Дърво без корен плод не дава…
Строи Колю Фичето моста при Бяла. Пашата го плаща…
Но преди да заплати, пашата изразил подозрения за здравината на моста с концепцията да няма заплащане. Колю Фичето му предложил да събере цялата си налична армия, дружно със снаряжението си от оръдия, топове и всичко останало и да минат по моста.
Събрал ги пашата, тръгнала войската по моста, от двете страни на реката се събрал народа да гледа какво ще се случи, а Колю влезнал в реката и застанал под централната арка - мястото, където се допуска, че е най-критичната точка на един мост.
Преминали през моста - а той стои в цялото си величие. Народът ликувал с гръмки крясъци. Излязъл Колю Фичето от реката, застанал пред пашата, а той го питал:
- А бе, ефенди, ти за какво жертваш живота си за един мост?!
И майсторът му дал отговор:
- Защото, ефенди, един ден, когато мене и тебе няма да ни има, мостът ще е тука и хората ще минават по него. И като минават няма да питат кой го е платил, а ще питат кой го е построил. И като им се отговори кой го е построил, отново ще питат: А този човек от чий жанр беше? И ще им дават отговор: От българския… Ей по тази причина го направих, ефенди.
***
Чрез Павлина Танева
