Всичко, което трябва да знаете за стрептококите от група А
Streptococcus pyogenes – пиогенният стрептокок принадлежи към стрептококи група А, които са с гноероден капацитет. Бактериите не образуват спори, взискателни са към хранителни среди и образуват „ букет ” от разнообразни екзотоксини, ензими и други протеини.
Стрептококите провокират най-разнообразни болести, само че главните са: скарлатина, еризипел – червен вятър, ангини, възпаления на носа, гълтача, носните синуси, бронхи, пневмонии, ушни възпаления, кожни болести, възпаления на пикочно-половата система, на сърдечно-съдовата система, ревматичните заболявания.
Стрептококовият фарингит е тежко заболяване, което стартира с болки в гърлото, температура (> 38.5°C, доста постоянно до 40°C), общо физическо неразположение, настинка, болки в мускулите, главоболие и покачване, присъщ аленочервен цвят на гърлото. При децата се следят и стомашни болки и повръщане.При скарлатина обривът, породена от стрептококовия бактериален токсин, се появява първо по шията и гърдите, след което стартира да се популяризира. Обикновено е розово-червен и чувството на кожата е като за фина шкурка.
Основните фактори на патогенност са М-протеинът, който пречи на левкоцитите да разградят бактериите; F-протеин, който медиира прикрепването на стрептококите към епителните кафези на фаринкса и кожата. От ензимите – стрептолизин О и S, стрептокиназа и стрептодорназа, които улесняват разпространяването на бактериите във възпалената тъкан и отвън нея; хиалуронидаза и други.
От токсините с значимо значение е пирогенният (еритрогенен) токсин, който провокира присъщия обрив при скарлатина, заради засягане ендотела на кожните капиляри.
Пиогенните стрептококи се съхраняват доста дълго време – до няколко месеца, изключително когато се намират в гной, храчки, попаднали в долни дрехи, в прахуляк, във въздуха. Различни дезинфекционни средства, в подобаващите концентрации, ги убиват в границите на 15 минути. Пряката слънчева светлина ги убива за няколко часа.
Повече от 15-20% (до 50%) от децата и юношите са с колонизирана орофарингеална лигавица (гърлото) с бета-хемолитични стрептококи от група А. Колонизиращите варианти се сменят с нови серотипове, под въздействието на формирани в организма антитела.
Всички стрептококи от група А са доста чувствителни на пеницилин. Лечението с него се употребява за продължителна профилактика на пристъпите на ревматизъм и предотвратява увреждането на сърдечните клапи. Други лекарства са еритромицин и макролиди, цефалоспорини, които се ползват в случаите на пеницилинова алергия.
Диагностичните проучвания включват микроскопско проучване (директно от клиничен материал или по метода Нойфелд). Освен това микробиологично проучване – културелно проучване, като резултати се получават към 24 часа след посявката.
Бързи проби са доказването и идентифициране на характерни антигени посредством латекс аглутинация. От серологичните способи се употребява установяване на антистрептолизинов титър (АСТ) за следене хода на инфекцията и резултата от лечението.
Стрептококите провокират най-разнообразни болести, само че главните са: скарлатина, еризипел – червен вятър, ангини, възпаления на носа, гълтача, носните синуси, бронхи, пневмонии, ушни възпаления, кожни болести, възпаления на пикочно-половата система, на сърдечно-съдовата система, ревматичните заболявания.
Стрептококовият фарингит е тежко заболяване, което стартира с болки в гърлото, температура (> 38.5°C, доста постоянно до 40°C), общо физическо неразположение, настинка, болки в мускулите, главоболие и покачване, присъщ аленочервен цвят на гърлото. При децата се следят и стомашни болки и повръщане.При скарлатина обривът, породена от стрептококовия бактериален токсин, се появява първо по шията и гърдите, след което стартира да се популяризира. Обикновено е розово-червен и чувството на кожата е като за фина шкурка.
Основните фактори на патогенност са М-протеинът, който пречи на левкоцитите да разградят бактериите; F-протеин, който медиира прикрепването на стрептококите към епителните кафези на фаринкса и кожата. От ензимите – стрептолизин О и S, стрептокиназа и стрептодорназа, които улесняват разпространяването на бактериите във възпалената тъкан и отвън нея; хиалуронидаза и други.
От токсините с значимо значение е пирогенният (еритрогенен) токсин, който провокира присъщия обрив при скарлатина, заради засягане ендотела на кожните капиляри.
Пиогенните стрептококи се съхраняват доста дълго време – до няколко месеца, изключително когато се намират в гной, храчки, попаднали в долни дрехи, в прахуляк, във въздуха. Различни дезинфекционни средства, в подобаващите концентрации, ги убиват в границите на 15 минути. Пряката слънчева светлина ги убива за няколко часа.
Повече от 15-20% (до 50%) от децата и юношите са с колонизирана орофарингеална лигавица (гърлото) с бета-хемолитични стрептококи от група А. Колонизиращите варианти се сменят с нови серотипове, под въздействието на формирани в организма антитела.
Всички стрептококи от група А са доста чувствителни на пеницилин. Лечението с него се употребява за продължителна профилактика на пристъпите на ревматизъм и предотвратява увреждането на сърдечните клапи. Други лекарства са еритромицин и макролиди, цефалоспорини, които се ползват в случаите на пеницилинова алергия.
Диагностичните проучвания включват микроскопско проучване (директно от клиничен материал или по метода Нойфелд). Освен това микробиологично проучване – културелно проучване, като резултати се получават към 24 часа след посявката.
Бързи проби са доказването и идентифициране на характерни антигени посредством латекс аглутинация. От серологичните способи се употребява установяване на антистрептолизинов титър (АСТ) за следене хода на инфекцията и резултата от лечението.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ