Структурата на българската икономика позволява тя да бъде засегната в

Структурата на българската стопанска система разрешава тя да бъде наранена в по-малка степен отрицателно от икономическите рецесии изобщо. Това допуска отрицателните стопански последици, подбудени от военния спор в Украйна, да бъдат по-малки или най-малко сходни с тези, които ще понесат останалите страни от Европейски Съюз. Изводът е на проф. доктор Стоян Тотев в пленарен отчет на интернационална научна конференция на тематика: " Икономическо развиване и политики: действителности и вероятности. Предизвикателства и опасности в изискванията на наслагващи се рецесии ". Тя е проведена от Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките. В нея вземат участие преподаватели, учени и самостоятелни специалисти от България, Франция, Румъния и Чехия, оповестиха от " Мега Комюникейшън ". Очакванията за България са да няма цели браншове, които да бъдат съществено наранени от рецесията, както и да няма значими промени в сравнителните преимущества на страната. Проблем могат да имат съответни производства, които в досегашното си развиване са внасяли първични материали и артикули от Украйна и Русия, акцентира икономистът от ИИИ при Българска академия на науките.  В поддръжка на тезата си проф. Тотев цитира данни на Световната банка, съгласно които сравнителните преимущества на българската стопанска система са в износа на артикули в региона на хранителната, текстилната, шивашката и металообработващата индустрия, както и в износа на неметални минерални артикули. Близки до единица са и сравнителните преимущества на продуктите в браншовете на химическата и мебелната индустрия и в производството на пластмасови и гумени произведения, сподели той.  С ангажимента, че при една продължаваща застоялост в Европа вследствие на актуалната рецесия дадени промишлености и производства могат да бъдат  наранени, в това число да трансформират и сравнителните преимущества, проф. Тотев акцентира, че заради ниската разтегливост на подмяна на питателните артикули, аграрният бранш би трябвало да бъде обиден в най-малка степен за разлика от развиването на високотехнологичните браншове. Доколкото те нямат огромно присъединяване в преработващата индустрия у нас, евентуално промишлеността ще бъде в по-малка степен " пострадала " от рецесията в съпоставяне със междинните индикатори за страните от Европейски Съюз, аргументира се икономистът.  Очаква се услугите да бъдат в най-голяма степен наранени от спешните условия, като това ще зависи и от продължителността на самата рецесия. Известно е, че този бранш се възвръща доста бързо при нормализиране на икономическата конюнктура. Смущаващ фактор за България би могла да бъде по-голямата дълготрайност на рецесията, особено при туризма и превоза. Другият огромен проблем пред българската стопанска система е, че, с изключение на най-ниско конкурентоспособна по отношение на страните от Европейски Съюз, като цяло тя е прекомерно енергоинтензивна. Затова в краткосрочна вероятност се чака войната в Украйна да окаже отрицателно влияние върху производства, които употребяват природен газ, и по-конкретно в реализирането на тяхната продукция. Доколкото сходни компликации ще изпитват и други страни от Европейски Съюз, не може да се чака България да има съществени проблеми най-малко на европейския пазар, изясни проф. Тотев. В този смисъл рекомендацията на икономиста е да се организира " рационална " икономическа политика, ориентирана към стимулиране на тези браншове, за които е особено потреблението на относително по-високи технологии, само че и има причина за това на база съществуването на техните сравнителни преимущества. Друга опция е в търсенето на развиване в по-високите сегменти  на индустриалната верига, което разрешава да се реализира релативно по-висока продуктивност на труда и в ниско софтуерните браншове – през последите години предприятията в България към този момент усъвършенстват своите позиции в тази тенденция, счита проф. Тотев. Участниците в конференцията дискутираха тематики като: адаптивността на икономическите политики по време на рецесия, успеваемостта на употребяваните запаси, провокациите пред единния пазар, измененията в интернационалната специализация и конкуренция в Европейски Съюз и други Специално присъединяване в научния конгрес взе и проф. Лоран Есташи от френската бизнес школа KEDGE, който приказва за трендовете в международната инфлация и геостратегическите хипотези в епохата на нашествието в Украйна.