Строителството на АЕЦ „Белене“ зависи от способността да привлечем капитал.

Строителството на АЕЦ „ Белене “ зависи от способността да притеглим капитал. Това стана ясно от отчета на Българска академия на науките по отношение на това при какви условия може да бъде осъществен планът.
От Българска академия на науките прецизираха, че са правили изчисленията на база 10,5 милиарда евро капиталови разноски за реализация на АЕЦ " Белене ", съответствие 70% по отношение на 30% притеглен против личен капитал за осъществяване на плана. При това съответствие е допустимо централата да бъде построена. Точните думи на ръководителя на плана проф. Александър Тасев са, че " има много комбинации ". Участието на страната усъвършенства доста нещата, посочи той, като акцентира, че би трябвало капиталовите разноски да са най-малко 10,5 милиарда евро.
Правният аспект
Няма проблем активите на АЕЦ " Белене " да бъдат включени в настрана сдружение. Другият вид е да се продадат активите, само че такава продажба ще е доста сложна, с доста по-ниска цена, тъй като има спецификации на реакциите за точна като параметрни площадка. Най-лошият вид е да не вършим нищо с оборудването за АЕЦ " Белене ", което взехме от " Атомстройекспорт " (бел. ред. - на арбитраж България беше наказана да заплати 620 млн. евро за оборудването), уточни проф. Тасев. Според думите му, за " Белене " към този момент са правени вложения и защото планът не стартира от нулата, това способства за възможния градеж на нуклеарната централа.
Сценарий след сюжет
Има три сюжета за развиване на българската стопанска система до 2040 година. При първия вид, при който би имало минимална смяна – икономическият растеж ще 2,5 – 3%, надлежно няма кой знае каква смяна и на потреблението на ток. При втория, сдържан вид на развиване ще има 3-4% стопански напредък и 25% нарастване на настоящето ползване на ток, до момента в който при оптимистичният напредък се чакат 3,5 – 6% напредък.
Ако не се засилят изискванията за декарбонизация т.е. съществуване на по-строги екологични правила и по-малко нездравословни излъчвания, може българските мощности да работят до 2040 година, сподели проф. Тасев. За момента имаме остатъци, само че след 2040 година, при този сюжет, те ще почнат да се топят, посочи той.
При идващия сюжет, който е " скептичен " и включва по-сериозни условия за декарбонизация, ще бъде „ малко по-трудно “ на ТЕЦ-овете ни да останат на свободния пазар, считат от Българска академия на науките. При това състояние след 2035 година България ще има потребност от нови мощности.
Крайно песимистичният сюжет на Българска академия на науките е за твърда позиция на Европейска комисия по пътя към зелена енергетика, като има неопределеност какво се случва към 2024 – 2026 година с американските централи. При този сюжет, към 2030 година ще трябват нови базови мощности.
Ще ни трябват базови мощности от 2000 мегавата и маневрени мощности от към 1600 мегавата, приключи проф. Тасев презентацията.
Ситуацията с тока на Балканите през днешния ден
Към днешна дата има недостиг за ползване на ток в Балканския район, уточни проф. Тасев. Според думите му, в най-оптимистичния вид, в случай че бъдат издигнати всички енергийни мощности, които се декларират към днешна дата, ще има най-малък дефицит на ток след 10-20 години. При другите два типа сюжети – умерено-реалистичен и неприятен във връзка с градежа на мощности, ще трябват 24 – 49 тераватчаса за интервал от 10-20 часа. Тасев категорично акцентира, че не е включена Турция и добави, че в случай че тя продължава да е подобен консуматор, ще има по-сериозен дефицит на ток. Ако изключим Турция, ще трябват миниум 1500 мегавата базова мощ, с цел да бъде задоволено потреблението на Балканския полуостров.
Същевременно .
Сподели с товите другари