Йордан Божилов: Най-опасно е внушението, че сме петата колон...
Строги санкции за дейности против националната ни сигурност
Пробив в сърцето на Министерството на защитата е знак за проблем в подбора и инспекцията на фрагментите
Не става дума за супершпиони, само че активността на групата не би трябвало да се омаловажава
- Г-н Божилов, типичен шпионаж ли е казусът със арестуваната група българи, работили в интерес на Русия?
- От изказванията на прокуратурата знаем за група българи, най-вече чиновници на Министерството на защитата, респективно работа „ Военно разузнаване”, упрекнати са в шпионаж в интерес на Русия. Това, което не знаем, е по какъв начин тъкмо е работила тази група и къде са контактите й с Русия.
Като чиновник в Министерството на защитата с над 20-годишен стаж аз съм шокиран. Познавам част от тези хора, в никакъв случай не съм подозирал, че би могло да се стигне до такава обстановка.
- Защо ген. Димо Гяуров окачестви случая като „ квартален шпионаж”, т.е. на ниско равнище?
- Ген. Гяуров имаше поради по какъв начин са работили хората от групата, че не са взимали защитни ограничения, които би взел един супершпионин. В романите на Джон льо Каре шпионажът е много по-изтънчен. Но никога активността на групата не би трябвало да се омаловажава.
- Какви биха могли да бъдат претекстовете на тези хора?
- Най-различни. Личностно-ценностни - съмнение в правилността на определения от България път, прочувствени. Може да е взаимозависимост - да е направена разработка и тези хора да са били принудени да работят за другата страна. Може претекстът да е чисто финансов или комплекс от всички.
Никога не съм се съмнявал в честността на българските офицери и чиновници в системата. Но този случай е сериозен пробив с няколко измерения. От една страна, е чисто националното. Трябва доста добре да разберем претекстовете, да разберем кои хора биха били по-лесни за привличане в такава шпионска активност против страната си. Трябва да имаме доста ясна политика за това по какъв начин образоваме младежите в полезностите, произлизащи от организациите, в които членува България - Европейски Съюз и НАТО. Ако това не се прави, ставаме уязвими.
Случаят има и съществено интернационално измерение, защото е забъркана Русия.
- Каква би трябвало да бъде реакцията на България?
- Действията, които видяхме при задържането на групата, при оповестението на случая, не оставят доста разновидности за деяние на държавното управление. Впрочем то има единствено един вид отсам натам -
да разгласи за личност нон грата избрани съветски дипломати.
Невинаги при откриване на сходни дейния се стига до тези крайни ограничения. Но в тази ситуация по този начин се стекоха събитията, че не виждам различен вид. Което, естествено, ще утежни българо-руските връзки.
- Има ли риск този случай да накърни доверието на сътрудниците ни от НАТО?
- Много ще зависи от дейностите на българското държавно управление, от разкриването на цялата информация към активността на тази група.
Подобни неща се случват постоянно. В деня, в който беше арестувана групата български шпиони, беше наказан специалист на доста високо равнище в Естония. Той е задържан без доста звук предходната година за шпиониране в интерес на Китай, приключване на класифицирана информация за подводниците на НАТО. Не се е стигнало до по-сериозни дейности - по този начин са решили естонските управляващи взаимно с Алианса.
Така че от това по какъв начин ние представим случая пред нашите съдружници и сътрудници, от нашите дейности, ще зависи и тяхното доверие към нас. Засега знаем единствено върха на айсберга.
- Не можеше ли да се работи по-дискретно с разгласата, поради и напрегнатата предизборна обстановка у нас?
- Има разнообразни подходи за деяние.
Много от случаите даже не се оповестяват,
употребяват се в други, по-деликатни действия, сред разузнавания.
В случая от дейностите, които виждам, умозаключавам, че държавното управление е сложено в обстановка с доста малко варианти и всички водят към много отрицателни последствия във външната ни политика.
- Възможно ли е хората от групата да са се добрали до прекомерно значима информация?
- Всяка информация има своята полезност и интерес за непознати служби, освен класифицираната. Зависи за какви цели е събирана информация. Може да вземем за пример да се събира информация за това какъв е процесът на взимане на решения в Министерството на защитата, какви недостатъци има даден управнически кадър. Това не е секретна информация, само че може да е доста значимо за непознато разузнаване.
Един от арестуваните е имал достъп до бюджетите, до стратегиите на МО. Това са документи, които демонстрират какъв брой пари за какви действия ще се разходват. От това може да се създадат заключения какъв брой летателни часа ще има един аероплан, един водач и оттова - каква е готовността на авиацията.
- Кое прави България забавна за непознати разузнавания?
Не би трябвало да се фиксираме единствено върху Русия
Да, при този случай в основата си има разузнаване в интерес на Москва, само че България е забавна за доста страни, за доста организации.
Ние сме значим фактор на Балканите, основни сме за Черноморски район, член на НАТО и на Европейски Съюз, освен това сме външна граница, което е обвързвано с надзор на миграция, на терористични групировки. Не мога да изключа интерес и към софтуерните разработки в България.
Така че никога не би трябвало да спускаме гарда. Много деликатно би трябвало да се изследват хората, които работят в служби, в министерства, деликатно да се проучват процесите на обработка на информация - тук може също да има проблеми и е необходим сериозен одит.
Преглед на хората в основни министерства, които имат достъп до по-чувствителна информация, се прави на няколко години. Има Закон за отбрана на класифицираната информация. Всички чиновници на МО, на службите за сигурност, на Министерство на вътрешните работи минават през доста строги инспекции. Сигурно би трябвало да се ускори контролът при периодическите инспекции.
Но е допустимо да има пробив освен от позиция на хора, само че и на системи. Свидетели сме на хакерски офанзиви, имахме няколко пробива в последните години в Национална агенция за приходите, в банки.
- Достатъчно ли е предпазена информацията, обвързвана с националната ни сигурност?
- Надявам се. Нашите ограничения са в синхрон с ограниченията в НАТО, в Европейски Съюз. Ние обменяме данни с други страни по това по какъв начин да се пази информацията. Отново може би би трябвало да се ревизира отбраната на електронните системи. Може би е добре да се направи и самостоятелен одит за това по какъв начин се опазва информацията, през какъвто минаха някои страни.
- Дали ще се стигне до присъди?
- Щом съдът остави арестуваните в ареста, това значи, че са събрани задоволително доказателства. Наказанието във връзка с разгласяването на класифицирана информация е ясно, само че може да има и друга значима информация, която не попада в графата " класифицирана ".
На случая би трябвало да се огледа сложно. България би трябвало доста ясно да се сложи като страна, член на НАТО и Европейски Съюз, която изрично не приема шпионска интервенция.
Всеки български жител би трябвало да е наясно каква е ориентацията на България
и че всяко сходно действие е в прорез с интереса на страната.
- Интересът на Русия към нас непроменяемо ще се ускорява. В положение ли сме да действаме съответно, да запазим правилни партньорски връзки?
- България е суверенна страна и всяка интервенция би трябвало да бъде посрещната с безапелационен отговор. Никой няма право да се намесва в връзките на други страни, изключително по този противозаконен метод. От тази позиция България би трябвало показва неотстъпчивост.
Няма човек в България, който не би желал да имаме естествени връзки с Русия. Но страната ни ясно е избрала своята позиция, избрала е Европейски Съюз и НАТО и би трябвало да бъде на висотата на това участие. По никакъв метод не би трябвало да се основава усещане, че България е подвластна, че е пета колона на Русия в Европейски Съюз, че е пропита от шпиони. Допуснем ли го, рискуваме да изпаднем в безтегловност при съдружниците си.
Голяма част от българското население има позитивни сантименти към Русия. И някои политически партии се пробват да употребяват тъкмо това. Води се нападателна дезинформационна война против България. Виждам проруски уеб сайтове, които желаят да покажат НАТО като обезсърчителен съдружник, Европейски Съюз като разпадаща се организация. На всичко това би трябвало да бъде даден доста явен негативен отговор.
Трябва да сме бдителни и доста изрично да реагираме на всевъзможен опит за интервенция в нашата национална сигурност. Всички нападателни действия в тази тенденция би трябвало да бъдат наказвани в сходство с българското законодателство и интернационалното право.
ВИЗИТКА
Йордан Божилов e магистър по политология и по право. Председател на Софийски конгрес за сигурност. Дългогодишен чиновник на Министерството на защитата в интервала 1992-2013 година, като е заемал разнообразни експертни и управителни длъжности. В интервала 2005-2009 управлява интернационалната активност на министерството, а в интервала 2010-2013 е шеф на Политическия кабинет на министъра на защитата.
Пробив в сърцето на Министерството на защитата е знак за проблем в подбора и инспекцията на фрагментите
Не става дума за супершпиони, само че активността на групата не би трябвало да се омаловажава
- Г-н Божилов, типичен шпионаж ли е казусът със арестуваната група българи, работили в интерес на Русия?
- От изказванията на прокуратурата знаем за група българи, най-вече чиновници на Министерството на защитата, респективно работа „ Военно разузнаване”, упрекнати са в шпионаж в интерес на Русия. Това, което не знаем, е по какъв начин тъкмо е работила тази група и къде са контактите й с Русия.
Като чиновник в Министерството на защитата с над 20-годишен стаж аз съм шокиран. Познавам част от тези хора, в никакъв случай не съм подозирал, че би могло да се стигне до такава обстановка.
- Защо ген. Димо Гяуров окачестви случая като „ квартален шпионаж”, т.е. на ниско равнище?
- Ген. Гяуров имаше поради по какъв начин са работили хората от групата, че не са взимали защитни ограничения, които би взел един супершпионин. В романите на Джон льо Каре шпионажът е много по-изтънчен. Но никога активността на групата не би трябвало да се омаловажава.
- Какви биха могли да бъдат претекстовете на тези хора?
- Най-различни. Личностно-ценностни - съмнение в правилността на определения от България път, прочувствени. Може да е взаимозависимост - да е направена разработка и тези хора да са били принудени да работят за другата страна. Може претекстът да е чисто финансов или комплекс от всички.
Никога не съм се съмнявал в честността на българските офицери и чиновници в системата. Но този случай е сериозен пробив с няколко измерения. От една страна, е чисто националното. Трябва доста добре да разберем претекстовете, да разберем кои хора биха били по-лесни за привличане в такава шпионска активност против страната си. Трябва да имаме доста ясна политика за това по какъв начин образоваме младежите в полезностите, произлизащи от организациите, в които членува България - Европейски Съюз и НАТО. Ако това не се прави, ставаме уязвими.
Случаят има и съществено интернационално измерение, защото е забъркана Русия.
- Каква би трябвало да бъде реакцията на България?
- Действията, които видяхме при задържането на групата, при оповестението на случая, не оставят доста разновидности за деяние на държавното управление. Впрочем то има единствено един вид отсам натам -
да разгласи за личност нон грата избрани съветски дипломати.
Невинаги при откриване на сходни дейния се стига до тези крайни ограничения. Но в тази ситуация по този начин се стекоха събитията, че не виждам различен вид. Което, естествено, ще утежни българо-руските връзки.
- Има ли риск този случай да накърни доверието на сътрудниците ни от НАТО?
- Много ще зависи от дейностите на българското държавно управление, от разкриването на цялата информация към активността на тази група.
Подобни неща се случват постоянно. В деня, в който беше арестувана групата български шпиони, беше наказан специалист на доста високо равнище в Естония. Той е задържан без доста звук предходната година за шпиониране в интерес на Китай, приключване на класифицирана информация за подводниците на НАТО. Не се е стигнало до по-сериозни дейности - по този начин са решили естонските управляващи взаимно с Алианса.
Така че от това по какъв начин ние представим случая пред нашите съдружници и сътрудници, от нашите дейности, ще зависи и тяхното доверие към нас. Засега знаем единствено върха на айсберга.
- Не можеше ли да се работи по-дискретно с разгласата, поради и напрегнатата предизборна обстановка у нас?
- Има разнообразни подходи за деяние.
Много от случаите даже не се оповестяват,
употребяват се в други, по-деликатни действия, сред разузнавания.
В случая от дейностите, които виждам, умозаключавам, че държавното управление е сложено в обстановка с доста малко варианти и всички водят към много отрицателни последствия във външната ни политика.
- Възможно ли е хората от групата да са се добрали до прекомерно значима информация?
- Всяка информация има своята полезност и интерес за непознати служби, освен класифицираната. Зависи за какви цели е събирана информация. Може да вземем за пример да се събира информация за това какъв е процесът на взимане на решения в Министерството на защитата, какви недостатъци има даден управнически кадър. Това не е секретна информация, само че може да е доста значимо за непознато разузнаване.
Един от арестуваните е имал достъп до бюджетите, до стратегиите на МО. Това са документи, които демонстрират какъв брой пари за какви действия ще се разходват. От това може да се създадат заключения какъв брой летателни часа ще има един аероплан, един водач и оттова - каква е готовността на авиацията.
- Кое прави България забавна за непознати разузнавания?
Не би трябвало да се фиксираме единствено върху Русия
Да, при този случай в основата си има разузнаване в интерес на Москва, само че България е забавна за доста страни, за доста организации.
Ние сме значим фактор на Балканите, основни сме за Черноморски район, член на НАТО и на Европейски Съюз, освен това сме външна граница, което е обвързвано с надзор на миграция, на терористични групировки. Не мога да изключа интерес и към софтуерните разработки в България.
Така че никога не би трябвало да спускаме гарда. Много деликатно би трябвало да се изследват хората, които работят в служби, в министерства, деликатно да се проучват процесите на обработка на информация - тук може също да има проблеми и е необходим сериозен одит.
Преглед на хората в основни министерства, които имат достъп до по-чувствителна информация, се прави на няколко години. Има Закон за отбрана на класифицираната информация. Всички чиновници на МО, на службите за сигурност, на Министерство на вътрешните работи минават през доста строги инспекции. Сигурно би трябвало да се ускори контролът при периодическите инспекции.
Но е допустимо да има пробив освен от позиция на хора, само че и на системи. Свидетели сме на хакерски офанзиви, имахме няколко пробива в последните години в Национална агенция за приходите, в банки.
- Достатъчно ли е предпазена информацията, обвързвана с националната ни сигурност?
- Надявам се. Нашите ограничения са в синхрон с ограниченията в НАТО, в Европейски Съюз. Ние обменяме данни с други страни по това по какъв начин да се пази информацията. Отново може би би трябвало да се ревизира отбраната на електронните системи. Може би е добре да се направи и самостоятелен одит за това по какъв начин се опазва информацията, през какъвто минаха някои страни.
- Дали ще се стигне до присъди?
- Щом съдът остави арестуваните в ареста, това значи, че са събрани задоволително доказателства. Наказанието във връзка с разгласяването на класифицирана информация е ясно, само че може да има и друга значима информация, която не попада в графата " класифицирана ".
На случая би трябвало да се огледа сложно. България би трябвало доста ясно да се сложи като страна, член на НАТО и Европейски Съюз, която изрично не приема шпионска интервенция.
Всеки български жител би трябвало да е наясно каква е ориентацията на България
и че всяко сходно действие е в прорез с интереса на страната.
- Интересът на Русия към нас непроменяемо ще се ускорява. В положение ли сме да действаме съответно, да запазим правилни партньорски връзки?
- България е суверенна страна и всяка интервенция би трябвало да бъде посрещната с безапелационен отговор. Никой няма право да се намесва в връзките на други страни, изключително по този противозаконен метод. От тази позиция България би трябвало показва неотстъпчивост.
Няма човек в България, който не би желал да имаме естествени връзки с Русия. Но страната ни ясно е избрала своята позиция, избрала е Европейски Съюз и НАТО и би трябвало да бъде на висотата на това участие. По никакъв метод не би трябвало да се основава усещане, че България е подвластна, че е пета колона на Русия в Европейски Съюз, че е пропита от шпиони. Допуснем ли го, рискуваме да изпаднем в безтегловност при съдружниците си.
Голяма част от българското население има позитивни сантименти към Русия. И някои политически партии се пробват да употребяват тъкмо това. Води се нападателна дезинформационна война против България. Виждам проруски уеб сайтове, които желаят да покажат НАТО като обезсърчителен съдружник, Европейски Съюз като разпадаща се организация. На всичко това би трябвало да бъде даден доста явен негативен отговор.
Трябва да сме бдителни и доста изрично да реагираме на всевъзможен опит за интервенция в нашата национална сигурност. Всички нападателни действия в тази тенденция би трябвало да бъдат наказвани в сходство с българското законодателство и интернационалното право.
ВИЗИТКА
Йордан Божилов e магистър по политология и по право. Председател на Софийски конгрес за сигурност. Дългогодишен чиновник на Министерството на защитата в интервала 1992-2013 година, като е заемал разнообразни експертни и управителни длъжности. В интервала 2005-2009 управлява интернационалната активност на министерството, а в интервала 2010-2013 е шеф на Политическия кабинет на министъра на защитата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ