Посткапитализмът настъпва
Струва ми се, че този формат на говорене за бъдещето с мярка за десетилетия би трябвало да бъде непрекъснат. Защото точно по този метод ние приближаваме това бъдеще и дефинираме какво би трябвало да бъде то. Тъй като в историята няма предназначение, всичко в бъдещето зависи от нас: по какъв начин го виждаме, по какъв начин го формулираме и по какъв начин го прилагаме.
Ако приказваме за стопанска система, то това е бъдещето на посткапитализма. А „ посткапитализъм “ е основна дума, към която, коства ми се, би било потребно да се развие социална, експертна, държавна полемика.
Има три признака, три признака съгласно мен, които демонстрират, че посткапитализмът към този момент е във напредък, че мощните трендове, които следим, към този момент не са капитализъм, а нещо след него.
Първо, това са негативните лихви по капитала, които съществуват от няколко десетилетия. Как може да има негативни ставки върху капитала в капитализма, какъв капитализъм е това?
Освен това, в действително изражение, негативните лихви са в съвсем всички западни страни, най-вече в Съединени американски щати, Англия и еврозоната, само че в някои страни даже са номинално негативни, а разликата сред равнището на инфлация и равнището на лихвите се е нараснала до няколко пъти. Това очевидно не е капитализъм! Това е признак на друга стопанска система, друга групировка, друга стопанска система.
Второ, това е концепцията за обезпечен приход. В капитализма не може да има нетрудови приходи, друго е. Но в края на краищата тази идея освен се разисква съществено - те се пробват да я приложат на процедура, доста страни към този момент организират опити в тази посока.
В разнообразни форми: някъде се разпределят пари, някъде документи за артикули и артикули, които ви разрешават да получите някои действителни изгоди гратис. Това е признак на какво? Това е явен признак на посткапитализма.
И третият признак, съгласно мен, даже надхвърлящ посткапитализма, признак след образуване, е, че монополът на страната върху въпроса за парите от доста дълго време изпитва доста съществени провокации под формата на появилите се криптовалути, които в редица страни са толкоз приети, че даже могат да служат за заплащане на налози.
Всички тези признаци са доста ясно доказателство, че посткапитализмът настава през днешния ден, в случай че не е пристигнал към този момент. И е належащо да го формулираме сами, тъй като от тридесет години ние сме в капиталистическата стопанска система, както се споделяше, „ на вторично равнище “ и е значимо тази наша историческа неточност да не се повтори в посткапиталистическа стопанска система. Нямаме право да стъпваме на една и съща историческа мотика и да сме „ на второстепенни условия “.
Така че би трябвало сами да формулираме бъдещето си. При това би трябвало да се гледат нерешените исторически проблеми на капитализма.
Първо, това е казусът на общественото и имущественото неравноправие. В продължение на 250 години, както демонстрира анализът, темпът на струпване на капитал е бил по-висок от темпа на икономическа агресия. А общественото и имущественото неравноправие е проблем, който капитализмът не е съумял да реши през цялото си битие.
Към този проблем се прибавя и казусът за международното икономическо неравноправие, когато равнището на развиване и благосъстояние на страните, които образуват ядрото на международната капиталистическа система, е доста по-високо от това на тези страни, които са част от периферията или полупериферията на тази система.
Много ослепителен индикатор е фактът, че страните от периферията са непрекъснато чисти експортьори на капитал. Развиващите се страни са експортьори на капитал за развитите страни.
И най-после, трето, има крещяща разлика сред размера на действителната, физическата стопанска система и количеството на паричното предложение. Обемът на международния дълг е 3,5 пъти по-голям от размера на международната стопанска система. Това са насъбрани и нерешени проблеми.
И, формулирайки стопанската система на бъдещето, стопанската система на посткапитализма, ние, съгласно мен, сме длъжни да дадем отговори на тези въпроси, да предложим решения на тези проблеми, а не да ги възпроизвеждаме в бъдеще.
Към това ще прибавя още един проблем: казусът с демографията в стопански развитите страни, защото държавообразуващите, титулярни етнически групи на всички развити страни през последния половин век са изгубили способността си да се самовъзпроизвеждат и надлежно са изгубили тяхната историческа вероятност.
Русия в това отношение е значима за нас на първо място. Следователно, като приказваме за идващите тридесет години, би трябвало да начертаем линия на последните тридесет години и в последна сметка да признаем, че стопанската система не е „ приватизация, либерализация, инфлация “, тя не се върти в този триъгълник, не към тези следва да се изградят вторични, инструментални въпроси.
Икономиката на бъдещето би трябвало да има три съществени цели. На първо място, това да направи хората по-щастливи. Това не може да се реализира единствено с стопански способи, само че стопанската система оказва доста мощно въздействие върху това.
Второто не е растеж на Брутният вътрешен продукт. Фокусирането върху растежа на Брутният вътрешен продукт е форма на вкоренена икономическа машинация. Ръстът на действителното богатство на хората, повишението на действителното качество на живот на жителите - това е задачата, която би трябвало да има стопанската система на бъдещето.
И някъде на второ или даже на трето равнище на цели може да има растеж на Брутният вътрешен продукт. И третата цел е да се основат и обезпечат условия за разширено възпроизводство на съветски жители, в това число и на държавообразуващия съветски народ.
Ако стопанската система на бъдещето не дава отговор на тези цели, не приказва за това по какъв начин ще ги реализираме, не настрои всички дейности за това, тогава не е ясно за какво е нужна. И съгласно мен, въз основа на уроците от предишното, има пет фактора, пет съставния елемент, пет съществени характерности на стопанската система на бъдещето.
Първо, в неговите рамки няма опълчване на " проект или пазар ". Това е стопанска система, в която висококачественото държавно обмисляне и предприемаческата самодейност са във връзка на доближаване, допълват се и това са два мощни източника на напредък и развиване, които работят за реализиране на трите цели на стопанските системи, които към този момент загатнах.
Второто е, че стопанската система не е основана на първични материали, а високотехнологична и мощно диференцирана. Очевидният извод от последните тридесет „ пазарни” години е, че ресурсно основаната стопанска система не може да дава отговор на мащаба на страната ни, на нейната роля в света.
Икономиката, основана на запаси, не се нуждае от хора, не способства за развиването на човешкия капацитет, просто е недостойна за страна като Русия.
И, несъмнено, в това отношение целенасоченото софтуерно развиване, основаването на национална система за просвета, обучение и нововъведения е незаместим съставен елемент от стопанската система на бъдещето. Както и въпросът за парите.
Да, ние се превърнахме в енергийна суперсила. Но мисля, че би било отлично за нас да преминем от енергийна суперсила към цифрова, употребявайки за това големия остатък от енергийни мощности, които имаме у нас, с цел да станем главният майнър в света, да станем водач в основаването и потреблението на цифрови финансови активи.
Не поради тези цифрови активи като такива, а за растежа и развиването на стопанската система. Нека ви напомня в тази връзка думите на Кейнс, че основаването на парите е особено създание на страната. И това, от което се нуждаем, е не догматично, не стереотипно, а новаторско, остроумно да сътворяваме пари в изискванията на новата стопанска система, стопанската система на бъдещето, основана на задачите и ползите на нейния напредък и развиване, е безусловно несъмнено.
Някои от тези оферти са разказани в книгата „ Кристал на растежа. Към съветското икономическо чудо” на равнище съответни механизми, характерни технологии, характерни парични модели. Може да се направи.
И най-после, това е културата на стопанската система, културата на правене на бизнес. И ми се коства, че нашият неповторим исторически опит от основаването на първата в света стопанска система против разноските, в която „ имаше случай – и цените бяха понижени! “, който по-късно беше заимстван от Япония, наименуван там „ lean production “ и се трансформира в един от стълбовете на японското икономическо знамение, - тази просвета, която се корени в нашия автентичен исторически опит, ще бъде извънредно потребна като преобладаващ стопански модел.
Вярвам, че държавното обмисляне, по-добрите технологии, парите, ориентирани за развиване и развитото предприемачество значително ще създадат допустимо постигането на повишение на благосъстоянието на съветските жители, увеличение на популацията на нашата страна и хората ще станат по-щастливи да живеят в родната им страна.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ако приказваме за стопанска система, то това е бъдещето на посткапитализма. А „ посткапитализъм “ е основна дума, към която, коства ми се, би било потребно да се развие социална, експертна, държавна полемика.
Има три признака, три признака съгласно мен, които демонстрират, че посткапитализмът към този момент е във напредък, че мощните трендове, които следим, към този момент не са капитализъм, а нещо след него.
Първо, това са негативните лихви по капитала, които съществуват от няколко десетилетия. Как може да има негативни ставки върху капитала в капитализма, какъв капитализъм е това?
Освен това, в действително изражение, негативните лихви са в съвсем всички западни страни, най-вече в Съединени американски щати, Англия и еврозоната, само че в някои страни даже са номинално негативни, а разликата сред равнището на инфлация и равнището на лихвите се е нараснала до няколко пъти. Това очевидно не е капитализъм! Това е признак на друга стопанска система, друга групировка, друга стопанска система.
Второ, това е концепцията за обезпечен приход. В капитализма не може да има нетрудови приходи, друго е. Но в края на краищата тази идея освен се разисква съществено - те се пробват да я приложат на процедура, доста страни към този момент организират опити в тази посока.
В разнообразни форми: някъде се разпределят пари, някъде документи за артикули и артикули, които ви разрешават да получите някои действителни изгоди гратис. Това е признак на какво? Това е явен признак на посткапитализма.
И третият признак, съгласно мен, даже надхвърлящ посткапитализма, признак след образуване, е, че монополът на страната върху въпроса за парите от доста дълго време изпитва доста съществени провокации под формата на появилите се криптовалути, които в редица страни са толкоз приети, че даже могат да служат за заплащане на налози.
Всички тези признаци са доста ясно доказателство, че посткапитализмът настава през днешния ден, в случай че не е пристигнал към този момент. И е належащо да го формулираме сами, тъй като от тридесет години ние сме в капиталистическата стопанска система, както се споделяше, „ на вторично равнище “ и е значимо тази наша историческа неточност да не се повтори в посткапиталистическа стопанска система. Нямаме право да стъпваме на една и съща историческа мотика и да сме „ на второстепенни условия “.
Така че би трябвало сами да формулираме бъдещето си. При това би трябвало да се гледат нерешените исторически проблеми на капитализма.
Първо, това е казусът на общественото и имущественото неравноправие. В продължение на 250 години, както демонстрира анализът, темпът на струпване на капитал е бил по-висок от темпа на икономическа агресия. А общественото и имущественото неравноправие е проблем, който капитализмът не е съумял да реши през цялото си битие.
Към този проблем се прибавя и казусът за международното икономическо неравноправие, когато равнището на развиване и благосъстояние на страните, които образуват ядрото на международната капиталистическа система, е доста по-високо от това на тези страни, които са част от периферията или полупериферията на тази система.
Много ослепителен индикатор е фактът, че страните от периферията са непрекъснато чисти експортьори на капитал. Развиващите се страни са експортьори на капитал за развитите страни.
И най-после, трето, има крещяща разлика сред размера на действителната, физическата стопанска система и количеството на паричното предложение. Обемът на международния дълг е 3,5 пъти по-голям от размера на международната стопанска система. Това са насъбрани и нерешени проблеми.
И, формулирайки стопанската система на бъдещето, стопанската система на посткапитализма, ние, съгласно мен, сме длъжни да дадем отговори на тези въпроси, да предложим решения на тези проблеми, а не да ги възпроизвеждаме в бъдеще.
Към това ще прибавя още един проблем: казусът с демографията в стопански развитите страни, защото държавообразуващите, титулярни етнически групи на всички развити страни през последния половин век са изгубили способността си да се самовъзпроизвеждат и надлежно са изгубили тяхната историческа вероятност.
Русия в това отношение е значима за нас на първо място. Следователно, като приказваме за идващите тридесет години, би трябвало да начертаем линия на последните тридесет години и в последна сметка да признаем, че стопанската система не е „ приватизация, либерализация, инфлация “, тя не се върти в този триъгълник, не към тези следва да се изградят вторични, инструментални въпроси.
Икономиката на бъдещето би трябвало да има три съществени цели. На първо място, това да направи хората по-щастливи. Това не може да се реализира единствено с стопански способи, само че стопанската система оказва доста мощно въздействие върху това.
Второто не е растеж на Брутният вътрешен продукт. Фокусирането върху растежа на Брутният вътрешен продукт е форма на вкоренена икономическа машинация. Ръстът на действителното богатство на хората, повишението на действителното качество на живот на жителите - това е задачата, която би трябвало да има стопанската система на бъдещето.
И някъде на второ или даже на трето равнище на цели може да има растеж на Брутният вътрешен продукт. И третата цел е да се основат и обезпечат условия за разширено възпроизводство на съветски жители, в това число и на държавообразуващия съветски народ.
Ако стопанската система на бъдещето не дава отговор на тези цели, не приказва за това по какъв начин ще ги реализираме, не настрои всички дейности за това, тогава не е ясно за какво е нужна. И съгласно мен, въз основа на уроците от предишното, има пет фактора, пет съставния елемент, пет съществени характерности на стопанската система на бъдещето.
Първо, в неговите рамки няма опълчване на " проект или пазар ". Това е стопанска система, в която висококачественото държавно обмисляне и предприемаческата самодейност са във връзка на доближаване, допълват се и това са два мощни източника на напредък и развиване, които работят за реализиране на трите цели на стопанските системи, които към този момент загатнах.
Второто е, че стопанската система не е основана на първични материали, а високотехнологична и мощно диференцирана. Очевидният извод от последните тридесет „ пазарни” години е, че ресурсно основаната стопанска система не може да дава отговор на мащаба на страната ни, на нейната роля в света.
Икономиката, основана на запаси, не се нуждае от хора, не способства за развиването на човешкия капацитет, просто е недостойна за страна като Русия.
И, несъмнено, в това отношение целенасоченото софтуерно развиване, основаването на национална система за просвета, обучение и нововъведения е незаместим съставен елемент от стопанската система на бъдещето. Както и въпросът за парите.
Да, ние се превърнахме в енергийна суперсила. Но мисля, че би било отлично за нас да преминем от енергийна суперсила към цифрова, употребявайки за това големия остатък от енергийни мощности, които имаме у нас, с цел да станем главният майнър в света, да станем водач в основаването и потреблението на цифрови финансови активи.
Не поради тези цифрови активи като такива, а за растежа и развиването на стопанската система. Нека ви напомня в тази връзка думите на Кейнс, че основаването на парите е особено създание на страната. И това, от което се нуждаем, е не догматично, не стереотипно, а новаторско, остроумно да сътворяваме пари в изискванията на новата стопанска система, стопанската система на бъдещето, основана на задачите и ползите на нейния напредък и развиване, е безусловно несъмнено.
Някои от тези оферти са разказани в книгата „ Кристал на растежа. Към съветското икономическо чудо” на равнище съответни механизми, характерни технологии, характерни парични модели. Може да се направи.
И най-после, това е културата на стопанската система, културата на правене на бизнес. И ми се коства, че нашият неповторим исторически опит от основаването на първата в света стопанска система против разноските, в която „ имаше случай – и цените бяха понижени! “, който по-късно беше заимстван от Япония, наименуван там „ lean production “ и се трансформира в един от стълбовете на японското икономическо знамение, - тази просвета, която се корени в нашия автентичен исторически опит, ще бъде извънредно потребна като преобладаващ стопански модел.
Вярвам, че държавното обмисляне, по-добрите технологии, парите, ориентирани за развиване и развитото предприемачество значително ще създадат допустимо постигането на повишение на благосъстоянието на съветските жители, увеличение на популацията на нашата страна и хората ще станат по-щастливи да живеят в родната им страна.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ