Сцената на Народен театър Иван Вазов ни извиси“. Така коментира

...
Сцената на Народен театър Иван Вазов ни извиси“. Така коментира
Коментари Харесай

„Под игото – 1894-та“ – едно същинско извисяване на духа |

„ Сцената на Народен спектакъл „ Иван Вазов ” ни извиси “. Така разяснява преди време гостуването на Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ в столицата неговият шеф Петко Койчев. Две години по-късно умерено можем да кажем: „ Под игото – 1894-та “ извиси театралния дух на София.

Да се движиш по гръбнака на документалистиката, да вложиш с извънреден заряд личната си интерпретация на събитията и още веднъж да останеш правилен на обстоятелствата – това извънредно креативно достижение изцяло почтено заслужи аплодисментите, отекващи дълго под намерено небе.

Постановката развива на три проекта събитията сред 1892 и 1894 година, когато е публикуван романа “Под игото ”, действителността към издаването на самия разказ и спомените на майката на Иван Вазов - Съба.

Сцената на „ Театър пред театъра “ обаче прибавя и един четвърти проект - въвеждането на феновете в пространствено-времеви континуум, където облиците от пиесата заживяват в една среда дружно с публиката.

Документалната нишка на драматургичния текст напълно органично се слива с намиращите се в непосредствена непосредственост емблематични места от София и ги трансформира в натурален атрибут на спектакъла – будката и книжарницата на Чипев, домовете на Вазов, Шишманов, Гешов... Реализмът по този начин или другояче е неизбежен, с помощта на ерудитска съобразителност на създателя Гергана Змийчарова и режисьора Петринел Гочев.

„ Самонаписа се. “ Така споделя за пиесата си Гергана Змийчарова. Това „ самонаписване “ обаче е резултат на извънредно задълбочено проучване на многочислени архивни документи, банкови извлечения, преса от интервала към 1894 година, преписка сред исторически персони, свързани с издаването на романа „ Под игото “. Особено мощно са изведени и спомените на майката на писателя Съба Вазова.

Самопретвори се. Това можем да кажем за спектакъла и то напълно предстоящо, поради плодородната сплав сред екипа, потвърдила се към този момент в неедно зрелище.

И този път експресивната нематериалност на Петринел Гочев се подема с лекост от импозантния гений на актьорите, с цел да преведат аритмиите на времето през пулсациите на героите. Да накарат парадокса да разсмее, страха да разплаче, идеала да усмихне, прагматизма да заболи – овладени с ювелирна точност, тези похвати са единствено дребна част от снаряжението на габровската натрупа. Затова не е по никакъв начин изненадващо умелото превеждане през същността на въздигането и принизяването, възторга и отчаянието, идеализма и цинизма – същата действителност на същата тази корав и под същите тези звезди.

Болката и ужасът излизат отвън личните си лимити, пресъздадени от титаничната Надежда Петкова, която опустошава останалия в ъгълчетата на зениците ни облик на Костанда от „ Свекърва “, с цел да ги впери необятно и вечно в Съба Вазова.

Неизменна част от трупата на Гочев са и: Петко Петков, Стоян Руменин, Димо Димов, Светослав Славчев, към този момент познати на публиката със своето мощно наличие и безкомпромисни превъплъщения.

Малкият-голям гений Валентин Петров още веднъж изпълва пространството на сцената и отвън нея с извънредно актьорско влияние. Неговото вещо театрално интониране и мъдрото градене на облици, в контрастност с нежния му опит, са забележителни.

Великолепни са и всички деца и младежи от габровската театрална школа „ Котешката къща “, които вземат участие в спектакъла. Особено очарователни са и осъществяванията онлайн на младата пианистка Адриана Кънева.

Сценографията на Гергана Лазарова – Рънкъл, дружно с музиката, основана особено за спектакъла от „ Студио Елисей “, и хореографията на Светлана Цвяткова с лекост заиграват времето и пространството в изключителна и многопластова динамичност, с цел да преведат фена през паметта и преноса. За да знае на какво тъкмо е стъпил – както споделя същината на режисьорското си търсене Гочев.

И тази амалгама - сред живака на интелектуалната смелост и златната цена на идеализма, сред свободата и оцеляването, сред вярата и безверието, сред бляна и лимитираното мислене, сред културата и безпросветността - споява сцена, аудитория и заобикалящите ги неми очевидци на историята в едно запаметяващо се прекарване.

Зрителят не излиза от представлението дълго след края му, тъй като то продължава да се играе към него. На същата тази корав и под същите тези звезди, през днешния ден дерзаещи създатели и мечтаещи издатели се борят със същите тези демони на нелепостта, безвкусицата и безпътието. Изправени пред същите грамади от обезсърчение и повърхностност, пред същия този изнурен и афектиран народ.

Остава утехата, че към момента нищо не е обречено, щом има кой да (по)чете Вазов.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР