Стресът е един от най-добрите убийци на хора и със

Стресът е един от най-хубавите убийци на хора и сигурно изпреварва жертвите на акули, починалите в автомобилна злополука и други съдбовни случаи. Чували сме за него, изживявали сме го и най-вероятно и до през днешния ден има задоволително читатели, които доста добре схващат какви са резултатите от него и какво в действителност се случва. Според доктор Арлийн Геронимус, той е изключително събитие, за което всички имат визия, само че мъчно биха могли да схванат. Думата стрес е известна с извикването на серия от усеща, страсти и даже прекарвания, в арсеналът на преживяващия ще открием даже психични реакции.

И защото всеки един човек е друг, поглежда света от своя личен ъгъл, елементарно можем да видим, че неговото систематизиране идва с най-различни избрания. Геронимус дава положителни образци, описвайки разликата от напрежението за краен период в работа, стресът от възпитаването на деца, стресът на боеца на бойното поле, останал само с концепцията да оцелее и да се избави.

Логично е, че другите прослойки на обществото ще получават своя стрес, разбъркан в коктейл от страсти, съответни на неговия хабитат. Едва ли спадът на акции в Уолстрийт може да трогне хора, които в никакъв случай не са обръщали внимание на вложенията като способ за издръжка. Геронимус постоянно демонстрира разликата сред хората от междинната класа и тези от ниската.

Първите непрекъснато се пробват да се оправят с кариерата, децата и обезпечаването на вярно обучение, до момента в който вторите се стресират от концепцията, че би трябвало да обезпечат издръжка, облекло и покрив над главата си. Запознатите с пирамидата на Маслоу незабавно ще открият, че всяко едно равнище на благополучие идва с нужни индикатори – в най-ниското ще открием наличието на дом и издръжка, само че в някои от най-високите ще идентифицираме интелектуалните знания, позитивите, които идват непосредствено от обществото и прослойката, в която се намират.

Идентифицирането и улавянето на напрежението като фактор, влияещ директно върху един човек, може да се окаже една изключително комплицирана и даже невъзможна задача. Сигурното в този случай е, че същият се трансформира в много по-опасен даже от ковид и неговите неуместни промени през последните няколко години. Геронимус показва един от най-популярните типове стрес – хроничният психичен подобен. Той може да се изясни и опише, може да се разпознава и най-вероятно е участвал в съзнанието на всеки човек, само че все пак, когато страдащият го осъзнава и открива, той рядко прави нещо по въпроса. Следвайки тази посока, можем да се досетим и за какво модерното общество продължава да трансформира своите действия и да се изправя по един малко по-различен метод с всички налични проблеми и проблеми.

Един необикновен детайл в тази обстановка е, че лекарите от дълго време показват вредата върху човешкото тяло. Един от най-честите и срещани проблеми със напрежението е, че всички знаят какво в действителност може да се направи по тематиката, да вземем за пример би трябвало да се храним по-добре, да бъдем по-активни и да се наспиваме вечер. От последното десетилетие се заражда и придвижването на позитивното отношение, в което непрекъснато се приказва за посрещане на новите тествания, за приемането му и откриването на отрицателните страни. Статистиката не е розова, дамите в 30-те години, изправени пред доста стрес, постоянно стартират да развиват заболяването на Алцхаймер в по-късните години.

Издание Times е показало, че един от проблемите с хроничния стрес е, че човек, постоянно би трябвало да избере по какъв начин да огледа на въпросното прекарване. Някои избират стоицизма и концепцията, че това е просто едно тестване, отрицателната позиция е по-често срещана от позитивната. Циничният позитивизъм не се ползва сполучливо в другите групи. Опитайте се да предложите на един човек да бъде положителен, до момента в който израства в беднотия през целия си живот и непрекъснато се опасява от уволняване или липса на каквито и да било благоприятни условия за развиване.

Къде тъкмо може да се извади нещо положително? New York Times Magazine визира тъкмо този проблем, акцентирайки Бевърли като един от положителните образци в борбата със напрежението. Нейният живот я нарежда в най-ниската каста на Маслоу, само че към това се прибавят болести като астма, диабет, високо кръвно налягане, артрит, уголемено сърце и наклонност към основаване на тромбозите в тялото.

Първият ѝ сърдечен удар е бил в края на 20-те години, един от нейните братя умира на 50 години от проблеми със сърцето, различен умира на 45 години, когато бъбреците му отхвърлят, а сестра ѝ умира на 35 години. Един от по-младите ѝ братовчеди умира млад, откакто борбата с рака се оказва непостижима. Около Бевърли са умряли към 11 години в последните няколко години. Статистиката показва, че въпросните даже не са злоупотребявали с опиати и не са били жертва на престрелка или автомобилна злополука. И тъкмо тук доктор Геронимус задава този въпрос:

„ Вярваме ли, че позитивното отношение и решението да учи африкански танци може да излекува или даже предотврати болките на Бевърли? “

Статистиката не е изключително розова, просто в случай че обърнем внимание на работещите в Съединени американски щати – 60% от тях страдат от заболявания, които са обвързани или отключени с продължителен стрес, водещ до смъртност някъде на към 50 години.

Идеята на тези хора, че най-вероятно ще стигнат до 100 години, стартира да се коства доста далечна или даже неуместна.

Статистиката разрешава да се допусне, че високият стрес постоянно води до цикли сред родители и деца, които рано или късно стартират да усещат резултата на продължителен стрес. Някои родители постоянно показват, че децата им се стресират, тъй като родителите споделят своите проблеми, освен това на деца, които не знаят какво е вярното решение. Изследванията не са очарователни, когато обърнем внимание на деца, израснали в беднотия, освен това в дребни градове. Шансът на едно момиче да стигне до 85-годишна възраст е към 29%, а в случай че приказваме за момчета, при тях към този момент се приказва за 20%. Социалната система постоянно признава, че в случай че един човек успее да стигне до пенсия – т.е. 65 години, това е просто някакво необикновено достижение.

Най-вероятно ще останете сюрпризирани, само че статистиката демонстрира, че до момента в който самоубийствата измежду мъже не престават да са извънреден камшик за обществото, както и нов бърз тренд, даже те не могат да се опрат на хроничния стрес и резултатите от него.

И в случай че има хора, които доближават този миг, той се дължи на обстоятелството, че най-малко известно време са имали по-здрав организъм. Шансовете за оцеляване до 50 години на американецът, израснал в беднотия, са тъкмо 50%. Изследването на същата лекарка показва, че макар непрекъснатото показване на опиатите като главен пакостник, множеството небогати или работещи американци ще приключат своя път с хрочнина болест или рак – двете се задействат изцяло от равнищата на стрес.

Лекарите от дълго време не показват, че равнището на стрес въобще може да има нещо общо с дребните триумфи на деня или с упражненията за дишане.

Въпросните технологии за справяне със напрежението могат да оказват помощ на здравословно равнище и се считат за позитивни в обикновено количество, когато се трансфорат в всекидневие, същите постоянно могат да трансформират цялото прекарване и да основат нови главоболия, от време на време още по-жестоки от първите.

Д-р Брус МакЕвън приказва за по този начин наречените положения на алостаза. Въпросният развой демонстрира, че тялото се пробва да поддържа баланс в себе си и външния свят. Макар и мъчно, алостазата може да се забележи като сполучлива в редица форми. Идеята за този развой е взета от биологията на нашето тяло. Едва ли има човек, който може да накара тялото си да настръхне или да стартира да се поти, когато му е горещо. За всичко това дава отговор мозъка и нервната система.

Лекарите са следили доста особени моменти, в които пресмятат, че даже най-високите равнища на стрес, тези на живот и гибел, най-често са с къс интервал на интензивност. При сходен сюжет, нервната система стартира да отделя хормони, които да подействат на нервната система. После идва адреналинът, който покачва сърдечния темп, кръвното налягане и честотата на дишане.

При сходно активиране, всички мускули се зареждат с задоволително О2, с цел да могат да отговорят на настояването за борба или бягство, след прекосяването на този миг, тялото бързо се възвръща и понижава продуцирането на въпросните хормони. Животните в природата нямат този избор, хората също го нямат, само че постоянно подозират, че го управляват. Най-вероятно няма да разсъждавате положително на създалата се обстановка да бъдете преследвани от мечка в гората или от някакво друго животно, няма даже време за разбор.

Единственият проблем на това качество е, че не можем да го направляваме или използван с всекидневните равнища на стрес. Тихият палач продължава да господства, само че за следващ път потвърждава едно – в случай че желаеме да решим този проблем, както и екологичните, за които от дълго време се приказва, всичко опира единствено и само до подобряването на качеството на живот.