Струва ми се, че часът на истината за отношенията България

Струва ми се, че часът на истината за връзките България – Република Северна Македония е настъпил. Ще клекнем ли пред нахалството на Скопие в името на някакви подправени стопански изгоди или ще отстояваме почтено позициите си, на инат на целия американски и европейски напън. Сега ще се види дали страната ни е опазила хилядолетното си достолепие или го е отдала на концесия на западните държавни управления.

Срещата на северомакедонския президент със сепаратистите от неразрешената у нас ОМО Илинден прочисти хоризонта от разнасяните в последно време парфюмирани политически неистини и празни обещания на Скопие. От този ход стана ясно: Пендаровски хвърли ръкавица в лицето на българската страна. София би трябвало да отговори по достолепие, като анулира визитата му тук или да омекне и хък-мък да клекне пред нахалството, арогантността и лакомията. Писмото на Външно министерство във връзка случая Илинден ни кара да сме по-скоро песимисти. В него няма укор, отвращение, наказание на неприемливия акт, има кротка другарска рецензия в жанр: Не е хубаво да вършиме по този начин. Като един, който пребили от пердах, а той се оплакал, че не му говорили на Вие.

Оставаме с усещането, че на Пендаровски му е било подсказано, че София няма доста да стачкува и по тази причина си е разрешил да я предизвика по този начин надменно. Иначе не би дръзнал, нали?

Какво може да значи срещата на северомакедонския президент с отцепниците от неразрешената в България организация:

1. Американо-европейският напън над България е дал или ще даде в скоро време резултат и държавното управление ще пусне РСМ в Европейски Съюз въз основа на няколко голи обещания и без да са изпълнени изискванията ни. От тяхна страна всичко ще е в бъдеще време, от наша – в настоящо.

2. РСМ ще съобщи териториални искания към България. Засега те няма да са открити, а ще се изразят посредством кресливи апели на скопската агентура за автономност, след това за самостоятелност на Пиринския край. Ако съдим по досегашни стъпки, след време Запада може да разгласи отцепниците за борци за самоопределение, нещо като тези в Косово и да почне да им оказва помощ. Както в Косово.

Ако в този момент не реагираме и не получим стоманени гаранции, на втория ден след влизането си в Европейски Съюз можем да бъдем изиграни по този начин, както НАТО в миналото преметна Русия. Няма да мръднем и сантиметър към вас, уверяваха тогава Съединените щати Москва. Видяхме какво стана. И руснаците видяха, само че късно. Вече ги бяха сгащили. Така и ние. Нямаме искания бе, нямаме, увещава Скопие. Забранената ОМО Илинден обаче има. И те я признават. Значи признават и претенциите ѝ към Пиринския край.

А с цел да стане ясно какво съставлява срещата на Пендаровски с отцепниците, си представете за миг следните картинки: мексиканският президент, преди да посети Вашингтон, приема и насърчава група американци, които се борят за отцепването на Калифорния от Съединени американски щати. Има значително такива. Или пък Ердоган, преди да отиде в Москва, предложения на другарски диалог убийците на съветския водач, свален преди няколко години в Сирия. Ще го преглътнат ли, ще го разрешат ли Байдън и Путин? Тогава за какво ние да позволим гаврата? И може ли тя да има по-ясен отговор от този:
Г-н Пендаровски, вие сте нежелателен в България.

( Из предаването “ Не се опасявай “ с Васил Василев, излъчено на 31.01.2022 година по Евроком )