Над 300 находки от 31 обекта ще бъдат показани в изложбата „Българска археология 2025“ в Националния археологически музей
Над 300 находки от 31 обекта ще бъдат показани в Експозицията може да бъде прегледана в зала „ Временни изложения “ на музея от 13 февруари до 7 юни, оповестяват домакините.
За деветнадесета поредна година Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките показва обичайна краткотрайна експозиция „ Българска археология “, която обобщава най-значимите резултати от археологическите изследвания през миналия сезон. Експонатите са с последователен обсег от праисторията до късното средновековие. Посетителите ще могат да видят находки от емблематични обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра, означават от екипа.
Оттам показват, че измежду най-впечатляващите експонати са праисторически украшения от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни декорации и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко челник, стъклена чаша вид „ рог на изобилието “ от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни украшения и монети от Калиакра, както и оловен сгъваем олтар от Трапезица, Велико Търново.
Научният подтекст и резултатите от изследванията са показани и посредством постери за близо 50 археологически обекта от цялата страна. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, измежду които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, районните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград, прецизират още от НАИМ-БАН.
Традиционно, експозицията ще показа археологическите открития на миналата година и се открива в дните към който от 1971 година се отбелязва на 14 февруари. Традицията стартира по самодейност на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (днес Национален археологически институт с музей при БАН). Вече 20 години денят се свързва и с обичайните изложения, в които НАИМ-БАН демонстрира археологическите открития от миналата година.
/ВСР
За деветнадесета поредна година Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките показва обичайна краткотрайна експозиция „ Българска археология “, която обобщава най-значимите резултати от археологическите изследвания през миналия сезон. Експонатите са с последователен обсег от праисторията до късното средновековие. Посетителите ще могат да видят находки от емблематични обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра, означават от екипа.
Оттам показват, че измежду най-впечатляващите експонати са праисторически украшения от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни декорации и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко челник, стъклена чаша вид „ рог на изобилието “ от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни украшения и монети от Калиакра, както и оловен сгъваем олтар от Трапезица, Велико Търново.
Научният подтекст и резултатите от изследванията са показани и посредством постери за близо 50 археологически обекта от цялата страна. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея от цялата страна, измежду които Националният исторически музей, Регионалният археологически музей – Пловдив, районните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Шумен, Ямбол, както и музеите в Сандански, Белоградчик, Ботевград, Дупница, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия и Тополовград, прецизират още от НАИМ-БАН.
Традиционно, експозицията ще показа археологическите открития на миналата година и се открива в дните към който от 1971 година се отбелязва на 14 февруари. Традицията стартира по самодейност на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (днес Национален археологически институт с музей при БАН). Вече 20 години денят се свързва и с обичайните изложения, в които НАИМ-БАН демонстрира археологическите открития от миналата година.
/ВСР
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ