Сценаристът Иво Сиромахов, който не е член на партията Има

Сценаристът Иво Сиромахов, който не е член на партията " ИТН "   и не възнамерява присъединяване в политиката, разгласява във " Facebook "   отзиви за офанзивите против Слави Трифонов.

В естествените демокрации гласоподавателите гласоподават за хора, които да свършат някаква работа. В България гласоподавателите гласоподават за човек, който да им е отговорен за всичко.

Ето какво още разгласява през вчерашния ден:

Извън шеговитите статуси и запенените от необяснима завист " анализатори “ на изборите, събитията от последните няколко месеца извадиха нескрито една доста печална картинка за положението на по този начин наречената " българска интелигенция “.

Изумително е да видиш по какъв начин тия хора са си останали в комунизма и по какъв начин повтарят мантри от 1982 година. Времето, в което властта ги лъжеше, че са значими, че са " интелектуалния авангард на Партията “ и разчиташе на верните им идеологически послания. За които ги възнаграждаваше с безвъзмездни почивни станции и евтина водка в барчетата на креативните съюзи.

Отгледана беше цяла войска от послушни интелектуалци, която възпяваше диктатурата. Спомняте ли си израза " Който приказва скучно за комунизма, в действителност приказва срещу комунизма “? А спомняте ли си великата фраза " Другарю Живков, можете да ми възбраните всичко, само че не можете да ми възбраните да ви обичам? “

Тия хора бяха излъгани от Тодор Живков и от щерка му, че са национално благосъстояние. И те повярваха в тая неистина.

Обаче пристигна времето на свободната конкуренция и тия " интелектуалци “ се почувстваха прецакани. Нямаше към този момент кой да им заплаща почивните станции и евтините водки и те изреваха на умряло. " Сега кой ще ни даде парииии? “

Наложи се да се състезават за вниманието на публиката. Да се конкурират за хляба си. С надалеч по-талантливи хора от тях като Сашо Морфов, Стоян Камбарев (светла му памет!), Илия Троянов, Кристо Явашев (светла му памет!), Веско Ешкенази…

Изгубиха надпреварата и се затвориха в спомените си за това сладко време на диктатурата, в което са били лъгани, че са " значими “. 

Наскоро още веднъж подсетиха за себе си, като взеха решение да се нахвърлят с цялата насъбрана през годините завист и гняв върху едно надарено момиче, което е номинирано за " Оскар “. Нарочиха прелестната Мария Бакалова, с цел да компенсират с омразата си към нея личните си провали.

Донякъде е занимателно, че през 2021 година българските интелектуалци не престават да си мислят, че живеят в комунизма.

Но по-скоро е тъжно.