КНСБ сезира омбудсмана за промените в КТ: Най-сериозно засегнати ще бъдат родители на малки деца, лица с трайни увреждания, учащи се и възрастни работници
КНСБ изпрати искане до омбудсмана на България да предприеме дейности по член 150, алинея 3 от Конституцията на Република България по отношение на противоконституционни оферти за изменение на Кодекса на труда, съдържащи се в Преходните и заключителните разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година (№ 52-609-01-19) (§§ 11, 12 и 44 (§ 46 според отчета по ЗДБРБ-2026)
ФОКУС разгласява текста на писмото до омбудсмана:
Уважаема доцент доктор Делчева,
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България изразява категоричното си несъгласие с направените предложенията по §§ 11, 12 и 44 (§46 според отчета по ЗДБРБ-2026) от Преходните и заключителните разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година
Считаме, че с тези оферти се прави опит за осъществяване на фундаментални промени в трудовото законодателство по метод, който не подхожда нито на предмета на бюджетния закон, нито на откритите стандарти за качествено и транспарантно законотворчество. Предложените текстове надалеч надвишават рамката на нужните бюджетни разпореждания. Вместо да уреждат връзки, директно свързани с образуването, осъществяването и отчитането на държавния бюджет, те вкарват трайни промени в два от основните аспекти на трудовото право, а точно метода на пресмятане и признание на трудовия стаж и механизма по който се дефинира на минималната работна заплата. Това са въпроси с директно отражение върху приходите, обществената сигурност и добитите права на стотици хиляди служащи и чиновници. Затова те следва да бъдат предмет на независим законодателен развой, учреден на задълбочена оценка на въздействието, публично разискване и пълностоен обществен разговор.
КНСБ изрично възразява против потреблението на преходните и заключителните разпореждания на бюджетен закон като инструмент за смяна на съществени трудови права. Подобен метод основава чувство за заобикаляне на откритите процедури и лишава обществото и обществените сътрудници от опцията да вземат участие действително в разискването на решения с дълготрайни последствия. Тези разпореждания опонират на Конституцията, както заради потребления законодателен прийом, по този начин и заради нарушение на съществени конституционни правила, измежду които правилата на правовата страна, правната сигурност, предвидимостта на законодателството и закрилата на труда. Това схващане е категорично застъпено в Решение № 3 от 4 февруари 2020 година по к.д. № 5/2019 година, в което Конституционният съд приема, че поради особеното предопределение на закона за държавния бюджет посредством него не могат да се правят трайни промени на материални закони, които не са директно обусловени от осъществяването на бюджета.
Същевременно подчертаваме, че социалният разговор не е официална процедура, а главен механизъм за реализиране на устойчиви и уравновесени решения в областта на труда. Изключването му при промени, засягащи фундаментални трудови институти, съставлява оттегляне от одобрените европейски правила за демократично ръководство на пазара на труда.
Предложените промени не съставляват краткотрайни бюджетни ограничения, а трайна смяна на режима на трудовите правни отношения. Поради това тяхната нужда, пропорция и сходство с правилата на правовата страна следва да бъдат подложени на независима и задълбочена оценка. Липсват претекстове, които да потвърждават нуждата от сходна смяна, както и разбор на обществените, икономическите и правните последствия от нея. Не е показана оценка на броя на засегнатите лица, на отражението върху приходите и обществените права на служащите и чиновниците, както и на вероятните последствия за работодателите и системата на трудовите връзки.
Подобен законодателен метод основава риск от непредвидимост, правна неустановеност и ограничение на към този момент открити гаранции в трудовото законодателство.
Относно §§ 11 и 12 – смяната в режима на трудовия стаж
Предлаганата смяна заменя настоящия принцип за признание на трудовия стаж в календарно време с механизъм, учреден на действително отработени часове. Това не е техническа смяна в метода на пресмятане, а фундаментална смяна във философията на института на трудовия стаж. Трудовият стаж не съставлява само математическо премерване на положен труд. Той е юридически институт, който удостоверява връзката сред служащия и трудовото правно отношение и от който произтичат голям брой права – заплатен годишен отпуск, в допълнение заплащане за трудов стаж и професионален опит, компенсации по Кодекса на труда, права при пенсиониране, професионално развиване и редица права, контрактувани посредством груповото трудово договаряне.
Предлаганият модел вкарва риск от прикрито понижаване на трудови права за обилни групи работещи. Най-сериозно наранени ще бъдат работещите на ненапълно работно време – родители на дребни деца, лица с трайни увреждания, хора, полагащи грижи за членове на фамилията, учащи се, възрастни служащи и всички лица, за които непълната претовареност е нужна форма на присъединяване в пазара на труда. За тези категории служащи календарното време на трудовото правно отношение няма да бъде равностойно на приет трудов стаж, което на процедура може да докара до ограничение на бъдещи права, без тези лица да са позволили нарушаване или да са отказали осъществяване на трудовите си отговорности.
Предложението не регистрира обществената функционалност на непълното работно време като инструмент за съчетаване на трудов и персонален живот и като механизъм за поощряване на заетостта измежду уязвими групи.
Не е изяснено:
– Как ще се ползва режимът при съществуване на повече от едно трудово правно отношение?
– Как ще се регистрира времето на заплатен и неплатен отпуск?
– Как ще се третират интервалите на краткотрайна нетрудоспособност?
– Как ще бъдат предпазени към този момент добитите права?
– Какви преходни правила ще подсигуряват правната сигурност?
КНСБ смята, че сходна смяна може да бъде обсъждана само посредством обособен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, след осъществяване на изчерпателен разбор и съвещания със обществените сътрудници в границите на Националния съвет за тристранно съдействие.
Относно § 44 – механизма за установяване на минималната работна заплата
За нас е категорично неприемливо предлагането по § 44, с което се прекратява действието на съществуващия механизъм за установяване на минималната работна заплата, без да бъде препоръчан по едно и също време нов, приключен, справедлив и предвидим модел. Минималната работна заплата е главен инструмент за отбрана на работещите с най-ниски приходи и основен детайл от политиките за ограничение на бедността измежду работещите. Премахването на настоящата законова гаранция без ясна опция основава риск от интервал на правна и икономическа неустановеност, при който стотици хиляди служащи няма да имат нужната предвидимост. Предложението не съдържа критерии, периоди и гаранции по кое време и по какъв метод ще бъде въведен нов механизъм. Това слага под подозрение неговата бистрота и предвидимост.
Законът за държавния бюджет е закон с необикновен предмет на контролиране. Конституцията дефинира неговото предопределение да урежда финансовата рамка на страната за съответната бюджетна година. Именно заради този необикновен предмет Конституционният съд поредно приема, че промените в други закони, осъществявани посредством преходните и заключителните разпореждания на бюджетния закон, са допустими само когато имат директна, непосредствена и функционална връзка с приходната или разходната част на държавния бюджет. Както цитирахме нагоре сходно схващане е категорично застъпено в Решение № 3 от 4 февруари 2020 година по к.д. № 5/2019 година, в което Конституционният съд приема, че поради особеното предопределение на закона за държавния бюджет посредством него не могат да се правят трайни промени на материални закони, които не са директно обусловени от осъществяването на бюджета.
В съответния случай такава връзка не съществува.
Член 244, алинея 2 от Кодекса на труда урежда механизма за установяване на минималната работна заплата като част от общата уредба на трудовите връзки. Тази наредба не е бюджетна норма, а е детайл от трайно настоящ закон, който контролира съществени обществени права и гаранции на служащите и чиновниците.
Суспендирането на действието ѝ посредством годишния Закон за държавния бюджет съставлява фактическо изменение на Кодекса на труда посредством закон, който има друг предмет, друго времетраене на действието си и друго конституционно предопределение. Подобен законодателен метод излиза отвън допустимите граници на бюджетното законодателство и опонира на разбирането на Конституционния съд по отношение на наличието и функционалностите на закона за държавния бюджет.
Наред с това законодателното решение нарушава правилото на правовата страна по член 4, алинея 1 от Конституцията.
Правовата страна изисква непоклатимост, предвидимост и методичност при упражняването на законодателната власт. Не е възможно трайното деяние на наредба от Кодекса на труда да бъде преустановявано посредством краткотраен закон, какъвто е законът за държавния бюджет. Подобен метод основава правна неустановеност и заобикаля общия ред за изменение на материалното трудово законодателство, в това число условията за обосноваване, оценка на въздействието и публично разискване.
Същевременно минималната работна заплата е един от главните принадлежности за реализиране на конституционната протекция на труда по член 16 и член 48 от Конституцията. Законовият механизъм за нейното установяване подсигурява предвидимост, отбрана на приходите и непоклатимост на трудовите връзки.
Чрез прекратяване действието на член 244, алинея 2 от Кодекса на труда без по едно и също време приемане на нов нормативен механизъм се отстранява настояща законова гаранция, без да бъде въведена друга правна уредба, която да обезпечи непрекъснатост и предвидимост при определянето на минималната работна заплата. Това визира директно правната сигурност на служащите и чиновниците и опонира на правилата на обществената и правовата страна.
Не на последно място, приемането на сходна наредба посредством Преходните и заключителните разпореждания на закона за държавния бюджет съставлява отклоняване от правилата на положително нормотворчество, закрепени в Закона за нормативните актове, и основава рисков законодателен казус, при който посредством краткотраен закон могат да бъдат изменяни или суспендирани разпореждания на трайно настоящи материални закони без нужната конституционна и законодателна аргументация.
КНСБ поредно пази разбирането, че механизмът за установяване на минималната работна заплата следва да бъде учреден на ясни стопански критерии, справедливи индикатори, съответна отбрана на виталния стандарт и присъединяване на обществените сътрудници. Този метод е в сходство с правилата на Директива (ЕС) 2022/2041 по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз, която слага акцент върху нуждата от транспарантни процедури, обществен разговор и гарантиране на адекватността на минималните хонорари. Докато нов механизъм не бъде направен, разискван със обществените сътрудници и нормативно обезпечен, настоящата правна рамка не следва да бъде отменяна или краткотрайно преустановявана.
КНСБ предизвестява, че промени с сходен обсег, осъществени без нужния публичен и обществен консенсус, основават риск от намаляване на доверието в институциите и от нарушение на правилото, че трудовите права могат да се развиват само посредством предвидим, транспарантен и уравновесен развой.
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България, в качеството си на национално представителни организации на служащите и чиновниците, се обръща към Вас с актуалното искане след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година да упражните предоставеното Ви от член 150, алинея 3 от Конституцията на Република България пълномощие и да сезирате Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на наредбите §§ 11, 12 и 44 (§ 46 според отчета на водещата комисия по ЗДБРБ-2026) от Преходните и заключителните разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година (№ 52-609-01-19), с които се оферират промени в Кодекса на труда, с които се суспендира действието на член 244, алинея 2 от Кодекса на труда, уреждащ механизма за установяване на минималната работна заплата и голословно се трансформира чл.355, ал.2 от Кодекса на труда по отношение на пресмятане на трудовия стаж.
Убедени сме, че намесата на Конституционния съд е нужна за отбрана на правилата на правовата страна, върховенството на Конституцията, закрилата на труда и гарантирането на предвидимо и устойчиво трудово законодателство.
ФОКУС разгласява текста на писмото до омбудсмана:
Уважаема доцент доктор Делчева,
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България изразява категоричното си несъгласие с направените предложенията по §§ 11, 12 и 44 (§46 според отчета по ЗДБРБ-2026) от Преходните и заключителните разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година
Считаме, че с тези оферти се прави опит за осъществяване на фундаментални промени в трудовото законодателство по метод, който не подхожда нито на предмета на бюджетния закон, нито на откритите стандарти за качествено и транспарантно законотворчество. Предложените текстове надалеч надвишават рамката на нужните бюджетни разпореждания. Вместо да уреждат връзки, директно свързани с образуването, осъществяването и отчитането на държавния бюджет, те вкарват трайни промени в два от основните аспекти на трудовото право, а точно метода на пресмятане и признание на трудовия стаж и механизма по който се дефинира на минималната работна заплата. Това са въпроси с директно отражение върху приходите, обществената сигурност и добитите права на стотици хиляди служащи и чиновници. Затова те следва да бъдат предмет на независим законодателен развой, учреден на задълбочена оценка на въздействието, публично разискване и пълностоен обществен разговор.
КНСБ изрично възразява против потреблението на преходните и заключителните разпореждания на бюджетен закон като инструмент за смяна на съществени трудови права. Подобен метод основава чувство за заобикаляне на откритите процедури и лишава обществото и обществените сътрудници от опцията да вземат участие действително в разискването на решения с дълготрайни последствия. Тези разпореждания опонират на Конституцията, както заради потребления законодателен прийом, по този начин и заради нарушение на съществени конституционни правила, измежду които правилата на правовата страна, правната сигурност, предвидимостта на законодателството и закрилата на труда. Това схващане е категорично застъпено в Решение № 3 от 4 февруари 2020 година по к.д. № 5/2019 година, в което Конституционният съд приема, че поради особеното предопределение на закона за държавния бюджет посредством него не могат да се правят трайни промени на материални закони, които не са директно обусловени от осъществяването на бюджета.
Същевременно подчертаваме, че социалният разговор не е официална процедура, а главен механизъм за реализиране на устойчиви и уравновесени решения в областта на труда. Изключването му при промени, засягащи фундаментални трудови институти, съставлява оттегляне от одобрените европейски правила за демократично ръководство на пазара на труда.
Предложените промени не съставляват краткотрайни бюджетни ограничения, а трайна смяна на режима на трудовите правни отношения. Поради това тяхната нужда, пропорция и сходство с правилата на правовата страна следва да бъдат подложени на независима и задълбочена оценка. Липсват претекстове, които да потвърждават нуждата от сходна смяна, както и разбор на обществените, икономическите и правните последствия от нея. Не е показана оценка на броя на засегнатите лица, на отражението върху приходите и обществените права на служащите и чиновниците, както и на вероятните последствия за работодателите и системата на трудовите връзки.
Подобен законодателен метод основава риск от непредвидимост, правна неустановеност и ограничение на към този момент открити гаранции в трудовото законодателство.
Относно §§ 11 и 12 – смяната в режима на трудовия стаж
Предлаганата смяна заменя настоящия принцип за признание на трудовия стаж в календарно време с механизъм, учреден на действително отработени часове. Това не е техническа смяна в метода на пресмятане, а фундаментална смяна във философията на института на трудовия стаж. Трудовият стаж не съставлява само математическо премерване на положен труд. Той е юридически институт, който удостоверява връзката сред служащия и трудовото правно отношение и от който произтичат голям брой права – заплатен годишен отпуск, в допълнение заплащане за трудов стаж и професионален опит, компенсации по Кодекса на труда, права при пенсиониране, професионално развиване и редица права, контрактувани посредством груповото трудово договаряне.
Предлаганият модел вкарва риск от прикрито понижаване на трудови права за обилни групи работещи. Най-сериозно наранени ще бъдат работещите на ненапълно работно време – родители на дребни деца, лица с трайни увреждания, хора, полагащи грижи за членове на фамилията, учащи се, възрастни служащи и всички лица, за които непълната претовареност е нужна форма на присъединяване в пазара на труда. За тези категории служащи календарното време на трудовото правно отношение няма да бъде равностойно на приет трудов стаж, което на процедура може да докара до ограничение на бъдещи права, без тези лица да са позволили нарушаване или да са отказали осъществяване на трудовите си отговорности.
Предложението не регистрира обществената функционалност на непълното работно време като инструмент за съчетаване на трудов и персонален живот и като механизъм за поощряване на заетостта измежду уязвими групи.
Не е изяснено:
– Как ще се ползва режимът при съществуване на повече от едно трудово правно отношение?
– Как ще се регистрира времето на заплатен и неплатен отпуск?
– Как ще се третират интервалите на краткотрайна нетрудоспособност?
– Как ще бъдат предпазени към този момент добитите права?
– Какви преходни правила ще подсигуряват правната сигурност?
КНСБ смята, че сходна смяна може да бъде обсъждана само посредством обособен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, след осъществяване на изчерпателен разбор и съвещания със обществените сътрудници в границите на Националния съвет за тристранно съдействие.
Относно § 44 – механизма за установяване на минималната работна заплата
За нас е категорично неприемливо предлагането по § 44, с което се прекратява действието на съществуващия механизъм за установяване на минималната работна заплата, без да бъде препоръчан по едно и също време нов, приключен, справедлив и предвидим модел. Минималната работна заплата е главен инструмент за отбрана на работещите с най-ниски приходи и основен детайл от политиките за ограничение на бедността измежду работещите. Премахването на настоящата законова гаранция без ясна опция основава риск от интервал на правна и икономическа неустановеност, при който стотици хиляди служащи няма да имат нужната предвидимост. Предложението не съдържа критерии, периоди и гаранции по кое време и по какъв метод ще бъде въведен нов механизъм. Това слага под подозрение неговата бистрота и предвидимост.
Законът за държавния бюджет е закон с необикновен предмет на контролиране. Конституцията дефинира неговото предопределение да урежда финансовата рамка на страната за съответната бюджетна година. Именно заради този необикновен предмет Конституционният съд поредно приема, че промените в други закони, осъществявани посредством преходните и заключителните разпореждания на бюджетния закон, са допустими само когато имат директна, непосредствена и функционална връзка с приходната или разходната част на държавния бюджет. Както цитирахме нагоре сходно схващане е категорично застъпено в Решение № 3 от 4 февруари 2020 година по к.д. № 5/2019 година, в което Конституционният съд приема, че поради особеното предопределение на закона за държавния бюджет посредством него не могат да се правят трайни промени на материални закони, които не са директно обусловени от осъществяването на бюджета.
В съответния случай такава връзка не съществува.
Член 244, алинея 2 от Кодекса на труда урежда механизма за установяване на минималната работна заплата като част от общата уредба на трудовите връзки. Тази наредба не е бюджетна норма, а е детайл от трайно настоящ закон, който контролира съществени обществени права и гаранции на служащите и чиновниците.
Суспендирането на действието ѝ посредством годишния Закон за държавния бюджет съставлява фактическо изменение на Кодекса на труда посредством закон, който има друг предмет, друго времетраене на действието си и друго конституционно предопределение. Подобен законодателен метод излиза отвън допустимите граници на бюджетното законодателство и опонира на разбирането на Конституционния съд по отношение на наличието и функционалностите на закона за държавния бюджет.
Наред с това законодателното решение нарушава правилото на правовата страна по член 4, алинея 1 от Конституцията.
Правовата страна изисква непоклатимост, предвидимост и методичност при упражняването на законодателната власт. Не е възможно трайното деяние на наредба от Кодекса на труда да бъде преустановявано посредством краткотраен закон, какъвто е законът за държавния бюджет. Подобен метод основава правна неустановеност и заобикаля общия ред за изменение на материалното трудово законодателство, в това число условията за обосноваване, оценка на въздействието и публично разискване.
Същевременно минималната работна заплата е един от главните принадлежности за реализиране на конституционната протекция на труда по член 16 и член 48 от Конституцията. Законовият механизъм за нейното установяване подсигурява предвидимост, отбрана на приходите и непоклатимост на трудовите връзки.
Чрез прекратяване действието на член 244, алинея 2 от Кодекса на труда без по едно и също време приемане на нов нормативен механизъм се отстранява настояща законова гаранция, без да бъде въведена друга правна уредба, която да обезпечи непрекъснатост и предвидимост при определянето на минималната работна заплата. Това визира директно правната сигурност на служащите и чиновниците и опонира на правилата на обществената и правовата страна.
Не на последно място, приемането на сходна наредба посредством Преходните и заключителните разпореждания на закона за държавния бюджет съставлява отклоняване от правилата на положително нормотворчество, закрепени в Закона за нормативните актове, и основава рисков законодателен казус, при който посредством краткотраен закон могат да бъдат изменяни или суспендирани разпореждания на трайно настоящи материални закони без нужната конституционна и законодателна аргументация.
КНСБ поредно пази разбирането, че механизмът за установяване на минималната работна заплата следва да бъде учреден на ясни стопански критерии, справедливи индикатори, съответна отбрана на виталния стандарт и присъединяване на обществените сътрудници. Този метод е в сходство с правилата на Директива (ЕС) 2022/2041 по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз, която слага акцент върху нуждата от транспарантни процедури, обществен разговор и гарантиране на адекватността на минималните хонорари. Докато нов механизъм не бъде направен, разискван със обществените сътрудници и нормативно обезпечен, настоящата правна рамка не следва да бъде отменяна или краткотрайно преустановявана.
КНСБ предизвестява, че промени с сходен обсег, осъществени без нужния публичен и обществен консенсус, основават риск от намаляване на доверието в институциите и от нарушение на правилото, че трудовите права могат да се развиват само посредством предвидим, транспарантен и уравновесен развой.
Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България, в качеството си на национално представителни организации на служащите и чиновниците, се обръща към Вас с актуалното искане след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година да упражните предоставеното Ви от член 150, алинея 3 от Конституцията на Република България пълномощие и да сезирате Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на наредбите §§ 11, 12 и 44 (§ 46 според отчета на водещата комисия по ЗДБРБ-2026) от Преходните и заключителните разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 година (№ 52-609-01-19), с които се оферират промени в Кодекса на труда, с които се суспендира действието на член 244, алинея 2 от Кодекса на труда, уреждащ механизма за установяване на минималната работна заплата и голословно се трансформира чл.355, ал.2 от Кодекса на труда по отношение на пресмятане на трудовия стаж.
Убедени сме, че намесата на Конституционния съд е нужна за отбрана на правилата на правовата страна, върховенството на Конституцията, закрилата на труда и гарантирането на предвидимо и устойчиво трудово законодателство.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ