Защо хората са толкова любопитни
Стремежът да знаем и да разбираме е движеща мощ в развиването ни. Но любознанието, въпреки това, може да бъде рисково, да докара до пречки и даже до провали.
Защо тогава хората сме толкоз любопитни? Затова ли ни е належащо това наше качество - да се учим като бебета и да оцеляваме като възрастни. И въпреки от него се интересуват откриватели от разнообразни дисциплини, няма необятно признато определение на любознанието.
Независимо че измислянето на определение се оказва комплицирано, " общият консенсус е, че любознанието е средство за събиране на информация ", споделя пред Live Science Катрин Туми, учител по езиково и отзивчиво развиване в университета в Манчестър в Обединеното кралство.
Психолозите също са съгласни, че любознанието не се състои в облекчаване на непосредствена потребност, като апетит или жадност, а по-скоро е въпрос на мотивация.
Да си проправим път в света
Учените стигат до умозаключение, че любознанието евентуално има генетичен съставен елемент. Гените и околната среда си взаимодействат по доста комплицирани способи, с цел да образуват индивида и да управляват държанието чу, включително и любознание.
Изследване от 2007 година, оповестено в списанието Proceedings of the Royal Society B, Biological Science, разпознава промени в характерен вид ген, по-често срещан при обособени птици, заинтригувани да изследват заобикалящата ги средата. При хората разновидностите в същия ген, известни като DRD4, са свързани с склонността ни да търсим новости.
Независимо от генетичния си състав, кърмачетата би трябвало да научат необикновено количество информация за къс интервал от време. А любознанието е един от инструментите, които хората са намерили, с цел да изпълнят тази непостижима задача.
" Ако бебетата не бяха любопитни, те в никакъв случай нямаше да научат нищо и развиването им просто нямаше да се случи ", безапелационна е Туми.
Стотици проучвания демонстрират, че ръководени точно от любознанието, кърмачетата постоянно ще предпочетат новите неща. Това им качество си има и име - перцептивно любознание . Именно то стимулира животните, човешките бебета и евентуално възрастните хора да изследват и търсят нови неща.
Да накараме света да работи за нас
И в случай че генетичното любознание е присъщо и за животните, то един различен тип е особено единствено за индивида. Психолозите го назовават епистемично любознание - търсене на познания и унищожаване на несигурността. Но то се появява на по-късен стадий в живота ни и е доста по-сложен развой.
За Августин Фуентес, професор по антропология в Принстънския университет, тази форма на любознание дефинира хората и ги разграничава от животните. Именно с помощта на епистемичната му вариация сме измислили толкоз доста нови технологии през годините - от брадви до смарт телефони, което ни е помогнало да оцеляваме и да се развиваме.
" Хората като че ли надскочиха природата, с цел да си показват и измислят напълно нови благоприятни условия, които пораждат от този тип любознание ", заключва Фуентес пред Live Science.
7 черти на интелигентните хора
Трудно е да ги сбъркаме
Защо тогава хората сме толкоз любопитни? Затова ли ни е належащо това наше качество - да се учим като бебета и да оцеляваме като възрастни. И въпреки от него се интересуват откриватели от разнообразни дисциплини, няма необятно признато определение на любознанието.
Независимо че измислянето на определение се оказва комплицирано, " общият консенсус е, че любознанието е средство за събиране на информация ", споделя пред Live Science Катрин Туми, учител по езиково и отзивчиво развиване в университета в Манчестър в Обединеното кралство.
Психолозите също са съгласни, че любознанието не се състои в облекчаване на непосредствена потребност, като апетит или жадност, а по-скоро е въпрос на мотивация.
Да си проправим път в света
Учените стигат до умозаключение, че любознанието евентуално има генетичен съставен елемент. Гените и околната среда си взаимодействат по доста комплицирани способи, с цел да образуват индивида и да управляват държанието чу, включително и любознание.
Изследване от 2007 година, оповестено в списанието Proceedings of the Royal Society B, Biological Science, разпознава промени в характерен вид ген, по-често срещан при обособени птици, заинтригувани да изследват заобикалящата ги средата. При хората разновидностите в същия ген, известни като DRD4, са свързани с склонността ни да търсим новости.
Независимо от генетичния си състав, кърмачетата би трябвало да научат необикновено количество информация за къс интервал от време. А любознанието е един от инструментите, които хората са намерили, с цел да изпълнят тази непостижима задача.
" Ако бебетата не бяха любопитни, те в никакъв случай нямаше да научат нищо и развиването им просто нямаше да се случи ", безапелационна е Туми.
Стотици проучвания демонстрират, че ръководени точно от любознанието, кърмачетата постоянно ще предпочетат новите неща. Това им качество си има и име - перцептивно любознание . Именно то стимулира животните, човешките бебета и евентуално възрастните хора да изследват и търсят нови неща.
Да накараме света да работи за нас
И в случай че генетичното любознание е присъщо и за животните, то един различен тип е особено единствено за индивида. Психолозите го назовават епистемично любознание - търсене на познания и унищожаване на несигурността. Но то се появява на по-късен стадий в живота ни и е доста по-сложен развой.
За Августин Фуентес, професор по антропология в Принстънския университет, тази форма на любознание дефинира хората и ги разграничава от животните. Именно с помощта на епистемичната му вариация сме измислили толкоз доста нови технологии през годините - от брадви до смарт телефони, което ни е помогнало да оцеляваме и да се развиваме.
" Хората като че ли надскочиха природата, с цел да си показват и измислят напълно нови благоприятни условия, които пораждат от този тип любознание ", заключва Фуентес пред Live Science.
7 черти на интелигентните хора
Трудно е да ги сбъркаме
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ