Членове на „Възраждане – Люлин“ почистиха военното гробище в Ниш, и го направиха вместо държавата
Структурата на „ Възраждане “ от столичния регион „ Люлин “ посети българското военно гробище в град Ниш.
Там членовете на политическата организация през целия ден почистваха изоставеното от страната гробище.
Това е следващото място, което е изоставено от страната неподдържано и в неприветлив тип. Вместо да пази паметта на героично починалите български бойци, през днешния ден гробището е превърнато в нещо междинно сред бунище и градска тоалетна.
Отношението на страната ни демонстрира за следващ път, че българската историческа памет е обречена на давност. Държавата ни не прави нужното, с цел да съхранява и пази историята си и тя е изправена пред поругаване от страна на времето или жертва на опити от страна на други страни да бъде открадната.
Когато страната отсъства и ръководещите не помнят, то помним ние. Вчера нашите съидейници направиха каквото можаха, с цел да почистят обраслата растителност и да съберат и извозят огромна част от боклуците. Има обаче още доста да се почиства и възвръща и ние призоваваме Министерството на външните работи да влезе в ролята си и да стартира да пази българската история и памет по повод освен на това военно гробище, само че и за всички български монументи по света.
В Българското военно гробище в Ниш са положени останките на български бойци, починали по бойните полета на Югославия по време на Втората международна война. Там българската войска дава хиляди жертви в яростните боеве. Българските победи костват скъпо на Първа българска войска и единствено в боевете в региона на Западните околности, намиращ се през днешния ден в Сърбия, умират към 2500 бойци. Техните остатъци са преместени на едно място през 1964 година в покрайнините на град Ниш, концепцията на тогавашния югославски началник е да няма места за поклонение както на локалните българи, по този начин и на българите от България, които биха идвали да почетат паметта на своите предшественици. Военното гробище, построено през 1964 година, е повече от непретенциозно, то се намира доста отвън границите на град Ниш и последователно е изоставено и отдадено на цялостна давност. Към сегашния миг гробището към този момент се намира в чертите на града, само че продължава да бъде все по този начин занемарено – няма ограда, няма никакъв знак или плоча, които да демонстрират, че мястото съставлява гробище, постройката е порутена и е осквернена с графити, а мястото е превърнато в бунище, където изхвърлят строителни боклуци.
През далечната 2007 година – годината, в която влязохме в Европейския съюз, ни споделиха, че оттук насетне всичките ни проблеми ще бъдат решени и няма да имаме никакви проблеми с опазването на българското историческо завещание отвън България. И на фона на тези обещания гробището с тленните остани на тези хиляди бойци наподобява по-зле от всеки път. Това място през днешния ден за всеки патриотичен българин оставя чувство за позор, оскърбление, печал и тъга от нежеланото състояние, в което се намираме ние. Незавидно, тъй като бъдещето на един народ си проличава по отношението му към историческото му минало. Всяко едно военно гробище по силата на интернационалното право има три режима на стопанисване – единият е от страна на страната, на чиято територия се намира, другият режим е от страната, чиито жители са били починалите, третият е взаимна обща грижа. За българското гробище в Ниш не работи нито един от тези три режима.
По-скоро работи четвърти – нито България, нито Сърбия се интересуват от останките на българските бойци. Едно от първите неща, за които страната ни би трябвало да се погрижи, е да приведе всички занемарени мемориали във тип, характерен на една европейска страна, почитаща своите герои.
Там членовете на политическата организация през целия ден почистваха изоставеното от страната гробище.
Това е следващото място, което е изоставено от страната неподдържано и в неприветлив тип. Вместо да пази паметта на героично починалите български бойци, през днешния ден гробището е превърнато в нещо междинно сред бунище и градска тоалетна.
Отношението на страната ни демонстрира за следващ път, че българската историческа памет е обречена на давност. Държавата ни не прави нужното, с цел да съхранява и пази историята си и тя е изправена пред поругаване от страна на времето или жертва на опити от страна на други страни да бъде открадната.
Когато страната отсъства и ръководещите не помнят, то помним ние. Вчера нашите съидейници направиха каквото можаха, с цел да почистят обраслата растителност и да съберат и извозят огромна част от боклуците. Има обаче още доста да се почиства и възвръща и ние призоваваме Министерството на външните работи да влезе в ролята си и да стартира да пази българската история и памет по повод освен на това военно гробище, само че и за всички български монументи по света.
В Българското военно гробище в Ниш са положени останките на български бойци, починали по бойните полета на Югославия по време на Втората международна война. Там българската войска дава хиляди жертви в яростните боеве. Българските победи костват скъпо на Първа българска войска и единствено в боевете в региона на Западните околности, намиращ се през днешния ден в Сърбия, умират към 2500 бойци. Техните остатъци са преместени на едно място през 1964 година в покрайнините на град Ниш, концепцията на тогавашния югославски началник е да няма места за поклонение както на локалните българи, по този начин и на българите от България, които биха идвали да почетат паметта на своите предшественици. Военното гробище, построено през 1964 година, е повече от непретенциозно, то се намира доста отвън границите на град Ниш и последователно е изоставено и отдадено на цялостна давност. Към сегашния миг гробището към този момент се намира в чертите на града, само че продължава да бъде все по този начин занемарено – няма ограда, няма никакъв знак или плоча, които да демонстрират, че мястото съставлява гробище, постройката е порутена и е осквернена с графити, а мястото е превърнато в бунище, където изхвърлят строителни боклуци.
През далечната 2007 година – годината, в която влязохме в Европейския съюз, ни споделиха, че оттук насетне всичките ни проблеми ще бъдат решени и няма да имаме никакви проблеми с опазването на българското историческо завещание отвън България. И на фона на тези обещания гробището с тленните остани на тези хиляди бойци наподобява по-зле от всеки път. Това място през днешния ден за всеки патриотичен българин оставя чувство за позор, оскърбление, печал и тъга от нежеланото състояние, в което се намираме ние. Незавидно, тъй като бъдещето на един народ си проличава по отношението му към историческото му минало. Всяко едно военно гробище по силата на интернационалното право има три режима на стопанисване – единият е от страна на страната, на чиято територия се намира, другият режим е от страната, чиито жители са били починалите, третият е взаимна обща грижа. За българското гробище в Ниш не работи нито един от тези три режима.
По-скоро работи четвърти – нито България, нито Сърбия се интересуват от останките на българските бойци. Едно от първите неща, за които страната ни би трябвало да се погрижи, е да приведе всички занемарени мемориали във тип, характерен на една европейска страна, почитаща своите герои.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ