Заплатите в България скачат с по 8 10 годишно
Строителството отново може да стане локомотив на приходите и на стопанската система, твърди банков разбор
Заплатите в България порастват доста бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в Европейски Съюз. Това разяснява основният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък показа разбора на банката " България, Европа и света - макроикономически обзор ". Данните на Национален статистически институт също демонстрират, че разноските за труд у нас порастват съществено - през първото и второто тримесечие на 2017 година нарастванията са с по 10%, съпоставени с предната година, написа в. Сега.
Въпреки че всеобщият българин е доста песимистичен по тематиката за повдигането на приходите, обстоятелствата сочат, че възнагражденията у нас не са " изкривени ", а са съразмерни на мащабите на стопанската система. По дял на чистите заплати (след удържането на налозите и осигуровки) по отношение на брутния вътрешен артикул страната ни е даже над междинното ниво за Европейски Съюз, демонстрира анализът на " Уникредит ". По това съответствие приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Англия и Франция, уточни Любомир Митов. Обяснението е, че в западните страни подоходните налози са високи и " изяждат " огромна част от възнагражденията, а у нас работи ниският плосък налог.
Реалните заплати в България съкратяват дистанцията с всички страни от Европейски Съюз, като единствено Румъния в последните години ни изпреварва по повишаване на покупателната дарба, разкрива и разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), оповестен неотдавна. През 2001 година междинната заплата у нас е имала едвам 10% от покупателната дарба на тази в Люксембург, през 2015 година този % нараства до 29%. " Да, средностатистическият български служащ продължава да е три пъти по-беден от немския подобен, само че през 2007 година той е бил 5 пъти по-беден от него, а при започване на века разликата е била близо 7 пъти ", разясняват от ИПИ.
Статистиката на Евростат също демонстрира, че приходите на българите са най-ниските в Европейски Съюз, само че и че разноските за заплати у нас се усилват най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче казусът е, че възнагражденията порастват с по-висока скорост от продуктивността.
Анализът на " Уникредит " предизвестява, че дефицитът на работна ръка се обрисува като огромен риск за българската стопанска система. " Безработицата е ниска съвсем както преди рецесията и това демонстрира, че капацитетът за намиране на работна ръка е на привършване ", разяснява Любомир Митов. Според него без съществени ограничения в областта на образованието и на квалификацията на хората дефицитът на фрагменти ще спъва растежа на стопанската система.
Строителството още веднъж може да стане локомотив на развиването - то претърпя максимален срив, само че в това време е с огромен капацитет, изясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът към този момент има напредък, който се чака да продължи и през идната година. Това значи, че строителните компании ще откриват нови работни места, а конкуренцията за фрагменти ще докара до повдигане на заплатите.
През последната година износът е главен мотор за стопанската система ни, " само че като % от Брутният вътрешен продукт не е по този начин водещ, както за други страни от Източна Европа ", означи Митов. За 2016 година в България експортът на човек от популацията в България е в размер на 4209 евро, до момента в който в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надвишава 13 300 евро. " Причината е, че нашият експорт към момента се образува най-вече от артикули с ниска добавена стойност ", изясни специалистът.
Заплатите в България порастват доста бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в Европейски Съюз. Това разяснява основният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък показа разбора на банката " България, Европа и света - макроикономически обзор ". Данните на Национален статистически институт също демонстрират, че разноските за труд у нас порастват съществено - през първото и второто тримесечие на 2017 година нарастванията са с по 10%, съпоставени с предната година, написа в. Сега.
Въпреки че всеобщият българин е доста песимистичен по тематиката за повдигането на приходите, обстоятелствата сочат, че възнагражденията у нас не са " изкривени ", а са съразмерни на мащабите на стопанската система. По дял на чистите заплати (след удържането на налозите и осигуровки) по отношение на брутния вътрешен артикул страната ни е даже над междинното ниво за Европейски Съюз, демонстрира анализът на " Уникредит ". По това съответствие приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Англия и Франция, уточни Любомир Митов. Обяснението е, че в западните страни подоходните налози са високи и " изяждат " огромна част от възнагражденията, а у нас работи ниският плосък налог.
Реалните заплати в България съкратяват дистанцията с всички страни от Европейски Съюз, като единствено Румъния в последните години ни изпреварва по повишаване на покупателната дарба, разкрива и разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), оповестен неотдавна. През 2001 година междинната заплата у нас е имала едвам 10% от покупателната дарба на тази в Люксембург, през 2015 година този % нараства до 29%. " Да, средностатистическият български служащ продължава да е три пъти по-беден от немския подобен, само че през 2007 година той е бил 5 пъти по-беден от него, а при започване на века разликата е била близо 7 пъти ", разясняват от ИПИ.
Статистиката на Евростат също демонстрира, че приходите на българите са най-ниските в Европейски Съюз, само че и че разноските за заплати у нас се усилват най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче казусът е, че възнагражденията порастват с по-висока скорост от продуктивността.
Анализът на " Уникредит " предизвестява, че дефицитът на работна ръка се обрисува като огромен риск за българската стопанска система. " Безработицата е ниска съвсем както преди рецесията и това демонстрира, че капацитетът за намиране на работна ръка е на привършване ", разяснява Любомир Митов. Според него без съществени ограничения в областта на образованието и на квалификацията на хората дефицитът на фрагменти ще спъва растежа на стопанската система.
Строителството още веднъж може да стане локомотив на развиването - то претърпя максимален срив, само че в това време е с огромен капацитет, изясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът към този момент има напредък, който се чака да продължи и през идната година. Това значи, че строителните компании ще откриват нови работни места, а конкуренцията за фрагменти ще докара до повдигане на заплатите.
През последната година износът е главен мотор за стопанската система ни, " само че като % от Брутният вътрешен продукт не е по този начин водещ, както за други страни от Източна Европа ", означи Митов. За 2016 година в България експортът на човек от популацията в България е в размер на 4209 евро, до момента в който в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надвишава 13 300 евро. " Причината е, че нашият експорт към момента се образува най-вече от артикули с ниска добавена стойност ", изясни специалистът.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ