Структурата Ришат, известна като Окото на Сахара“, се намира в

Структурата Ришат, известна като „ Окото на Сахара “, се намира в западната част на пустинята, в Мавритания. Диаметърът ѝ е 40 км. Това гигантско и загадъчно геоложко образувание мъчно може да се види от нивото на земята. Открито е чак тогава, когато сме почнали да следим Земята от Космоса, само че даже и през днешния ден учените не са разкрили всичките му секрети. 

Когато през 1965 задачата Джемини IV била изпратена на четиридневна обиколка към земното кълбо, астронавтите тря­бвало да създадат фотоси на земната повърхнина.

По-специално, те получили задачата да гледат за „ всевъзможни огромни кръгови детайли, които могат да част от структури, провокирани от конфликти “.

Метеоритните кратери имат значимо геологично значение, тъй като описват за историята на Земята. А като знаят какъв брой пъти галактически скали са се удряли в планетата ни, учените могат по-добре да предвиждат такава възможност в бъдеще.

Известно време учените считат, че окото на Сахара също е кратер. Но не са били открити задоволително разтопени скали в поддръжка на това съмнение.

Съвременните тероии допускат, че историята на това естествено образувание е доста по-сложна.

Eдна модерна доктрина за произхода на Окото

Учените имат още въпроси, свързани с Окото на Сахара. Но двама канадски геолози имат работеща доктрина за неговия генезис. Според тях Окото е почнало да се образува преди повече от 100 милиона години, когато суперконтинентът Пангея е раздран от тектониката на плочите и това, което в този момент са Африка и Южна Америка са били откъснати едно от друго.

Разтопените скали са били избутани нагоре към повърхността, само че защото не са съумели да стигнат чак догоре, са образували купол от скални пластове, като гигантска пъпка върху кожата на Земята. Те са основали и разломни линии, които ограждат Окото и го пресичат. Разтопената канара също така е разтворила варовика наоколо до центъра на окото, образувайки специфичен тип скали, известни като брекчи.

Преди малко по-малко от 100 милиона години, Окото изригва мощно. Това свива купола доникъде, а ерозията свършва останалата част от работата, с цел да сътвори „ Окото на Сахара “ такова, каквото е през днешния ден. Пръстените са направени от друг тип скали, които ерозират с друга скорост. По-бледият кръг покрай центъра е вулканична канара, основана по време на детонацията.

Съвременните астронавти обичат Окото, тъй като е значим ориентир измежду монотонното море от пясък на Сахара. Има и хора, които имат вяра, че Окото съставлява в действителност останките на именитата Атлантида, която Платон разказва като концентрични кръгове от вода и суша. Но в случай че питате нас, пишат създателите от Science Alert, геоложката история, която разкрива това образувание, е надалеч по-интересна.