше решен позитивно, беше въпросът дали продължава съглашението за мигрантите. Турция към този момент ще продължи да задържа на своя територия 3-4 млн. емигранти и ще получи останалата част дължимите й за това 6 милиарда евро.
– Седмица мина от варненската срещата, а към момента доста хора, незнаещи смисъла на учтивите изрази в дипломацията, се питат: какво в действителност споделиха европейците на Ердоган?
– Най-общо, Европейски Съюз заявява, че Турция е стратегически сътрудник и би трябвало да се работи за възобновяване на разговора с него. Казано бе, че е належащо съдействие по най-важните въпроси – миграцията и тероризма. Същевременно беше изработен опит да се имитира неотстъпчивост в отношението към вътрешните проблеми на Турция – към погазената народна власт и продължаващото там изключително състояние след опита за прелом, към десетките хиляди задържани и нарушаванията на човешките права и свободи. Най-сериозната забележка на Европейски Съюз към Турция прозвуча по отношение на влошените й връзки с Кипър и Гърция. Нали чухте апела към Турция? „ Да се бори против тероризма в границите на интернационалните правила и контракти ”.
– Да, чухме го. Но „ опитът за реплика на неотстъпчивост “, който споменахте, не им се получи доста на европейските водачи, май.
– Цялостната ми оценка е, че Ердоган се оказа най-добре квалифициран за срещата във Варна. От изказванията на конференцията, проведена след нея, стана ясно, че турската страна освен устно е сложила всички въпроси, касаещи нейните ползите. Нещо повече – Турция е предоставила на Европейски Съюз и особено направени документални информации, поясняващи в елементи мненията й за тероризма, за военната интервенция в Сирия, и за кипърския проблем. За разлика от европейските водачи, Ердоган освен е съумял да аргументира своите позиции, само че им е дал и „ домашно “.
– А България по какъв начин се показа в ролята си на стопанка във Варна?
– Относно това домакинство аз бих лимитирал своя коментар до приноса на премиера за решение на главния, жизненоважен въпрос за България, а точно – обезпеченото продължение на мигрантското съглашение сред Европейски Съюз и Турция. Това значи сигурност на южната ни граница, на този стадий.
– Ами това, че министър председателят се престраши да сложи пред Ердоган болния въпрос за компенсациите на ония 60 хиляди тракийски българи, които са били жертви на турски геноцид?
За всички стана ясно, че това незабавно включване в срещата на някои проблеми в двустранните ни връзки с Турция, става под напън и е една досадна условност. Тук още веднъж се сблъскахме с обичайна липса на тактика и поредност в нашата политика. Отново външното министерство действаше по инерция, вадейки една чернова от 2013 година, когато тия проблеми се обсъждаха отново. От своя страна Турция извади много по-дълъг лист от искания към България, свързани с Възродителния развой и освен. Друг въпрос е, до каква степен те са основателни. В този подтекст аз мощно се колебая, че въпросите с „ душевните граници ” на Ердоган (с Кърджали в тях) са намерили своето почтено място в диалозите.
– Казват, че президентът на Съединени американски щати намирал всяка заран на бюрото си чаша кафе и отчета на разузнаването, който го подготвял за работния ден. По ваша преценка, сътрудниците ви от ДАР добре ли бяха подготвили нашия министър председател за срещата във Варна?
– Изхождайки от обстоятелството, че България е хазаин на срещата, а нейният министър председател е главно настоящо лице, аз не се колебая, че всички наши специфични служби са били на крайник. Основно обвързване на разузнаването е да осведоми държавното управление и то навреме. За такива съществени мероприятия то активизира целия си информативен и кадрови запас. А Турция постоянно се е употребила с необикновен статут в нашето разузнаване. Аз съм работил по това направление и мога ви уверя, че е по този начин.
– Уважавам вашата въздържаност по този въпрос. Да минем в този момент на по-горещата тематика, в случай че нямате нищо срещу. За Студената война.
– Да?
– Защо Европейски Съюз толкоз остро реагира на съмненията на Англия, че Русия се е пробвала да токсини там двойния сътрудник Скрипал и щерка му, а си трае, когато в Турция потвърдено убиват публицисти, дейци на опозицията и почтени хора от други страни по волята на Ердоган?
– За двойните стандарти на Европейски Съюз доста е говорено и аз мъчно бих споделил нещо ново. Убеден съм, че смяна няма да има, за жалост.
– Заради абсурда „ Скрипал “ гонят съветски дипломати от редица европейски страни и Съединени американски щати. Споделяте ли опасенията, че се задава нова международна война?
– Аз и самичък, много преди този диалог с вас, си зададох въпроса: дали 2018 година ще бъде белязана с началото на нова „ студена “ или „ гореща ” война? Въпросителната към този момент падна. Опасявам се, че след последните „ дипломатически “ удари сред Русия и Запада, решително вървим към привършване на арсенала на новата Студена война. Толкова доста съветски шпиони – към 120 и повече! – не са експулсирани даже в интервалите на най-голямата борба сред източния и западния блок.
– България няма да гони съветски дипломати, сподели през вчерашния ден нашият министър-председател.
Ние би трябвало позитивно да оценим неговата сдържана и умерена позиция, макар че при големия външен, а и вътрешен напън, е мъчно да бъдем оптимисти. Генерал Никълъс Картър, началникът на генщаба на британската войска преди 2 месеца сподели: „ Русия е най-комплексната и ефикасна държавна опасност за Англия. Конфликтът с Русия може да бъде ненадейно непосредствен, а враждебните дейности може да стартират по най-непредсказуем метод. ”
– Кой има максимален интерес от абсурда с отровата „ Новичок “? Може би в този политически въпрос се крие и отговорът на другия, престъпния: кой токсини Скрипал и щерка му?
– Нека създадем въпреки всичко ангажимента, че става въпрос за хипотези. Излиза, че никой с изключение на британските служби, госпожа Мей, английския министър председател и господин Джонсън, нейният външен министър, не е осведомен с „ истината ”. Изглежда, че господин Джонсън има дори информация кой персонално е заповядал това злочинство – Путин. Като познаваме британската процедура, а тя е прекомерно богата, надали можем да чакаме в околните години англичаните да споделят обществено цялата си информация по случая. Абстрахирайки се от ”истината ”, която те са разкрили, ние можем да я търсим в два аспекта. Във вътрешнополитически аспект ползите на госпожа Мей изискват подсилване на нейните позиции в Консервативната партия и обезвреждане на триумфите на опозиционната Лейбъристка партия, с което тя да си обезпечи социална поддръжка в идните тежки договаряния по Брекзит.
Но по-съществен е външнополитическия аспект.
– Пояснете?
– Ако погледнем на случая „ Скрипал и щерка “, като на интензивно мероприятие – а има задоволително белези, е че това – ще забележим възможните изгоди от него и то освен за Англия, само че и за сътрудниците й – Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз. Солидарността, която Тереза Мей получи от сътрудниците си и проведено задълбочаващата се борба с Русия, приказват повече за интензивно мероприятие с англосаксонски темперамент, в сравнение с за спонтанна групова реакция. Лично аз имам чувството за римейк на ролята на Тони Блеър в Иракската покруса. Още повече, че мероприятието съответствува с тоталната замяна на екипа на Доналд Тръмп. „ Ястребите “ в възобновения екип незабавно изгониха 60 съветски дипломати и закриха консулството в Сиатъл. Русия предстоящо разгласи, че ще работи по огледалния принцип. Така и направи – изгони и тя 60 американски дипломати, а Лавров разгласи, че и консулството в Санкт Петербург ще бъде затворено, като ответна мярка. Всичко това значи завръщане към остарялата максима, че „ съветската дипломация има два съдружника – армията и флота ”. А към този момент можем да прибавим и трети – военно- галактическите сили.
– Искате ли да разгледаме в този момент версията „ ръката на Кремъл “ в отровителството със страшния „ новичок “?
– Най-благоприятният вид за уредниците на покушението над Скрипал е да се окаже, че причинителят е съветски жител. Той, рано или късно, ще бъде докаран до положението на своите жертви. Новичокът ще остане в историята на шпионажа, както останаха Българският чадър, рицинът и полоният. Но главните цели на уредниците са реализирани в политическата действителност. „ Западът “ – това разбиране още веднъж влезе в приложимост – е консолидиран против „ Русия на злия Путин ”. Врагът е явен. Студената война е в разгара си. Обвиненията към Русия ще бъдат разширени и модифицирани – в областта на киберсигурността, хибридната война и събитията в Украйна, Крим и Сирия. Ще се твърди, че Русия има право да работи единствено и само на своя територия и то към този момент, и в сходство с „ евроатлантическите полезности “, каквото и да значи това през днешния ден. Колективният бюджет на НАТО е твърдо предпазен. 975 милиарда $! Военно-промишленият комплекс си е обезпечил облагите, до момента в който елементарният поданик, както му е редът, ще заплаща и ще духа студената чорба!
– Премиерът Борисов се е съсредоточил в този момент във външната политика. Дали, като водач на страната – европредседателка, той би могъл да повлияе някак на процесите в двата плана – Евроатлантическия и Евразийския?
– Да бъдем по-точни. Г-н Борисов се е съсредоточил най-много в Балканските измерения на европолитиката. Проблемът, наименуван „ Западните Балкани в Европейски Съюз “ е прекомерно комплициран, с цел да бъде решен в границите на едно председателство. Както се видя във Варна, не по-малко комплициран е и казусът „ Европейски Съюз – Турция “. Похвални са напъните на господин Борисов да одобри отговорности по тези проблеми, воден от националните ни ползи. Но, за жалост, времето му е доста малко, а и дипломатическият му екип се оказва мощен единствено в приказките и в туитър. Проблемите на Балканите са възел, завързан от Великите сили. И без присъединяване на Съединени американски щати, НАТО, Русия и Турция те не биха могли да бъдат трайно решени. Сега Балканите се трансформират отново в поле на противоборство сред Русия и НАТО. Не имам вяра възможната по-нататъшна натовизация на района да докара до решение на проблемите в полза на обособените балкански страни. В този смисъл можем да бъдем удовлетворени, че тези проблеми ще са отвън компетенциите на българското председателство.
А по отношение на залязващия Евроатлантически план и Нова Евразия, бих отбелязал единствено едно събитие. Даже 140 –годишнината на руско-турската война не съумя да сплоти нашите институции, с цел да засвидетелстват признателност към освободителите, да покажат пред европартньорите специфичните ни връзки с Русия и да ги употребяват като народен капитал. А при очертаващата се конюнктура в света спомагателни канали за контакт на Европа с Русия ще бъдат нужни – в това съм сигурен!
– От ваши сътрудници знам, че България е изтеглила разузнавачите си от партньорските страни, до момента в който те на наша територия си разузнават. От позиция на евроинтеграцията ние сме постъпили по-правилно. Но от позиция на нашето благополучие по какъв начин е?
– Въпросът за геостратегическото разрастване на българското разузнаване е на равнище държавно управление. Той е въпрос на стратегическо мислене и на финанси. Близо 30 години се приказва за задълбочаване на съдействието сред специфичните служби в НАТО и Европейски Съюз. Но максимата на ген. Тодор Бояджиев „ Шпиони от всички страни, обединявайте се! ” съумя да влезе единствено като смешка в професионалния фолклор. По линия на тероризма има първи проблясъци на по-дълбоко съдействие. Но то е в застой по всички други линии. И разследващите служби пазят своите тайни най-ревниво.
Нашият посетител
Горан Симеонов е роден през 1946 година в София. Завършил британска гимназия в родния град (1965), „ Външна търговия ” във ВИИ „ К. Маркс ” (1973) и почнал работа в разузнаването, наричано тогава Първо главно управление (на ДС) – Държавна сигурност. Дълги години е на дипломатическа работа в чужбина – културен аташе в Лондон и политически консултант в Анкара. Бил е резидент и началник на турското направление в българската разследваща работа. Вече трети мандат е ръководител на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ