Русия и Чингис хан
Струва ми се, че разбирам повода, заради която демократизирането на Русия се оказа невероятно. Вината за това не е на обособените управници, а в същността на съветската страна.
Съвсем не считам, че Владимир Путин е някакво страшилище или изверг. Помня какъв беше той през 90-те години, когато говореше всякакви демократични неща, в които въобще не вярваше.
Самата държавна система, или фундаментът, на който стои Русия, не разрешава на управника различен метод да запази властта, с изключение на този да ожесточава системата и да я трансформира във вертикал.
Как може да се държи ведно такава голяма и пъстра страна като Русия?
Принудително и благодарение на страха
Това е в действителност всичко, което се е случвало тук, като стартираме от XV век насам. Самата страна, основана през XV век от Иван III, е издигната на тази база. В нейните основи са положени четири правилото, които не са били нарушавани при нито една политическа система. Ако пък някой от тях е бил нарушаван, това е довеждало до срутване на цялата система. Тези правила са създадени от Чингис хан. Всъщност, когато Иван III основава съветската страна, той възпроизвежда правилата на Златната орда. Той взима като образец този най-ефективен прийом за държавно устройство, който му е бил добре прочут.
И по този начин, първият принцип е безспорната концентрация на властта
Всички решения – първостепенни, второстепенни, третостепенни – се взимат в основната квартира на Великия хан, взимат се в неговата юрта и по никакъв различен метод. Второ, с цел да е послушна общността, фигурата на Великия хан би трябвало да е свещена, тя би трябвало да е сакрална и недосегаема за рецензия. Това е доста значимо. Трето, нищо не може да стои по-високо от волята на Великия хан, както и да се назовава – цар, президент, общоприет секретар – той би трябвало да стои постоянно по-високо от закона. Така че по принцип такава страна не може да бъде правова. Тя се ръководи не по закони, които са общи за всички, а по указите на Великия хан, които могат да бъдат най-различни според от конюнктурата. И най-после, четвърто, само че доста значимо – всички поданици на страната се възприемат като прислужници на тази страна.
В тази система има фетиш към страната, тук не страната съществува поради хората,
а хората съществуват поради страната
Тези четири правилото се възпроизвеждат в продължение на повече от 500 години. Те са съхранявани епохи наред и в случай че от време на време някой от тях е бил подценяван, това е довеждало до съсипия на страната. През последните 100 години това се случи на първо време през 1917 година и докара до извънредно суровата държавна конструкция, основана от Сталин на правилото на ордата. Имам поради образуването на Съветския съюз, където и четирите правилото участват по стоманен метод. Сега пък виждаме по какъв начин Путин и неговото обграждане вършат безусловно същото, следвайки същите правила.
Погледнато исторически, тази конструкция е много ефикасна, тя е издръжлива и устойчива на удари, само че има и съществени недостатъци, защото работи добре единствено по време на тежки тествания и на война с помощта на високата си мобилизационна дарба. Във време на мир обаче тя е доста неефективна, защото развиването на обществото и на страната е допустимо най-много с помощта на частната самодейност на хората, които могат да работят и да усъвършенстват личния си живот, без да се опасяват. А щом обособените хора стават по-богати, то и цялата страна става по-богата. Когато няма война, чума, апетит и холера, страната, която възпроизвежда структурата на ордата, стартира да губи и да изостава в конкуренция с страните, които са устроени по различен метод. Тъй като съществува и различен държавнически принцип – хората могат да живеят дружно и да не се разбягват, в случай че изискванията, които им се оферират, са положителни за тях, с други думи, в случай че това им е преференциално. Тоест не по принуждение, а по обич и полза.
Затова считам, че в случай че в Русия се стигне до обществен гърмеж или до демократична гражданска война и на власт пристигна някакъв нов демократ, само че всичко остане постарому, както е в този момент, след 10 години ще имаме следващия властнически властник, който е някогашен демократ. Той просто няма да има различен избор, другояче страната би се разпаднала на части.
Тъй че, с цел да бъде Русия свободна страна и да не се разпадне на части, би трябвало да бъдат изпълнени две съществени задания –
тя би трябвало да се трансформира в същинска федерация и в вярна федерация
Под същинска федерация имам поради държавно устройство, при което главните въпроси се вземат решение от хората по места, там, където те живеят, без да им се постанова да се допитват до Москва по всеки въпрос. И още нещо – при същинската федерация парите остават в районите. Правилността на федерацията пък е в това страната да бъде разграничена на правилото на икономическата заможност, а не на правилото райони на донорите и райони на акцепторите. Всеки район би трябвало да бъде организиран по този начин, че да може да оказва помощ самичък на себе си, а не да бъде паразит.
Борис Акунин е псевдоним на писателя, преводач, книжовен критик и японист Григорий Чхартишвили. Работил е като заместител основен редактор на списание " Иностранния литература ", основен редактор на двайсеттомната " Антология на японската литература ", ръководител на мегапроекта " Пушкинска библиотека ". През 1998 година стартира литературния план " Приключенията на Ераст Фандорин ". За малко време поредицата прави Акунин един от най-четените създатели в Русия. Следват поредиците " Приключенията на сестра Пелагия " и " Приключенията на магистъра ". Критиката назовава творбите му " всеобща литература за интелектуалци " и " интелектуални бестселъри ". През 2000 година е разгласен за публицист на годината в Русия, тиражите на книгите му там надвишават 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на български, британски, немски, френски, италиански, японски и други езици. Публикуваният от портал " Култура " текст е фрагмент от изявление с Акунин в Канал " Настоящее время ".
Съвсем не считам, че Владимир Путин е някакво страшилище или изверг. Помня какъв беше той през 90-те години, когато говореше всякакви демократични неща, в които въобще не вярваше.
Самата държавна система, или фундаментът, на който стои Русия, не разрешава на управника различен метод да запази властта, с изключение на този да ожесточава системата и да я трансформира във вертикал.
Как може да се държи ведно такава голяма и пъстра страна като Русия?
Принудително и благодарение на страха
Това е в действителност всичко, което се е случвало тук, като стартираме от XV век насам. Самата страна, основана през XV век от Иван III, е издигната на тази база. В нейните основи са положени четири правилото, които не са били нарушавани при нито една политическа система. Ако пък някой от тях е бил нарушаван, това е довеждало до срутване на цялата система. Тези правила са създадени от Чингис хан. Всъщност, когато Иван III основава съветската страна, той възпроизвежда правилата на Златната орда. Той взима като образец този най-ефективен прийом за държавно устройство, който му е бил добре прочут.
И по този начин, първият принцип е безспорната концентрация на властта
Всички решения – първостепенни, второстепенни, третостепенни – се взимат в основната квартира на Великия хан, взимат се в неговата юрта и по никакъв различен метод. Второ, с цел да е послушна общността, фигурата на Великия хан би трябвало да е свещена, тя би трябвало да е сакрална и недосегаема за рецензия. Това е доста значимо. Трето, нищо не може да стои по-високо от волята на Великия хан, както и да се назовава – цар, президент, общоприет секретар – той би трябвало да стои постоянно по-високо от закона. Така че по принцип такава страна не може да бъде правова. Тя се ръководи не по закони, които са общи за всички, а по указите на Великия хан, които могат да бъдат най-различни според от конюнктурата. И най-после, четвърто, само че доста значимо – всички поданици на страната се възприемат като прислужници на тази страна.
В тази система има фетиш към страната, тук не страната съществува поради хората,
а хората съществуват поради страната
Тези четири правилото се възпроизвеждат в продължение на повече от 500 години. Те са съхранявани епохи наред и в случай че от време на време някой от тях е бил подценяван, това е довеждало до съсипия на страната. През последните 100 години това се случи на първо време през 1917 година и докара до извънредно суровата държавна конструкция, основана от Сталин на правилото на ордата. Имам поради образуването на Съветския съюз, където и четирите правилото участват по стоманен метод. Сега пък виждаме по какъв начин Путин и неговото обграждане вършат безусловно същото, следвайки същите правила.
Погледнато исторически, тази конструкция е много ефикасна, тя е издръжлива и устойчива на удари, само че има и съществени недостатъци, защото работи добре единствено по време на тежки тествания и на война с помощта на високата си мобилизационна дарба. Във време на мир обаче тя е доста неефективна, защото развиването на обществото и на страната е допустимо най-много с помощта на частната самодейност на хората, които могат да работят и да усъвършенстват личния си живот, без да се опасяват. А щом обособените хора стават по-богати, то и цялата страна става по-богата. Когато няма война, чума, апетит и холера, страната, която възпроизвежда структурата на ордата, стартира да губи и да изостава в конкуренция с страните, които са устроени по различен метод. Тъй като съществува и различен държавнически принцип – хората могат да живеят дружно и да не се разбягват, в случай че изискванията, които им се оферират, са положителни за тях, с други думи, в случай че това им е преференциално. Тоест не по принуждение, а по обич и полза.
Затова считам, че в случай че в Русия се стигне до обществен гърмеж или до демократична гражданска война и на власт пристигна някакъв нов демократ, само че всичко остане постарому, както е в този момент, след 10 години ще имаме следващия властнически властник, който е някогашен демократ. Той просто няма да има различен избор, другояче страната би се разпаднала на части.
Тъй че, с цел да бъде Русия свободна страна и да не се разпадне на части, би трябвало да бъдат изпълнени две съществени задания –
тя би трябвало да се трансформира в същинска федерация и в вярна федерация
Под същинска федерация имам поради държавно устройство, при което главните въпроси се вземат решение от хората по места, там, където те живеят, без да им се постанова да се допитват до Москва по всеки въпрос. И още нещо – при същинската федерация парите остават в районите. Правилността на федерацията пък е в това страната да бъде разграничена на правилото на икономическата заможност, а не на правилото райони на донорите и райони на акцепторите. Всеки район би трябвало да бъде организиран по този начин, че да може да оказва помощ самичък на себе си, а не да бъде паразит.
Борис Акунин е псевдоним на писателя, преводач, книжовен критик и японист Григорий Чхартишвили. Работил е като заместител основен редактор на списание " Иностранния литература ", основен редактор на двайсеттомната " Антология на японската литература ", ръководител на мегапроекта " Пушкинска библиотека ". През 1998 година стартира литературния план " Приключенията на Ераст Фандорин ". За малко време поредицата прави Акунин един от най-четените създатели в Русия. Следват поредиците " Приключенията на сестра Пелагия " и " Приключенията на магистъра ". Критиката назовава творбите му " всеобща литература за интелектуалци " и " интелектуални бестселъри ". През 2000 година е разгласен за публицист на годината в Русия, тиражите на книгите му там надвишават 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на български, британски, немски, френски, италиански, японски и други езици. Публикуваният от портал " Култура " текст е фрагмент от изявление с Акунин в Канал " Настоящее время ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ