Майка срещу син в трагедията „Петрохан" или как гуруто Калушев е използвал родителите на наркозависими деца
Случаят с групата към Ивайло Калушев продължава да провокира мощни публични реакции, само че в последните дни се следи отчетлива смяна в настройките. Ако първоначално доминираха подозренията и запасите към формалната версия на Министерство на вътрешните работи, то след поредицата изявленията с родители и хора, имали директен допир с общността, от ден на ден хора стартират да одобряват тезата на проверяващите като по-вероятна.
Прочетете още
Разговорите с близки на починалите при хижа „ Петрохан “ и на Околчица извадиха на напред във времето друга картина – свят на мощна взаимозависимост от духовния водач, на строга подчиненост и на идеологическа рамка, която мъчно кореспондира с публичните критерии за образование и персонална независимост.
Особено мощен отзив предизвикаха интервютата на София Андреева, която се показва като почитател на Калушев от 2008 година и на сина й Валери, в които двамата изричат радикално разнообразни тези за личността на Калущев. В изявлението си Андреева декларира, че синът ѝ Валери е „ честен палач “ на групата и че тежестта на гибелта би трябвало да лежи на неговата съвест. Тя твърди, че синът ѝ е излъгал за полови злоупотреби и че негов сигнал до Министерство на вътрешните работи е станал причина за следствието за педофилия.
Случаят е изключително сензитивен, защото младият мъж е декларирал пред проверяващите, че още на 15-годишна възраст е имал полови контакти с Калушев. Тези изказвания са част от следствие и подлежат на определяне по надлежния ред.
Интервюто на Андреева обаче направи мощно усещане не толкоз с фактологията, колкото с безусловната ѝ преданост към водача и цялостното отменяне на версията на личния ѝ наследник. За част от обществото това се трансформира в знак за съществуване на паметна конструкция – мощна идентификация с лидера, оправдаване на всяко негово деяние и прекачване на виновността към „ отстъпника “.
В обществените мрежи реакциите са крайни – от състрадание към родителите до тежки обвинявания към тях. Част от мненията приказват за „ фракция “ и „ фетиш към личността “, други слагат фокуса върху нещастието на зависимостите и отчаянието на фамилиите.
Именно в тази посока е и коментарът на информационния специалист Любомир Аламанов, който предлага по-различна вероятност – не върху сензацията, а върху подтекста:
Знаете ли какво е наркокомуна?
Не, дано да стартираме с друго.
Знаете ли какво е детето ви да е тежко наркозависимо? Да се трансформира пред очите ви, да губи себе си, да се трансформира в чужд.
Знаете ли какви опустошенията нанася наркозависимостта на детето ви, на вас, на фамилията?
Знаете ли какво е чувството на беззащитност да гледате страдащото си дете и да не знаете по какъв начин да му помогнете? Да мислите, че полудявате от тъга и смут?
Виждал съм младеж, вързан за тръбите на нагревател да крещи в абстиненция, а майка му да плаче до него.
Виждал съм наркозависим да пребива родителите си и да им взима последните пари, с цел да си купи нова доза.
Знам за майка, която се самоуби, тъй като не можеше повече да устоя на многогодишния призрачен сън и тормоз от наркозависимата си щерка.
Не знам дали може да си визиите комбинацията от обезсърчение, болежка, смут, самообвинение, боязън и още доста, която изпълва душите на околните на наркозависимите. Особено на околните на наркозависими деца.
Знам, че множеството ще си помислят " Това на мен не може да ми се случи! ". Точно както при домашното принуждение. Точно както беше и по време на коронавирус. Но ще се изненадате какъв брой елементарно може да стане. Ще се изненадате какъв брой доста деца използват опиати. И какъв брой от тях не могат да спрат.
Едно време беше по-трудно да се откри хероин. Не изключително мъчно де, всички знаеха дилърите, дори и полицаите. Днес е още по-лесно - друга синтетика, интернет, мобилни комуникаци, всичко е на един клик разстояние.
Връщаме се на първия въпрос с пряк отговор. Наркокомуните са места, постоянно по-далеч от огромните градове, където деца или младежи отиват, в финален обезверен опит да се отърват от наркозависимостта. В тези места освен се преодолява физическата привързаност, само че и се прави опит да се лекуват душата, мозъка и сърцето на наркозависимите. За да може да имат късмет за живот. За да може да устоят на повика на опиатите.
В наркокомуните подвластните се крият от дилърите, поставят физически труд, с цел да укрепне тялото, вършат се сесии с опитни хора, които да върнат разсъдъка, а постоянно има духовни практики, с цел да се излекува душата и да се даде различен небосвод.
В България преди години имаше няколко наркокомуни, само че част от тях се разпаднаха заради липса на средства, или заради вътрешни проблеми, или заради драми с локално население, които не ги желаят, или заради пробиви, т.е. наркодилърите са се добрали до подвластните, или дори са били извикани от тях. По едно време бяха нашумели наркокомуните в Испания - надалеч от тук, добър климат, а и въпреки всичко в Европа. Не знам по какъв начин е в този момент, последните години не съм проверявал.
Основният въпрос е за какво родители биха изпратили децата си в Испания или по-далеч, където няма да имат връзка с тях. Отговорът е: от обезсърчение. Тежко, извънредно, непреодолимо обезсърчение. И боязън. Най-ужасния боязън - за живота на децата им.
Защото не виждат различен излаз, тъй като няма какво друго да създадат. И най-много тъй като страната не си е свършила работата. На няколко равнища:
липсва предварителна защита или в случай че я има, то е на плачевно равнище. Информационните акции, които съм виждал са потресаващи.
лесна досегаемост до нарко-вещества.
падаща долна граница на възрастта, в която за първи път се пробват опиати.
липса на съответна грижа за наркозависимите.
липса на следващи сесии и лечения за наркозависими, които желаят да се лекуват.
лесна опция за рецидив.
За всичко това виновност носят доста институции - Министерство на здравеопазването, МОН, Министерство на вътрешните работи, полиция, прокуратура и така нататък Няколкото лечебни заведения, които одобряват наркозависими, са извънредно незадоволителни. И са най-вече психиатрии. След излизането от там вероятността за рецидив е голяма. Дилърите чакат и незабавно нападат.
На целия този декор на политическа безхаберност, наркокомуните наподобяват като последна опция да се избави живота на наркозависимо дете от страна на обезверените родители. А НПО-тата единствено оказват помощ там, където не доближава държавен потенциал. Защото другояче децата ще умират по градинките, или по жилищата, или по изоставени здания и градежи.
Това е.
31-годишния Валери обаче застава против личната си майка и споделя в детайли по какъв начин е попаднал в комуната на Калушев и на какво е бил подложен в продължение на години. Тъй като бил " проблематично дете ", майка му му е предложила да го запознае с Ивайло Калушев още когато е на към 12 години. Тогава обаче той не демонстрира интерес. Няколко години по-късно, той се оказва едно от първите деца, заживели в компанията на самопровъзгласилия се гуру. Претекстът при всички е подобен: детето да бъде “спасено ” от неприятни привички и среда.
Валери споделя, че още през 2022 година дава подробни сведения за живота си с Иво Калушев, в това число за половите взаимоотношения, почнали на 15 години, и за големите дарения към гуруто и доближените му, като моли за конфиденциалност. Само майката на Валери - София Николова е дарила над 1 милион лв. на Калушев.
„ Исках да предпазя себе си, да не доближи информацията до Калушев, което след това се случи. Страхувах се за живота си и за това сигналът да не стигне до майка ми, която беше близка с него “, споделя той. Въпреки това от службите изтича информация. Майка му удостоверява, че Калушев ѝ споделил: „ Овладей си сина! “.
Случаят явно се движи по няколко линии. Едната е наказателно-правната – има ли закононарушения, има ли злоупотреби, има ли незаконна активност. Това е работа на следствието.
Другата линия е публичната – какво кара родители да поверят децата си на сходни структури. Дали става дума за духовна общественост, за неофициална наркокомуна или за затворен фетиш – това са въпроси, на които обществото търси отговори.
Рабира се има и политическа, само че тя е на толкоз долнопробно равнище след последното чуване в Народното събрание, че коментарът е непотребен.
И четвъртата е тази за присъединяване на службите във всичко, което се е случило. Още след първите открити трупове, стана ясно че сигнали за организацията е имало както до ДАНС, по този начин и до други институции. Валери оповестява, че е подал сигналв БОП ощепреди 4 години. Вчера,по време на чуването в Народното събрание, началникът на ДАНС Деньо Денев отхвърли да заяви дали в комуната е имало сътрудници на организацията. Според Ивайло Мирчев най-малко двама от участниците са били вербувани. В този аспект естествено изниква въпроса защо е била употребена получената информация и за какво от службите не са се намесили в точния момент, с цел да предотвратят нещастието.
Общественото мнение очевидно се измества – от първичното състрадание към „ различна духовна група “ към все по-често потребление на думата „ фракция “. Но зад сензацията остава по-дълбокият проблем: обезверени родители, подвластни деца и страна, която очевидно не предлага задоволително работещи решения.
А може би точно там е огромният диалог, който занапред следва. Ако не желаеме нещастието да се повтори. Защото следващата предизборна акция ще завърши след два месеца, само че опиатите няма да изчезнат от учебните заведения.
Прочетете още
Разговорите с близки на починалите при хижа „ Петрохан “ и на Околчица извадиха на напред във времето друга картина – свят на мощна взаимозависимост от духовния водач, на строга подчиненост и на идеологическа рамка, която мъчно кореспондира с публичните критерии за образование и персонална независимост.
Особено мощен отзив предизвикаха интервютата на София Андреева, която се показва като почитател на Калушев от 2008 година и на сина й Валери, в които двамата изричат радикално разнообразни тези за личността на Калущев. В изявлението си Андреева декларира, че синът ѝ Валери е „ честен палач “ на групата и че тежестта на гибелта би трябвало да лежи на неговата съвест. Тя твърди, че синът ѝ е излъгал за полови злоупотреби и че негов сигнал до Министерство на вътрешните работи е станал причина за следствието за педофилия.
Случаят е изключително сензитивен, защото младият мъж е декларирал пред проверяващите, че още на 15-годишна възраст е имал полови контакти с Калушев. Тези изказвания са част от следствие и подлежат на определяне по надлежния ред.
Интервюто на Андреева обаче направи мощно усещане не толкоз с фактологията, колкото с безусловната ѝ преданост към водача и цялостното отменяне на версията на личния ѝ наследник. За част от обществото това се трансформира в знак за съществуване на паметна конструкция – мощна идентификация с лидера, оправдаване на всяко негово деяние и прекачване на виновността към „ отстъпника “.
В обществените мрежи реакциите са крайни – от състрадание към родителите до тежки обвинявания към тях. Част от мненията приказват за „ фракция “ и „ фетиш към личността “, други слагат фокуса върху нещастието на зависимостите и отчаянието на фамилиите.
Именно в тази посока е и коментарът на информационния специалист Любомир Аламанов, който предлага по-различна вероятност – не върху сензацията, а върху подтекста:
Знаете ли какво е наркокомуна?
Не, дано да стартираме с друго.
Знаете ли какво е детето ви да е тежко наркозависимо? Да се трансформира пред очите ви, да губи себе си, да се трансформира в чужд.
Знаете ли какви опустошенията нанася наркозависимостта на детето ви, на вас, на фамилията?
Знаете ли какво е чувството на беззащитност да гледате страдащото си дете и да не знаете по какъв начин да му помогнете? Да мислите, че полудявате от тъга и смут?
Виждал съм младеж, вързан за тръбите на нагревател да крещи в абстиненция, а майка му да плаче до него.
Виждал съм наркозависим да пребива родителите си и да им взима последните пари, с цел да си купи нова доза.
Знам за майка, която се самоуби, тъй като не можеше повече да устоя на многогодишния призрачен сън и тормоз от наркозависимата си щерка.
Не знам дали може да си визиите комбинацията от обезсърчение, болежка, смут, самообвинение, боязън и още доста, която изпълва душите на околните на наркозависимите. Особено на околните на наркозависими деца.
Знам, че множеството ще си помислят " Това на мен не може да ми се случи! ". Точно както при домашното принуждение. Точно както беше и по време на коронавирус. Но ще се изненадате какъв брой елементарно може да стане. Ще се изненадате какъв брой доста деца използват опиати. И какъв брой от тях не могат да спрат.
Едно време беше по-трудно да се откри хероин. Не изключително мъчно де, всички знаеха дилърите, дори и полицаите. Днес е още по-лесно - друга синтетика, интернет, мобилни комуникаци, всичко е на един клик разстояние.
Връщаме се на първия въпрос с пряк отговор. Наркокомуните са места, постоянно по-далеч от огромните градове, където деца или младежи отиват, в финален обезверен опит да се отърват от наркозависимостта. В тези места освен се преодолява физическата привързаност, само че и се прави опит да се лекуват душата, мозъка и сърцето на наркозависимите. За да може да имат късмет за живот. За да може да устоят на повика на опиатите.
В наркокомуните подвластните се крият от дилърите, поставят физически труд, с цел да укрепне тялото, вършат се сесии с опитни хора, които да върнат разсъдъка, а постоянно има духовни практики, с цел да се излекува душата и да се даде различен небосвод.
В България преди години имаше няколко наркокомуни, само че част от тях се разпаднаха заради липса на средства, или заради вътрешни проблеми, или заради драми с локално население, които не ги желаят, или заради пробиви, т.е. наркодилърите са се добрали до подвластните, или дори са били извикани от тях. По едно време бяха нашумели наркокомуните в Испания - надалеч от тук, добър климат, а и въпреки всичко в Европа. Не знам по какъв начин е в този момент, последните години не съм проверявал.
Основният въпрос е за какво родители биха изпратили децата си в Испания или по-далеч, където няма да имат връзка с тях. Отговорът е: от обезсърчение. Тежко, извънредно, непреодолимо обезсърчение. И боязън. Най-ужасния боязън - за живота на децата им.
Защото не виждат различен излаз, тъй като няма какво друго да създадат. И най-много тъй като страната не си е свършила работата. На няколко равнища:
липсва предварителна защита или в случай че я има, то е на плачевно равнище. Информационните акции, които съм виждал са потресаващи.
лесна досегаемост до нарко-вещества.
падаща долна граница на възрастта, в която за първи път се пробват опиати.
липса на съответна грижа за наркозависимите.
липса на следващи сесии и лечения за наркозависими, които желаят да се лекуват.
лесна опция за рецидив.
За всичко това виновност носят доста институции - Министерство на здравеопазването, МОН, Министерство на вътрешните работи, полиция, прокуратура и така нататък Няколкото лечебни заведения, които одобряват наркозависими, са извънредно незадоволителни. И са най-вече психиатрии. След излизането от там вероятността за рецидив е голяма. Дилърите чакат и незабавно нападат.
На целия този декор на политическа безхаберност, наркокомуните наподобяват като последна опция да се избави живота на наркозависимо дете от страна на обезверените родители. А НПО-тата единствено оказват помощ там, където не доближава държавен потенциал. Защото другояче децата ще умират по градинките, или по жилищата, или по изоставени здания и градежи.
Това е.
31-годишния Валери обаче застава против личната си майка и споделя в детайли по какъв начин е попаднал в комуната на Калушев и на какво е бил подложен в продължение на години. Тъй като бил " проблематично дете ", майка му му е предложила да го запознае с Ивайло Калушев още когато е на към 12 години. Тогава обаче той не демонстрира интерес. Няколко години по-късно, той се оказва едно от първите деца, заживели в компанията на самопровъзгласилия се гуру. Претекстът при всички е подобен: детето да бъде “спасено ” от неприятни привички и среда.
Валери споделя, че още през 2022 година дава подробни сведения за живота си с Иво Калушев, в това число за половите взаимоотношения, почнали на 15 години, и за големите дарения към гуруто и доближените му, като моли за конфиденциалност. Само майката на Валери - София Николова е дарила над 1 милион лв. на Калушев.
„ Исках да предпазя себе си, да не доближи информацията до Калушев, което след това се случи. Страхувах се за живота си и за това сигналът да не стигне до майка ми, която беше близка с него “, споделя той. Въпреки това от службите изтича информация. Майка му удостоверява, че Калушев ѝ споделил: „ Овладей си сина! “.
Случаят явно се движи по няколко линии. Едната е наказателно-правната – има ли закононарушения, има ли злоупотреби, има ли незаконна активност. Това е работа на следствието.
Другата линия е публичната – какво кара родители да поверят децата си на сходни структури. Дали става дума за духовна общественост, за неофициална наркокомуна или за затворен фетиш – това са въпроси, на които обществото търси отговори.
Рабира се има и политическа, само че тя е на толкоз долнопробно равнище след последното чуване в Народното събрание, че коментарът е непотребен.
И четвъртата е тази за присъединяване на службите във всичко, което се е случило. Още след първите открити трупове, стана ясно че сигнали за организацията е имало както до ДАНС, по този начин и до други институции. Валери оповестява, че е подал сигналв БОП ощепреди 4 години. Вчера,по време на чуването в Народното събрание, началникът на ДАНС Деньо Денев отхвърли да заяви дали в комуната е имало сътрудници на организацията. Според Ивайло Мирчев най-малко двама от участниците са били вербувани. В този аспект естествено изниква въпроса защо е била употребена получената информация и за какво от службите не са се намесили в точния момент, с цел да предотвратят нещастието.
Общественото мнение очевидно се измества – от първичното състрадание към „ различна духовна група “ към все по-често потребление на думата „ фракция “. Но зад сензацията остава по-дълбокият проблем: обезверени родители, подвластни деца и страна, която очевидно не предлага задоволително работещи решения.
А може би точно там е огромният диалог, който занапред следва. Ако не желаеме нещастието да се повтори. Защото следващата предизборна акция ще завърши след два месеца, само че опиатите няма да изчезнат от учебните заведения.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ