Бъдещето на Пловдив – град за хората или кутийки от бетон?
Строителството постоянно е било барометър за развиването на един огромен град, само че у нас то постоянно е присъда. Въпреки, че България към момента е надалеч от компликациите, които имат мегаполисите по света, този проблем занапред ще основава съществени проблеми. Градове като Пловдив все по-често ще се сблъскват с „ грешките “ на растежа - липса на зелени пространства и на обществена инфраструктура, булеварди, които не могат да поемат увеличаващия се брой коли и все по-мръсен въздух.
Какво ще се случи е в ръцете на локалната администрация. Тя би трябвало да реши два значими проблема - по какъв начин да не позволява застрояването на дребното останали зелени площи и по какъв начин да се обезпечат нови такива. Защото зелените градски територии предизвикват салдото сред актуалния град и естествения пейзаж, предлагайки най-хубавото от двата свята, даже в изискванията на интензивна урбанизация и климатични промени.
Като част от тактиката да направи града обществено и екологично по-устойчиво място, Община Пловдив скоро ще показа своя „ Анализ за положението на главните зелени зони “ и ще даде оферти за тяхното развиване в интерес на пловдивчани. Именно този документ, съгласно експертите и жителите, ще разсече гордиевия възел сред частната и общинската територия, което е бъдещето за „ белите дробове “ на града.
Какво демонстрира статистиката?
През второто тримесечие на 2021 година общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за градеж на 243 жилищни здания с 1 056 жилища в тях и със 117 017 кв. м разгъната застроена повърхност (РЗП), на 6 административни здания с 3 637 кв. м РЗП и на 118 други здания с 55 642 кв. м РЗП. Паралелно с това, цените на новото строителство в Пловдив са нарастнали с над 57,7% за интервал от пет години и половина, което подрежда града под тепетата на второ място след София.
Предвид растящите цени и на терените в града, желанието на бизнесмените за по-голяма височина и оптимално асимилиране на площите, е изцяло обяснимо. От тях не се чака да бъдат благотворителни сдружения или да строят на загуба. Затова топката е в тези, които са виновни за визията на града – общината, Общинския съвет, ЕСУТ и основният проектант, които е време да схванат, че
високото строителство е решение
за проблемите на града,
освен това изцяло дейно.
Естествено при съблюдаване на нормативите и обезпечаване на задоволително места за паркиране.
Разбира се, тази строителната „ пандемия” е функционалност на бизнес климата и положителните стопански параметри на града. За разлика от икономическия бранш обаче, общественият и екологичният изостават очевидно, което в бъдеще ще се отрази върху устойчивото развиване на Пловдив и качеството на живот в него.
Трябва да се регистрира и фактът, че презастрояването не е нов проблем. Всяка поредна администрация оставя най-малко по няколко „ бомби със закъснител” за идната власт. И макар безкрайните уверения от всички, чe зeлeнитe зoни ca приoритeт, към днешна дата нe ce виждa нитo eдин нoв парк c внушитeлни рaзмeри. Тъкмo oбрaтнoтo – в пaрцeли, кoитo дoceгa ce вoдихa в OУП зeлeнинa, вeчe мoжe дa ce cтрoи. В покрайнините на парк Лаута към този момент изникнаха няколко 8 етажни кооперации.
Излиза, че бетонът може да
изяде даже зеленината към
най-любимия за пловдивчани
парк – Гребната база.
В последните години регионът е желано място за първокласно застрояване, друго от жилищните мастодонти, вдигнати в последните години в регион „ Южен”, изясняват брокери от Пловдив. Заради зеленината и спокойствието, което предлага зоната, квадратният метър на незастроени площи край Гребната база към този момент удря галактически равнища.
Трябва да се има поради обаче, че към момента огромна част от терените там са разпокъсани - има общинска, само че и частна благосъстоятелност. От витално значение за парка е общината да сплоти собствеността, в случай че желае да я резервира. Това, несъмнено, важи за всички сходни зелени територии, от които пловдивчани имат все по-голяма потребност.
Същевременно в цели квартали като „ Остромила “, „ Беломорски “ и южната част на „ Кючук Париж “ няма общодостъпни места за отдих и спорт, на хоризонта няма и решение на този проблем.
Подобна е обстановката и със признака на града – река Марица. През 2019 година дребен сектор (около 1 км) от южния й бряг беше облагороден, само че останалата част около реката и до момента остава непокътната.
В този смисъл, без ясна визия за превъзмогване на компликациите по опазването и развиването на „ белите дробове “ на града, пловдивчани ще не престават да живеят с чувството, че се задушават в личния си град поради мръсния въздух и неналичието на огромни зелени пространства.
Какво ще се случи е в ръцете на локалната администрация. Тя би трябвало да реши два значими проблема - по какъв начин да не позволява застрояването на дребното останали зелени площи и по какъв начин да се обезпечат нови такива. Защото зелените градски територии предизвикват салдото сред актуалния град и естествения пейзаж, предлагайки най-хубавото от двата свята, даже в изискванията на интензивна урбанизация и климатични промени.
Като част от тактиката да направи града обществено и екологично по-устойчиво място, Община Пловдив скоро ще показа своя „ Анализ за положението на главните зелени зони “ и ще даде оферти за тяхното развиване в интерес на пловдивчани. Именно този документ, съгласно експертите и жителите, ще разсече гордиевия възел сред частната и общинската територия, което е бъдещето за „ белите дробове “ на града.
Какво демонстрира статистиката?
През второто тримесечие на 2021 година общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за градеж на 243 жилищни здания с 1 056 жилища в тях и със 117 017 кв. м разгъната застроена повърхност (РЗП), на 6 административни здания с 3 637 кв. м РЗП и на 118 други здания с 55 642 кв. м РЗП. Паралелно с това, цените на новото строителство в Пловдив са нарастнали с над 57,7% за интервал от пет години и половина, което подрежда града под тепетата на второ място след София.
Предвид растящите цени и на терените в града, желанието на бизнесмените за по-голяма височина и оптимално асимилиране на площите, е изцяло обяснимо. От тях не се чака да бъдат благотворителни сдружения или да строят на загуба. Затова топката е в тези, които са виновни за визията на града – общината, Общинския съвет, ЕСУТ и основният проектант, които е време да схванат, че
високото строителство е решение
за проблемите на града,
освен това изцяло дейно.
Естествено при съблюдаване на нормативите и обезпечаване на задоволително места за паркиране.
Разбира се, тази строителната „ пандемия” е функционалност на бизнес климата и положителните стопански параметри на града. За разлика от икономическия бранш обаче, общественият и екологичният изостават очевидно, което в бъдеще ще се отрази върху устойчивото развиване на Пловдив и качеството на живот в него.
Трябва да се регистрира и фактът, че презастрояването не е нов проблем. Всяка поредна администрация оставя най-малко по няколко „ бомби със закъснител” за идната власт. И макар безкрайните уверения от всички, чe зeлeнитe зoни ca приoритeт, към днешна дата нe ce виждa нитo eдин нoв парк c внушитeлни рaзмeри. Тъкмo oбрaтнoтo – в пaрцeли, кoитo дoceгa ce вoдихa в OУП зeлeнинa, вeчe мoжe дa ce cтрoи. В покрайнините на парк Лаута към този момент изникнаха няколко 8 етажни кооперации.
Излиза, че бетонът може да
изяде даже зеленината към
най-любимия за пловдивчани
парк – Гребната база.
В последните години регионът е желано място за първокласно застрояване, друго от жилищните мастодонти, вдигнати в последните години в регион „ Южен”, изясняват брокери от Пловдив. Заради зеленината и спокойствието, което предлага зоната, квадратният метър на незастроени площи край Гребната база към този момент удря галактически равнища.
Трябва да се има поради обаче, че към момента огромна част от терените там са разпокъсани - има общинска, само че и частна благосъстоятелност. От витално значение за парка е общината да сплоти собствеността, в случай че желае да я резервира. Това, несъмнено, важи за всички сходни зелени територии, от които пловдивчани имат все по-голяма потребност.
Същевременно в цели квартали като „ Остромила “, „ Беломорски “ и южната част на „ Кючук Париж “ няма общодостъпни места за отдих и спорт, на хоризонта няма и решение на този проблем.
Подобна е обстановката и със признака на града – река Марица. През 2019 година дребен сектор (около 1 км) от южния й бряг беше облагороден, само че останалата част около реката и до момента остава непокътната.
В този смисъл, без ясна визия за превъзмогване на компликациите по опазването и развиването на „ белите дробове “ на града, пловдивчани ще не престават да живеят с чувството, че се задушават в личния си град поради мръсния въздух и неналичието на огромни зелени пространства.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ