Учени разкриха особености на мозъка на хомосексуалните
Структурата му при нехетеросексуалните мъже и дами има доста по-малки разлики сред тях
Направено е ЯМР на 18 000 британци
Структурата на мозъка при нехетеросексуалните мъже и дами има доста по-малки разлики посред им, в сравнение с при този на хетеросексуалните, откриха шведските учени. Оказа се, че това се дължи на генетичните характерности. Това обаче не значи, че ориентацията на човек може да се разбере от структурата на мозъка или неговия геном, предизвестяват откривателите.
Мозъкът на хомосексуалистите и хетеросексуалистите се разграничава структурно и това най-вероятно се дължи на генетиката, откриха специалисти от Каролинския институт и проучването, е оповестено в списанието Human Brain Mapping.
Известно е, че генетичните и хормоналните фактори въздействат върху половата ориентировка. По-ранните изследвания също демонстрират, че мозъкът на хомосексуалистите и хетеросексуалистите има някои структурни разлики. Авторите на работата вземат решение да се задълбочат в тази тематика и да схванат дали има връзка сред генетичните фактори и тези разлики.
За да създадат това проучване те са употребявали резултатите от ЯМР на повече от 18 000 британци, от които съвсем 1000 са нехетеросексуални.
Оказва се, че те са със кръстосана полова смяна в избрани елементи на мозъка, в областите, участващи в обработката на сензорната (в това число и визуалната) информация при нехетеросексуалните участници с друг пол се разграничават доста по-малко, в сравнение с при хетеросексуалните.
Анализът на данните от сканирането на мозъка и генома от още една друга група също по този начин разреши да се откри корелация сред мозъчната конструкция и генетичните вариации. Това удостоверява значимото значение на генетичния съставен елемент за образуването на ориентацията, само че откривателите припомнят и за съществуването на хормоналните характерности, околната среда и други фактори.
Психичните разстройства се следят по-често при представителите на половите малцинства, тъй че откривателите също се питат дали това се дължи на особеностите на мозъка. Те обаче не откриха никакви промени, предразполагащи към разстройства.
„ Не открихме доказателства за невробиологичната връзка сред хомосексуалността и психологичните болести. Това поддържа теорията, че за някои хора проблемите с психологичното здраве могат да бъдат резултат от обществените стресови фактори като стигмата и дискриминирането ", споделя неврологът Кристоф Абе, водещ създател на проучването.
„ Има доста страни и обществени групи, в които нехетеросексуалността към момента се жигосва поради убеждението, че хомосексуалността е избор или даже психологично разстройство. Нашите резултати показват несъстоятелността на сходни теории и демонстрират, че половото привличане към личния пол има невробиологична основа ", споделя Абе.
Изследователите акцентират, че констатациите въз основата на получените данни не би трябвало да се вършат заключения за причинно-следствената връзка сред ориентацията и мозъчната конструкция. Също по този начин, ЯМР не дава информация за това по какъв начин тъкмо действат тези или тези области на мозъка. Освен това генетичните данни и данните от ЯМР не могат да се употребяват за прогнозиране на половата ориентировка на човек.
„ Не знаем по какъв начин откритите от нас разлики в мозъка са свързани с нехетеросексуалността и не знаем по какъв начин гените въздействат върху структурата, функционалността на мозъка и от своя страна и върху половото държание. Тези механизми са комплицирани и многофакторни ", акцентира Абе.
В допълнение, участниците в изследването независимо са докладвали за своята ориентировка, което може да изкриви резултатите. В проучването са употребявани и данните от хора, регистрирани в английското вместилище на здравната и генетична информация UK Biobank, тъй че тестът може да не е изцяло представителна.
Изследователи от Масачузетската болничното заведение в Бостън настояват, че генетичните особености дефинират половата ориентировка примерно с към една четвърт. Те изследваха геномите на 409 000 души на възраст от 40 до 69 години, регистрирани в UK Biobank, и 68 500 души, употребяващи американската услуга за декодиране на геноми 23andMe.
Участниците в проучването бяха запитани и за пола на техните сътрудници. Оказа се, че измежду потребителите на 23andMe към 19% най-малко един път са имали хомосексуални контакти, а измежду потребителите на UK Biobank - 3%.
Учените са открили, че към 25% от случаите на хомосексуалност има избрани корелации с характерностите на генома.
Комбинациите от гени, предразполагащи към еднополовите връзки, се оказват свързани със половите хормони и обонянието. Първоначално откривателите разпоредиха ролята на генетиката на 32%, само че не съумяха да оценят приноса на избрани генетични комбинации.
Направено е ЯМР на 18 000 британци
Структурата на мозъка при нехетеросексуалните мъже и дами има доста по-малки разлики посред им, в сравнение с при този на хетеросексуалните, откриха шведските учени. Оказа се, че това се дължи на генетичните характерности. Това обаче не значи, че ориентацията на човек може да се разбере от структурата на мозъка или неговия геном, предизвестяват откривателите.
Мозъкът на хомосексуалистите и хетеросексуалистите се разграничава структурно и това най-вероятно се дължи на генетиката, откриха специалисти от Каролинския институт и проучването, е оповестено в списанието Human Brain Mapping.
Известно е, че генетичните и хормоналните фактори въздействат върху половата ориентировка. По-ранните изследвания също демонстрират, че мозъкът на хомосексуалистите и хетеросексуалистите има някои структурни разлики. Авторите на работата вземат решение да се задълбочат в тази тематика и да схванат дали има връзка сред генетичните фактори и тези разлики.
За да създадат това проучване те са употребявали резултатите от ЯМР на повече от 18 000 британци, от които съвсем 1000 са нехетеросексуални.
Оказва се, че те са със кръстосана полова смяна в избрани елементи на мозъка, в областите, участващи в обработката на сензорната (в това число и визуалната) информация при нехетеросексуалните участници с друг пол се разграничават доста по-малко, в сравнение с при хетеросексуалните.
Анализът на данните от сканирането на мозъка и генома от още една друга група също по този начин разреши да се откри корелация сред мозъчната конструкция и генетичните вариации. Това удостоверява значимото значение на генетичния съставен елемент за образуването на ориентацията, само че откривателите припомнят и за съществуването на хормоналните характерности, околната среда и други фактори.
Психичните разстройства се следят по-често при представителите на половите малцинства, тъй че откривателите също се питат дали това се дължи на особеностите на мозъка. Те обаче не откриха никакви промени, предразполагащи към разстройства.
„ Не открихме доказателства за невробиологичната връзка сред хомосексуалността и психологичните болести. Това поддържа теорията, че за някои хора проблемите с психологичното здраве могат да бъдат резултат от обществените стресови фактори като стигмата и дискриминирането ", споделя неврологът Кристоф Абе, водещ създател на проучването.
„ Има доста страни и обществени групи, в които нехетеросексуалността към момента се жигосва поради убеждението, че хомосексуалността е избор или даже психологично разстройство. Нашите резултати показват несъстоятелността на сходни теории и демонстрират, че половото привличане към личния пол има невробиологична основа ", споделя Абе.
Изследователите акцентират, че констатациите въз основата на получените данни не би трябвало да се вършат заключения за причинно-следствената връзка сред ориентацията и мозъчната конструкция. Също по този начин, ЯМР не дава информация за това по какъв начин тъкмо действат тези или тези области на мозъка. Освен това генетичните данни и данните от ЯМР не могат да се употребяват за прогнозиране на половата ориентировка на човек.
„ Не знаем по какъв начин откритите от нас разлики в мозъка са свързани с нехетеросексуалността и не знаем по какъв начин гените въздействат върху структурата, функционалността на мозъка и от своя страна и върху половото държание. Тези механизми са комплицирани и многофакторни ", акцентира Абе.
В допълнение, участниците в изследването независимо са докладвали за своята ориентировка, което може да изкриви резултатите. В проучването са употребявани и данните от хора, регистрирани в английското вместилище на здравната и генетична информация UK Biobank, тъй че тестът може да не е изцяло представителна.
Изследователи от Масачузетската болничното заведение в Бостън настояват, че генетичните особености дефинират половата ориентировка примерно с към една четвърт. Те изследваха геномите на 409 000 души на възраст от 40 до 69 години, регистрирани в UK Biobank, и 68 500 души, употребяващи американската услуга за декодиране на геноми 23andMe.
Участниците в проучването бяха запитани и за пола на техните сътрудници. Оказа се, че измежду потребителите на 23andMe към 19% най-малко един път са имали хомосексуални контакти, а измежду потребителите на UK Biobank - 3%.
Учените са открили, че към 25% от случаите на хомосексуалност има избрани корелации с характерностите на генома.
Комбинациите от гени, предразполагащи към еднополовите връзки, се оказват свързани със половите хормони и обонянието. Първоначално откривателите разпоредиха ролята на генетиката на 32%, само че не съумяха да оценят приноса на избрани генетични комбинации.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ