Сцената е храм, на нея не може да излезеш и да си свирукаш, казва актьорът Борис Луканов
Сцената е храм, на нея не може да излезеш и да си свирукаш, споделя роденият на днешната дата преди 90 години артист Борис Луканов. Думите му са от изявление за Българска телеграфна агенция през 2021 година „ И театърът е станал една неистина... На всяка втора дума всеки втори споделя „ Много се забавлявахме ", не какво толкоз ги забавлява. Разбира се, че в живота има и веселба, само че театърът е сериозна работа. Той би трябвало да е позиция, да излъчва послания, да бъде задача. Поне аз по този начин го одобрявам ", декларира той.
Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 година в Ловеч. Започва кариерата си като самодеец в театралната учебна група и самодейния спектакъл при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „ Разлом “ от Борис Лавренов, сложена от учителя по български език и литература Трифон Хинов.
През 1954 година приключва Пълно приблизително смесено учебно заведение „ Христо Кърпачев “ в Ловеч (дн. Средно учебно заведение „ Свети Климент Охридски “). През 1959 година приключва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев.
В изявление за Българска телеграфна агенция през 2016 година споделя за първите „ рецензии ": „ В изпитния театър „ Боряна " от Йовков играех Андрея. Мама и баща пристигнаха да ме гледат и получих доста неприятна „ критика ". Мама сподели: „ Боре, затуй ли учи пет години в София - да облечеш тия селски облекла! ". Бяха разочаровани и от „ Месец на село " от Тургенев, където участвах - даже не го догледаха до дъно. Най-после зарадвах мама като ординареца на Фердинанд - по-късно играх и Фердинанд, само че в „ Царска благосклонност ". Тогава бях някакъв служител, с доста хубава униформа, с лъскави копчета. И мама беше удовлетворена! “.
От 1960 година до 1961 година играе на сцената на Драматичния спектакъл „ Йордан Йовков “ в Добрич. Първата му роля на професионалната сцена в Добрич е на цар Борис III в пиесата „ Любов, която изгаря” от Иван Аржентински. В продължение на 21 години (1961-1982) е част от трупата на Варненския общински спектакъл, където изиграва над 100 функции. През 1982 година Борис Луканов минава в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, а от 2000 година продължава кариерата си като артист на свободна процедура с изяви в София и Варна.
В театъра Борис Луканов избира изяви в функции от пиеси на класиците на международната литература. Сред знаковите му превъплъщения на сцената са Черкун във „ Варвари “ от Максим Горки, Тригорин в „ Чайка “ от Антон Чехов, Алцест в „ Мизантроп “ от Молиер и Сирано в „ Сирано дьо Бержерак “ от Едмон Ростан, както и в пиеси на Уилям Шекспир и Леонид Леонов. Превъплъщава се и в облика на Иван Тургенев в постановката „ Елегия “ от Михаил Петровски.
През годините работи под режисурата на имена като Петър Златев, Станчо Станчев, Любен Гройс, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев и Александър Морфов, Маргарита Младенова, Николай Поляков, Явор Гърдев. В киното работи с Георги Дюлгеров, Зако Хеския, Маргарит Николов, а в телевизионния спектакъл – с Роксена Кирчева, Асен Траянов, Павел Павлов.
В изявление за Българска телеграфна агенция през 2016 година, на въпрос дали личната позиция за всяка роля е предизвиквала разногласия с режисьорите, Борис Луканов споделя: „ Аз не съм доста конфликтен човек. Обикновено положителните режисьори споделят своята идея, изслушват концепцията на актьора, а по време на подготовките прокарват своето, само че ти оставят усещането, че ти самичък си го измислил “.
От 1977 година Луканов е член на Съюза на артистите в България, а от 1979 година – и на Съюза на българските кино дейци.
Участва в към 60 игрални кино лентата, като пресъздава облиците на Йован Ристич („ Легенда за Паисий “, 1963), проф. Александър Цанков („ По дирята на безследно изчезналите “, 1979), доктор Александър Пеев („ Сами измежду вълци “, 1979), генерал-лейтенант Иван Маринов („ Ударът “, 1981), Гьорче Петров („ Мера съгласно мера “, 1981), доктор Кръстю Кръстев („ Дело 205/1913 “, 1984), Кавхан Етх („ Борис I “, 1985), Стефан Стамболов („ Мечтатели “, 1987), бащата на Дали („ Дали “, 1991). Сред последните му появи пред камерата са функциите в кинопродукциите „ Вездесъщият “ (2017) и „ Смирен “ (2021), както и в телевизионния сериал „ Порталът “ (2021). Играе във френски и испански продукции, в които си партнира с Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.
През 2021 година в изявлението за Българска телеграфна агенция Борис Луканов описа, че напълно инцидентно попада в киното. Първата му огромна кино роля е тази на Александър Цанков в „ По дирята на безследно изчезналите ". След това ориста му сервира опция да изиграе доста разнообразни исторически персони - Стефан Стамболов, Богдан Филов, Гьорче Петров. Актьорът споделя, че се е подготвял доста съществено за историческите си функции - изучавал е епохата, биографиите в детайлности, само че постоянно е влагал и нещо от себе си.
През годините Борис Луканов получава голям брой оценки, измежду които званието „ Заслужил актьор “ (1977), медал „ Кирил и Методий “ (трета степен), почетната премия на Националния кино център за повсеместен принос (2011), плакет „ Златен ритон “ (2009) и почетният знак „ Златен век “ (печат на Симеон Велики, 2014) на Министерството на културата. На 24 май 2016 година Борис Луканов е почетен с „ Аскеер “ за повсеместен принос към театралното изкуство.
Борис Луканов е създател е на книгата „ Монолози “ (2019).
„ На всичките си награди съм се радвал и май съвсем всички са били изненада. Когато получих званието „ Заслужил актьор " - до „ Народен “ по този начин и не стигнах, бях в Тунис и по радиото слушах новините за 24 май - по този начин разбрах. „ Аскеер " -ът също беше огромна изненада, тъй като моят сценичен живот мина главно във Варненския спектакъл, където за 21 години съм изиграл над 100 функции, в София са доста по-малко “, споделя Луканов.
На 27 януари 1983 година е разгласен за почетен жител на Ловеч – за огромните му заслуги към театралното и филмовото изкуство и за развиването на културния живот в града. Умира на 86 години, на 31 май 2023 година в София.
На 23 октомври 2023 година в Регионалната библиотека „ Проф. Беню Цонев “, Ловеч, е открит ъгъл с книги на Борис Луканов, откакто щерка му Иглика Луканова подарява персоналната му библиотека, изпълнявайки желанието, изразено от него приживе. Откриването е съпроводено с галерия за живота и креативния път на Борис Луканов. С решение от 28 декември 2023 година на Общинския съвет в Ловеч, Драматичният спектакъл в града носи неговото име.
/ДД
/отдел „ Справочна “/РШ/АЯ
Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/465653-otide-si-aktyorat-boris-lukanov; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/547608-obshtina-lovech-v-loveshkata-biblioteka-otkrivat-kat-s-knigite-na-aktyora-boris; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1145267-loveshkiyat-teatar-shte-otbelezhi-90-godini-ot-rozhdenieto-na-svoya-patron-boris; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1145978-v-lovech-shte-bade-prozhektiran-filmat-boris-i-po-povod-90-godini-ot-rozhdenie; https://www.bta.bg/bg/news/lik/465731-boris-lukanov-pred-bta-stsenata-e-hram-na-neya-ne-mozhe-da-izlezesh-i-da-si-sv; Кой кой е в Б-я “, 1998 година, с. 421; /БТА,ВИНФ,5.11.2016; 11.4.2016; 24.5.2016.
Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 година в Ловеч. Започва кариерата си като самодеец в театралната учебна група и самодейния спектакъл при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „ Разлом “ от Борис Лавренов, сложена от учителя по български език и литература Трифон Хинов.
През 1954 година приключва Пълно приблизително смесено учебно заведение „ Христо Кърпачев “ в Ловеч (дн. Средно учебно заведение „ Свети Климент Охридски “). През 1959 година приключва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев.
В изявление за Българска телеграфна агенция през 2016 година споделя за първите „ рецензии ": „ В изпитния театър „ Боряна " от Йовков играех Андрея. Мама и баща пристигнаха да ме гледат и получих доста неприятна „ критика ". Мама сподели: „ Боре, затуй ли учи пет години в София - да облечеш тия селски облекла! ". Бяха разочаровани и от „ Месец на село " от Тургенев, където участвах - даже не го догледаха до дъно. Най-после зарадвах мама като ординареца на Фердинанд - по-късно играх и Фердинанд, само че в „ Царска благосклонност ". Тогава бях някакъв служител, с доста хубава униформа, с лъскави копчета. И мама беше удовлетворена! “.
От 1960 година до 1961 година играе на сцената на Драматичния спектакъл „ Йордан Йовков “ в Добрич. Първата му роля на професионалната сцена в Добрич е на цар Борис III в пиесата „ Любов, която изгаря” от Иван Аржентински. В продължение на 21 години (1961-1982) е част от трупата на Варненския общински спектакъл, където изиграва над 100 функции. През 1982 година Борис Луканов минава в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, а от 2000 година продължава кариерата си като артист на свободна процедура с изяви в София и Варна.
В театъра Борис Луканов избира изяви в функции от пиеси на класиците на международната литература. Сред знаковите му превъплъщения на сцената са Черкун във „ Варвари “ от Максим Горки, Тригорин в „ Чайка “ от Антон Чехов, Алцест в „ Мизантроп “ от Молиер и Сирано в „ Сирано дьо Бержерак “ от Едмон Ростан, както и в пиеси на Уилям Шекспир и Леонид Леонов. Превъплъщава се и в облика на Иван Тургенев в постановката „ Елегия “ от Михаил Петровски.
През годините работи под режисурата на имена като Петър Златев, Станчо Станчев, Любен Гройс, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев и Александър Морфов, Маргарита Младенова, Николай Поляков, Явор Гърдев. В киното работи с Георги Дюлгеров, Зако Хеския, Маргарит Николов, а в телевизионния спектакъл – с Роксена Кирчева, Асен Траянов, Павел Павлов.
В изявление за Българска телеграфна агенция през 2016 година, на въпрос дали личната позиция за всяка роля е предизвиквала разногласия с режисьорите, Борис Луканов споделя: „ Аз не съм доста конфликтен човек. Обикновено положителните режисьори споделят своята идея, изслушват концепцията на актьора, а по време на подготовките прокарват своето, само че ти оставят усещането, че ти самичък си го измислил “.
От 1977 година Луканов е член на Съюза на артистите в България, а от 1979 година – и на Съюза на българските кино дейци.
Участва в към 60 игрални кино лентата, като пресъздава облиците на Йован Ристич („ Легенда за Паисий “, 1963), проф. Александър Цанков („ По дирята на безследно изчезналите “, 1979), доктор Александър Пеев („ Сами измежду вълци “, 1979), генерал-лейтенант Иван Маринов („ Ударът “, 1981), Гьорче Петров („ Мера съгласно мера “, 1981), доктор Кръстю Кръстев („ Дело 205/1913 “, 1984), Кавхан Етх („ Борис I “, 1985), Стефан Стамболов („ Мечтатели “, 1987), бащата на Дали („ Дали “, 1991). Сред последните му появи пред камерата са функциите в кинопродукциите „ Вездесъщият “ (2017) и „ Смирен “ (2021), както и в телевизионния сериал „ Порталът “ (2021). Играе във френски и испански продукции, в които си партнира с Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.
През 2021 година в изявлението за Българска телеграфна агенция Борис Луканов описа, че напълно инцидентно попада в киното. Първата му огромна кино роля е тази на Александър Цанков в „ По дирята на безследно изчезналите ". След това ориста му сервира опция да изиграе доста разнообразни исторически персони - Стефан Стамболов, Богдан Филов, Гьорче Петров. Актьорът споделя, че се е подготвял доста съществено за историческите си функции - изучавал е епохата, биографиите в детайлности, само че постоянно е влагал и нещо от себе си.
През годините Борис Луканов получава голям брой оценки, измежду които званието „ Заслужил актьор “ (1977), медал „ Кирил и Методий “ (трета степен), почетната премия на Националния кино център за повсеместен принос (2011), плакет „ Златен ритон “ (2009) и почетният знак „ Златен век “ (печат на Симеон Велики, 2014) на Министерството на културата. На 24 май 2016 година Борис Луканов е почетен с „ Аскеер “ за повсеместен принос към театралното изкуство.
Борис Луканов е създател е на книгата „ Монолози “ (2019).
„ На всичките си награди съм се радвал и май съвсем всички са били изненада. Когато получих званието „ Заслужил актьор " - до „ Народен “ по този начин и не стигнах, бях в Тунис и по радиото слушах новините за 24 май - по този начин разбрах. „ Аскеер " -ът също беше огромна изненада, тъй като моят сценичен живот мина главно във Варненския спектакъл, където за 21 години съм изиграл над 100 функции, в София са доста по-малко “, споделя Луканов.
На 27 януари 1983 година е разгласен за почетен жител на Ловеч – за огромните му заслуги към театралното и филмовото изкуство и за развиването на културния живот в града. Умира на 86 години, на 31 май 2023 година в София.
На 23 октомври 2023 година в Регионалната библиотека „ Проф. Беню Цонев “, Ловеч, е открит ъгъл с книги на Борис Луканов, откакто щерка му Иглика Луканова подарява персоналната му библиотека, изпълнявайки желанието, изразено от него приживе. Откриването е съпроводено с галерия за живота и креативния път на Борис Луканов. С решение от 28 декември 2023 година на Общинския съвет в Ловеч, Драматичният спектакъл в града носи неговото име.
/ДД
/отдел „ Справочна “/РШ/АЯ
Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/465653-otide-si-aktyorat-boris-lukanov; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/547608-obshtina-lovech-v-loveshkata-biblioteka-otkrivat-kat-s-knigite-na-aktyora-boris; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1145267-loveshkiyat-teatar-shte-otbelezhi-90-godini-ot-rozhdenieto-na-svoya-patron-boris; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1145978-v-lovech-shte-bade-prozhektiran-filmat-boris-i-po-povod-90-godini-ot-rozhdenie; https://www.bta.bg/bg/news/lik/465731-boris-lukanov-pred-bta-stsenata-e-hram-na-neya-ne-mozhe-da-izlezesh-i-da-si-sv; Кой кой е в Б-я “, 1998 година, с. 421; /БТА,ВИНФ,5.11.2016; 11.4.2016; 24.5.2016.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ