Пилонът в Рожен ще стане държавен?
Строежът на 111-метров стълб на Рожен, на който ще се вее националният байрак, провокира бурни полемики и голям брой инспекции за законността му.
Идеята да има байрак на поляните на Рожен, където се организира от над един век обичайният събор за фолклорно творчество, е на фондация “Рожен - завещание в бъдещето ". Неин ръководител е Симеон Караколев, който оглавява националната овцевъдна асоциация.
Съоръжението би трябвало да е най-високото в Европейски Съюз - на 1430 м надморска височина.
Пилонът ще е с тегло 110 тона и ще бъде превозен до Роженските поляни с 3 извънгабаритни композиции и 8 общоприети тира. Знамето на върха му ще бъде 1110 кв. метра. Той трябва да бъде открит на 13 юли с мащабен спектакъл и концерт на Лили Иванова Инициаторите на плана го дефинират като знак на национализъм.
Караколев разгласи концепцията си през февруари и до началото на юни съперниците на градежа не се чуваха.
В месеците от общественото оповестяване за издигането на пилона зад концепцията застанаха Христо Стоичков и Димитър Бербатов, а за патрон бе разгласен президентът Румен Радев.
Фондацията разкри, че цялата стойност на плана е 1 млн. лева и ги набира чрез дарители. Сред тях има държавни предприятия и общини, направили преводите по време на служебното държавно управление.
След като на поляните преди дни нагазиха багери и стартира самото строителство, общественици, еколози и елементарни жители оповестиха концепцията за псевдопатриотична и противоречива от естетическа и екологична позиция.
Освен нормалните обвинени, че палят разногласието - партиите, той е оприличаван и на борба сред “патриоти " и “либерали ". Появиха се и стихотворения по тематиката.
Сред първите, които реагираха е артистът и един от създателите на Съюз на демократичните сили Любомир Гешев, който написа: “Вандал вилнее, кални коловози прерязват поляните, тежки машини ровят. Поразията е огромна. Дълго ще зарастват раните на Планината. "
Гешев укорява Караколев и фондацията му, че с пилона погазват святостта на Рожен, и приканва: “Не гази с калните си ботуши. Паметта и Величието на планината Родопа! Бог вижда Рожен, тук Родопа приказва с Бог! ".
Депутатът от “Демократична България " Ивайло Мирчев изброява 10 неща, по-патриотични от стълб на Рожен, и прибавя: “Най-високият байрак в Европейски Съюз няма да промени обстоятелството, че сме с най-ниски приходи в Европейски Съюз. И няма поради него “да се заприказва за България с почитание и респект ", както, доколкото разбирам, се надяват уредниците. "
Темата не подминава и Борислав Сандов, някогашен вицепремиер и екоминистър, който е от Мадан. Според него големи пилони с националния байрак се слагат на знакови места (значими борби, исторически значими места), в административната столица или при държавната граница.
“Рожен не е подобен обект, само че още повече, Рожен е граница на България до 1912 година Земите на юг от Рожен са останали отвън рамките на България при Съединението от 1885 година Всеки път на 6 септември, когато има национални тържества, мен ме стяга сърцето, тъй като знам, че предците ми от Родопите, говорещи български, не са чествали през 1885-а, нито в годините по-късно.
Този стълб ще е знак за една несправедлива граница вътре в българските земи ", написа някогашният вицепремиер.
“Изкопът за пилона е 200 кв. метра и всичко това ще бъде зарито с пръст. Няма нито едно отсечено дърво, няма безусловно нищо, което по някакъв метод да ощетява природата.
Ние желаеме да извисим нашия народен знак - знамето. Това е нашият прочит на нещата. Нито аз, нито някой от моя екип като фондация сме тръгнали да показваме мнение какво не ни харесва в другите начинания. Не бива да се опълчват хората, не трябва да се опълчват начинания, още повече дарителски ", споделя Караколев.
Бетоновозите са паркирали надалеч от поляните и бетонът е изсипван в изкопа посредством тръба. Коловозите са оставени от дърводобивна компания. Караколев даже подал сигнал в полицията и настоял те да бъдът заличени до началото на събора.
Всъщност Рожен може да се схване като една от множеството поляни в Родопите, в случай че нямаше историческо за региона значение, написа " 24 часа ".
Точно на върха е минавала границата на България с Турция до освобождението на Родопите през 1912 година
Хиляди родопски семейства са били разграничени. Турските управляващи единствено два пъти в годината отваряли границата да се минава свободно, с цел да могат да се видят.
Точно от тези срещи се слага началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор “Рожен ".
Първият проведен събор на Роженските поляни се състоял на 28 юли 1898 година по концепция на духовник Ангел Инджов. Още преди тази година е имало събори на разнообразни родове, само че основателят за общ Роженски събор става протойерей Ангел Инджов, духовник, който е служил в църквата на с. Соколовци. Провеждали са се от 28 юли до 9 август.
Често турската власт подозирала протести и сборовете са били охранявани от стабилен войник.
Събирането е отнемало доста време и било плод на огромна дипломация, по тази причина хората го заобичали и традицията да се събират на поляните за песни и свирни траяла и след освобождението на Родопите.
Хората идвали с мулета, завивали се с черги и спели под бориките.
Съвременните фолклорни събори на върха се провеждат от 1961 година На последните две издания обаче е фондация “Рожен - завещание в бъдещето ", които се радват на рекордни гости, само че и клонят прекомерно към комерсиализацията му.
Дори емблемата на българския фолклор Валя Балканска заплаши, че няма да пее повече на събора, в случай че той продължи в този дух.
Изкопът за пилона към този момент е изработен, железобетонната структура е положена. Срещу строителството му е подаден сигнал от “Сдружение за дива природа Балкани ". След това се появи и декларация, инициирана от “Демократична България ".
В обществените мрежи върви и петиция против пилона и до през вчерашния ден имаше 1870 подписа.
Няколко институции към този момент са направили инспекции дали това, което се прави там, е законно. Според земеделското министерство разрешенията за градеж и слагане са издадени от основния проектант на Смолян. Контролът по построяването е от компетенцията на община Смолян, която би следвало да удостовери, че планът дава отговор на условията за сигурност.
Теренът обаче е на разстояние и от двете околни предпазени територии - местността Рожен отстои на към 0,9 км по права линия, а предпазената по “Натура 2000 " зона “Родопи Западни " - на към 4,58 км, се споделя в мнение на районната екоинспекция.
“Имотът е частна собственост на съдружие “Рожен - завещание в бъдещето ". Издаденото позволение е по реда на преместваемите обекти. За фундамента е издадено позволение за градеж - №56 от 7.06.2023 година, като при издаването на посочените разрешителни са спазени откритите законови разпореждания ", декларират от община Смолян.
“Пилонът на Рожен ще става държавен. Получил съм увещание от фондацията, че откакто бъде приключено оборудването, то ще бъде трансферирано на страната. Община Смолян не е отпускала средства за градежа. Земята е частна и целият разход от 1 млн. лева за слагането му е поета от фондацията посредством набиране на дарения. Роженските поляни не са предпазена околност и не попадат в наредбите на съответните закони ", сподели кметът на общината Николай Мелемов.
Той увери, че ще упорства достъпът до поляните да бъде стеснен трайно за коли, а пространството, където сега се налива бетон, да бъде покрито с чимове трева.
Идеята да има байрак на поляните на Рожен, където се организира от над един век обичайният събор за фолклорно творчество, е на фондация “Рожен - завещание в бъдещето ". Неин ръководител е Симеон Караколев, който оглавява националната овцевъдна асоциация.
Съоръжението би трябвало да е най-високото в Европейски Съюз - на 1430 м надморска височина.
Пилонът ще е с тегло 110 тона и ще бъде превозен до Роженските поляни с 3 извънгабаритни композиции и 8 общоприети тира. Знамето на върха му ще бъде 1110 кв. метра. Той трябва да бъде открит на 13 юли с мащабен спектакъл и концерт на Лили Иванова Инициаторите на плана го дефинират като знак на национализъм.
Караколев разгласи концепцията си през февруари и до началото на юни съперниците на градежа не се чуваха.
В месеците от общественото оповестяване за издигането на пилона зад концепцията застанаха Христо Стоичков и Димитър Бербатов, а за патрон бе разгласен президентът Румен Радев.
Фондацията разкри, че цялата стойност на плана е 1 млн. лева и ги набира чрез дарители. Сред тях има държавни предприятия и общини, направили преводите по време на служебното държавно управление.
След като на поляните преди дни нагазиха багери и стартира самото строителство, общественици, еколози и елементарни жители оповестиха концепцията за псевдопатриотична и противоречива от естетическа и екологична позиция.
Освен нормалните обвинени, че палят разногласието - партиите, той е оприличаван и на борба сред “патриоти " и “либерали ". Появиха се и стихотворения по тематиката.
Сред първите, които реагираха е артистът и един от създателите на Съюз на демократичните сили Любомир Гешев, който написа: “Вандал вилнее, кални коловози прерязват поляните, тежки машини ровят. Поразията е огромна. Дълго ще зарастват раните на Планината. "
Гешев укорява Караколев и фондацията му, че с пилона погазват святостта на Рожен, и приканва: “Не гази с калните си ботуши. Паметта и Величието на планината Родопа! Бог вижда Рожен, тук Родопа приказва с Бог! ".
Депутатът от “Демократична България " Ивайло Мирчев изброява 10 неща, по-патриотични от стълб на Рожен, и прибавя: “Най-високият байрак в Европейски Съюз няма да промени обстоятелството, че сме с най-ниски приходи в Европейски Съюз. И няма поради него “да се заприказва за България с почитание и респект ", както, доколкото разбирам, се надяват уредниците. "
Темата не подминава и Борислав Сандов, някогашен вицепремиер и екоминистър, който е от Мадан. Според него големи пилони с националния байрак се слагат на знакови места (значими борби, исторически значими места), в административната столица или при държавната граница.
“Рожен не е подобен обект, само че още повече, Рожен е граница на България до 1912 година Земите на юг от Рожен са останали отвън рамките на България при Съединението от 1885 година Всеки път на 6 септември, когато има национални тържества, мен ме стяга сърцето, тъй като знам, че предците ми от Родопите, говорещи български, не са чествали през 1885-а, нито в годините по-късно.
Този стълб ще е знак за една несправедлива граница вътре в българските земи ", написа някогашният вицепремиер.
“Изкопът за пилона е 200 кв. метра и всичко това ще бъде зарито с пръст. Няма нито едно отсечено дърво, няма безусловно нищо, което по някакъв метод да ощетява природата.
Ние желаеме да извисим нашия народен знак - знамето. Това е нашият прочит на нещата. Нито аз, нито някой от моя екип като фондация сме тръгнали да показваме мнение какво не ни харесва в другите начинания. Не бива да се опълчват хората, не трябва да се опълчват начинания, още повече дарителски ", споделя Караколев.
Бетоновозите са паркирали надалеч от поляните и бетонът е изсипван в изкопа посредством тръба. Коловозите са оставени от дърводобивна компания. Караколев даже подал сигнал в полицията и настоял те да бъдът заличени до началото на събора.
Всъщност Рожен може да се схване като една от множеството поляни в Родопите, в случай че нямаше историческо за региона значение, написа " 24 часа ".
Точно на върха е минавала границата на България с Турция до освобождението на Родопите през 1912 година
Хиляди родопски семейства са били разграничени. Турските управляващи единствено два пъти в годината отваряли границата да се минава свободно, с цел да могат да се видят.
Точно от тези срещи се слага началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор “Рожен ".
Първият проведен събор на Роженските поляни се състоял на 28 юли 1898 година по концепция на духовник Ангел Инджов. Още преди тази година е имало събори на разнообразни родове, само че основателят за общ Роженски събор става протойерей Ангел Инджов, духовник, който е служил в църквата на с. Соколовци. Провеждали са се от 28 юли до 9 август.
Често турската власт подозирала протести и сборовете са били охранявани от стабилен войник.
Събирането е отнемало доста време и било плод на огромна дипломация, по тази причина хората го заобичали и традицията да се събират на поляните за песни и свирни траяла и след освобождението на Родопите.
Хората идвали с мулета, завивали се с черги и спели под бориките.
Съвременните фолклорни събори на върха се провеждат от 1961 година На последните две издания обаче е фондация “Рожен - завещание в бъдещето ", които се радват на рекордни гости, само че и клонят прекомерно към комерсиализацията му.
Дори емблемата на българския фолклор Валя Балканска заплаши, че няма да пее повече на събора, в случай че той продължи в този дух.
Изкопът за пилона към този момент е изработен, железобетонната структура е положена. Срещу строителството му е подаден сигнал от “Сдружение за дива природа Балкани ". След това се появи и декларация, инициирана от “Демократична България ".
В обществените мрежи върви и петиция против пилона и до през вчерашния ден имаше 1870 подписа.
Няколко институции към този момент са направили инспекции дали това, което се прави там, е законно. Според земеделското министерство разрешенията за градеж и слагане са издадени от основния проектант на Смолян. Контролът по построяването е от компетенцията на община Смолян, която би следвало да удостовери, че планът дава отговор на условията за сигурност.
Теренът обаче е на разстояние и от двете околни предпазени територии - местността Рожен отстои на към 0,9 км по права линия, а предпазената по “Натура 2000 " зона “Родопи Западни " - на към 4,58 км, се споделя в мнение на районната екоинспекция.
“Имотът е частна собственост на съдружие “Рожен - завещание в бъдещето ". Издаденото позволение е по реда на преместваемите обекти. За фундамента е издадено позволение за градеж - №56 от 7.06.2023 година, като при издаването на посочените разрешителни са спазени откритите законови разпореждания ", декларират от община Смолян.
“Пилонът на Рожен ще става държавен. Получил съм увещание от фондацията, че откакто бъде приключено оборудването, то ще бъде трансферирано на страната. Община Смолян не е отпускала средства за градежа. Земята е частна и целият разход от 1 млн. лева за слагането му е поета от фондацията посредством набиране на дарения. Роженските поляни не са предпазена околност и не попадат в наредбите на съответните закони ", сподели кметът на общината Николай Мелемов.
Той увери, че ще упорства достъпът до поляните да бъде стеснен трайно за коли, а пространството, където сега се налива бетон, да бъде покрито с чимове трева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ