Студът гони окъсели дни по улици и дворове. Те подръпват

Студът гони окъсели дни по улици и дворове. Те подръпват ръкави, с цел да скрият премръзнали пръсти, подскачат на сакат крайник, с цел да се стоплят. После, изтощени, се предават. Прибират се на топло вкъщи. Пързалят се по паркета в хола, обути във вълнени терлици, преди да приседнат на топло край огъня пред камината. Вълшебно време. Има магия в зимата. Интимност, лека потиснатост, уют, събраност, недоизказаност на прочита, лирика.Изтече през пясъчния часовник на времето една година напълно незабелязано. Бърза то, не ни оставя мирис. Все го догонваме. Улисани в делничните тематики, не усетихме по какъв начин още веднъж стигнахме на прага на огромните празници, най-красивите всред всички останали – Рождественските дни. Тази година Коледа ни извести рано за идването си с пухкави снежни преспи и по този начин ни потопи в красивото време на очакване на бялата светлина, с която свързваме вълнуващия празник Рождество Христово.Той е обичан на всички. Носи в себе си доста специфичен заряд – вяра, оптимизъм, вярата, че се отварят двери за нещо огромно и положително. Галеникът на годината. Препуска бясно, носи сняг или лято, мраз или цъфнали дървета, каквито и да са приумиците му, всички му се радват, одобряват го с екстаз. Вестоносец е. На смяната. Буреносен и мощен, с един размах опустошава всичко излишно и гнило, застила навсякъде белия цвят на новото. Декември. Най-чаканият месец в година. Мостът. Каквото беше, остава обратно. В предишното е извървеният път. Затваряме страницата. За равносметки и поучения ли е време? Или е миг за разпределяне, за кротки вечери, потънали в хубостта на барокова музика – храна на душата, приседнали в уютно кресло, притихнали в прегръдката на мека светлина, на кротка раздумка със самите себе си и с чистата наслада от щастието на мига – тук и в този момент, и от надълбоко вдишаното „ има ме “… Прекрасно е и задоволително за посрещане на новата година в нашата персонална история.