Стресът е познат на всеки от нас. Той е обект

Стресът е прочут на всеки от нас. Той е обект на проучване от дълги години, а Ханс Селие, канадски академик, го дефинира като неспецифична реакция на организма на въздействието на разнообразни фактори – механични, физични, биологични и други Особено място през днешния ден заема прочувственият стрес. Дори говорейки за стрес, хората нормално имат поради точно него.

До известна степен той оказава позитивно влияние, защото покачва общия тонус, работоспособността, съсредоточеността, продуктивността. Над избрани граници обаче, разнообразни за всеки субект, стресът става неподходящ за психическото и общото здравословното положение. За това изключително въздейства силата и продължителността на фактора, само че не по-малко значение има реактивността на самия организъм.

Сред най-честите аргументи за отрицателно прочувствено напрежение са проблеми на работното място, финанси, пенсиониране, недоразумение с непосредствен човек, бракоразвод, смъртен случай или тежко заболяване в фамилията и други За виновен за реакцията на организма към стрес-факторите се смята хипоталамусът. Той е обвързван посредством пътища с разнообразни мозъчни структури, да вземем за пример лимбичната система, заемаща централно място в контрола над страстите, държанието и мотивацията; мозъчната кора, даваща характерисика на цялостния поведенчески акт. Хипоталамусът има основно присъединяване в симпатико-адреналната система и хипоталамус-хипофиза-надбъбрек системата, активиращи се при физически или психичен стрес.

Именно катехоламините адреналин и норадреналин и глюкокортикостероидите като кортизола, равнище на които се покачва вследствие тази активация, опосредстват измененията в организма в следствие излагането на напрежение от друг темперамент.
Отговорът към мощен физически стрес се показва в побледняване или зачервяване, изпотяване, разширение на зениците, повишаване на сърдечната периодичност и кислородната консумация на миокарда, периферна вазоконстрикция и повишение на анртериалното налягане и други Също по този начин се подтиква въглехидратния и липидния метаболизъм, водейки до покачване на кръвната захар и серумните липиди. Обратно – потиска се функционалността на стомашно-чревния тракт, репродуктивната система, растежа.

Нормално стрес реакцията се самоограничава и равнището на катехоламините и глюкокортикостероидите, както и потенцираните от тях резултати се възстановяват. При психологическия стрес картината е в прочут смисъл друга.

Макар и морфологичния субстрат да е еднакъв, действието на нервно-хуморалната система е друго. Психологическият дразнител нормално оказва въздействието си за дълъг интервал от време, а това не разрешава самоограничаване на реакцията. Тогава потребните за организма механизми за превъзмогване на кратковременно настоящ фактор се оказват нездравословни при продължителна експозиция на стрес.

Посочените хормони в дългогодишен аспект могат да нарушат физиологията на човешкото тяло и да усилят риска от затлъстяване, сърдечни болести, храносмилателни разстройства, бодърствуване, меланхолия, проблеми с паметта и други

От страна на гастро-интестиналния тракт могат да се следят зъбобол, стомашна болежка, заради понижената киселинност и забавеното изпразване на стомаха, диария или констипация. Хроничното излагане на стрес също може да обуслови както угнетяване, по този начин и стимулиране на апетита. Последното е причина за наднормено тегло. Често затруднение на ежедневното прекалено напрежение е стомашната язва. Основна причина за това е инхибиране продукцията на простагландини, водещо до несъответстващо кръвоснабдяване на стената на стомаха.

Имунната система също бива супресирана от неконтролираното излагане на стрес. Това прави човк по-податлив към инфекции. Нещо повече, може да се отключи и автоимунен развой – атакуване от страна на имунната система към личните тъкани. При съществуване на такъкв развой, положението може доста да бъде влошено.

По отношение на психическото положение - персистиращото високо равнище на метаболитните производни на кортизола могат да доведат до депресии, тревога, възприятие за виновност,песимизъм, безпокойство, прочувствена неустойчивост, избилици на рев, експанзия към близки и утежняване взаимоотношения с сътрудник, загуба на либидо. Проучвания са потвърдили още, че високите равнища на стрес-хормоните въздействат отрицателно и върху паметта.

Последните имат своята роля и за високото артериално налягане, наднормения холестерол – рискови фактори за инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт. Кортизолът се намесва в метаболизма на организма и обуславя струпване на мазнини към корема, което е спомагателен фактор за сърдечна патология и диабет.

Тежка стресова обстановка, а не продължителен стрес може да индуцира развиването на някои ендокринни нарушавания като хипертиреоидизъм и диабет.

Стрес хормоните могат да бъдат причина за утежняване на кожни болести като псориазис, екзема, акне. Други недоволства могат да бъдат лесна уморяемост, уязвимост, унесеност,главоболие, болки по мускулите, в гръбнака. Стресът може да провокира дефицит на въздух или да отключи бронхиална астма.

Как организмът ще реагира на хроничния стрес, с който всеки от нас се сблъсква през днешния ден, зависи от самостоятелната сензитивност, генетичната предразположеност, само че и от персоналните прекарвания. Доказано е, че хора с по-тежко детство са по уязвими при дълготрайно напрежение. Хроничният стрес може да имитира доста болести както и да провокира такива и да затрудни диагностичния развой. Той постоянно е причина за съществени поведенчески промени и проблеми с работоспособността.

Осъзнаването на отрицателния му резултат и взимането на ограничения против него е желателно още при дискретните му прояви. Преорганизиране на работния режим, отделяна време за релаксация, вярното хранене и постоянното придвижване оказват помощ в битката със напрежението. От значение е човек да има на кого да се опре, с кого да поговори,а при в случай че се постанова да потърси и професионална помощ. /puls.bg