Стрептококите от група Б представлява бактерии, които са основните причинители

Стрептококите от група Б съставлява бактерии, които са главните причинители на ранно настъпил менингит при новородените и на някои късни инфекции. Ранно настъпилите инфекции се развиват в първите 7 дни след раждането и тяхната смърност варира от 5% до 20%. Основните болести са бактериемия (бактерии в кръвта на новороденото), менингит (възпаление на мозъчните обвивки) и пневномия (възпаление на белодробната тъкан).

За да се предотварят тези съществени последствия на стерптококовата вагинална колонизация съществуват някои тактики. Най-добри резултати дава използването на антибиотична терапия по време на раждането. Съществуват два метода за използване на профилактично лекуване, като и двата метода са допустими.

Пръвият способ е да се прави скрининг при всички бременни през 35-та - 37-ма гестационна седмица. Скринингът съставлява взимане на бактериална просвета от вагината, а след това и от ректума. На тестване подлежат и дамите с планувано Цезарово сечение , тъй като съществува опция "изтичането на водите " да стане преди плануваната дата за родоразрешение.

Всички дами с позитивен резултат за стрептококова бактериална колонизация се подлагат на антибиотична профилактика по време на раждането. Към необятната антибиотична профилактика подлежат и дами, които преди са имали

новородено/новородени, инфектирано/и със стрептококи от група Б, а също и дами с потвърдена стрепткокова бактериурия (стрептококови бактерии в урината).

Другият метод е обвързван с използването на антибиотици единствено при рискови бременности. Такива са при раждане преди 37-ма гестационна седмица, руптура (разскъсване) на околоплодните мембрани за повече от 18 часа и фебрилитет на родилката над 38 градуса по Целзий по време на раждането.

Свързани публикации.. Стрептококи живеят дълго време върху повърхности 0 Как да предпазим детето си от менингит още по време на раждането? 0 Стрептокок от пълнозвучен секрет - за какво вярното лекуване е толкоз значимо? 0

Антибиотиците, които се употребяват, зависят дали бременната има история за алергия към главния антибиотик - пеницилина. При липса на алеригия се употребява Пеницилин G в доза 5 милиона единици интравенозно като начална доза, а по-късно по 2,5 до 3 милиона единици на всеки 4 часа до раждането.

Ако дамата има съпътстващо

алергично положение (астма например), тогава рекомендациите сочат да се употребява Цефазолин 2 грама интравенозно начална доза, а по-късно по 1 грам на всеки 8 часа до края на раждането. При алергия към пеницилини се ползва Клиндамицин 900 мг интравенозно на всеки 8 часа или Ванкомицин 1 грам интравенозно на всеки 12 часа до раждането на плода.

За да се разбере по-точно коя е най-правилната антибиотична терапия, при бременни с алергия към пеницилин се поръчва антиобиограма. Антибиограмата демонстрира към кои антибиотици бактериите са резистентни или чувствителни. Така може да се избере верният антибиотик за терапия.

2656