Нас ни спира само куршум или болест - изповед на един престъпник
" Стрелян съм, раняван съм, две коли ми взривиха! Останалите живи се броим на пръстите на ръката ми ", споделя нарушител, който през днешния ден живее в предпазено жилище
" На 21 година направих въоръжен обир на митничар! Поръчителят ми сподели: 96-те хиляди $ в него са твои, аз не желая нищо, единствено да го санкционира "
През 1995 година от Украйна вземахме оръжия в огромни количества. Продавахме “Калашников ”, “Макаров ” и гранати
Фалшивият ни алкохол - етикетите от Владая, спиртът от Горна Оряховица. Правехме 1600 кашона на вечер
Отвличал съм и съм изнудвал само престъпници, по тази причина не са подавали сигнали. Връщаха парите бързо
Автокражби, задигане на каси от домове, грабежи, измами, отвличания, изнудвания, трафик на оръжия и подправен алкохол. В проведената престъпност Иван Христов (имената са заменени от съображения за сигурност) влиза 20-годишен през 90-те. Днес е на 57 година и живее в предпазено жилище. Пред “24 часа - 168 истории ” споделя, че не съжалява за нищо сторено и му липсват старите времена: “Хората като нас ги стопира единствено патрон или болест ”. Затова и огромна част от тези, с които тогава прави ударите, към този момент са мъртви - Николай Зарев-Данкина (убит на 13 ноември 2003 година, непосредствен с Евгений Стефанов–Женята, убит 8 дни по-рано) и Красимир Христов-Баката (ликвидиран пред мотел в Ихтиман).
Иван оцелява след няколко покушения, инфаркт и два инсулта. Има четири стента на сърцето. 16 години е прекарал из пандизите у нас - Плевен, Белене, Ловеч. Влизал е 5-6 пъти. Парадоксално, само че индивидът, в чието престъпно досие попадат голям брой закононарушения, има вяра, че отмъщение за жертвите има, само че единствено за ликвидиране! Затова такова в никакъв случай не е правил. Поне по този начин твърди пред нас.
Роден е в село край Червен бряг през 1966 година Има приключено приблизително обучение - СПТУ по машиностроене, само че по време на прехода “така се случиха нещата, че поех по този път ”. Обяснява, че повода в никакъв случай не е била безпаричие, тъй като е от “нормално ” семейство. Още при започване на диалога ни има изискване – не желае името и лицето му да попадат в публикацията.
- Какво беше първото закононарушение, което извърши?
- Случи се през 1986 година Аз бях юноша на близо 20 години. Кражба - обрах каса в къща. Не беше обир, тъй като не бях въоръжен. Не ме хванаха. Сумата за тези години беше огромна – 35-36 хиляди димитровки (парите с лика на Георги Димитров - бел. ред). Планирах и действах самичък. Година по-късно, през месец декември, направих въоръжен обир на митничар.
- Как се случи този въоръжен обир?
- Беше поръчка. Не мога да кажа от кого, само че е обвързван с проведената престъпност. Не бях самичък, а с още двама души. Имахме оръжия. Бях с автомат “Калашников ”. Сумата, която набелязаният човек носеше в себе си, беше 96 хиляди $ тогавашни пари. Всичко до последния цент остана за мен и хората, с които го нападнахме. Такава беше ангажимента. Поръчителят не искаше парите му, а единствено да бъде осъден по този метод. Нямаше известие към него, нито закани или пердах. Знаехме тъкмо в какъв брой ще бъде на пътя сред Калотина и Драгоман. Беше ни даден маршрутът му, тъй че да спрем колата му. Обясниха ми, че в себе си ще носи огромна сума.
- Какъв беше този митничар? И за какво е бил поръчан?
- Не беше инцидентен човек. Да кажем, че е от хората, които работеха на правилото “услуга за услуга ”. Не му бяха чисти работите. Плащаха му за съответни услуги. Беше се издънил, само че с какво, не знам. Само ми дадоха задача, която да извърша. Прибрах парите по-късно. Не съм бързал да ги разходвам. Разследване нямаше, тъй като митничарят не подаде сигнал. Как да го направи, в случай че самият той участваше в закононарушения.
- Кога влезе в проведената престъпност и с какво стартира?
- След грабежа на митничаря. Влязох 1990-а. Тогава се ожених и за първата ми брачна половинка – касиерка в единствената банка в София. Тя знаеше за предишното и сегашното ми. Започнах с обири на коли из цяла България. Изкарвахме ги за Украйна. Имахме съответна поръчка – 14 лади на седмица. Сега за обири на скъпи коли се употребяват устройства. Модерна работа. Ладата тогава я крадяхме с кабели, чупиш ръчката, кормилото. Лесно и бързо. Минута е доста. Бяхме група от няколко души. Тях към този момент ги убиха - Красимир Христов-Баката на Ихтиман на мотела, а Николай Зарев-Данкина в София. Имаше и други хора, само че доста малко останахме живи. Броим се на пръстите на едната ми ръка. След като успявахме да разбием ладата, я карахме на склад в “Илиянци ”. Оттам към този момент ни дават парите и не ме интересуваше какво се случва с автомобила. Друг го изкарваше към Украйна. Ние единствено покривахме броя от 14.
- Само за Украйна ли бяха поръчките за откраднатите лади?
- За Украйна желаеха лади. После, когато излязоха по-нови модели коли, започнаха поръчките за Обединените арабски емирства. Изкарвахме ги през Испания - ауди, мерцедес. Тях към този момент ги разбивахме с декодер. Не ни ги желаеха на седмица, както при ладите, а на месец. Имахме съответни поръчки. Звънят ти и ти споделят: Трябва ми Audi 80 C, би трябвало ми Mercesed C class, би трябвало ми джип “Тойота ”. Тогава костваха цяло положение. Печелех доста пари
- След автокражбите с какво се захвана?
- Трафик на оръжия. Съден съм за нелегално владеене на оръжие и разпространяване – на револвери, на калашници. Канала го движеха други лица, само че бях наясно с цялата система. Хората, които се свързваха с нас и желаеха да си купят, бяха единствено нарушители. Обикновени хора - в никакъв случай. През 1994-1995 година в Украйна беше огромна рецесия – със 100 $ си капитан. Те ги вкарваха у нас и ни желаеха дребни суми. Имаше амбулантни търговци. Вземахме количества. Продавахме ги единствено на вътрешния пазар. “Калашников ” да вземем за пример струваше към 700 марки, “Макаров ” беше на ниска цена – 300 марки. Имахме още белгийски пълнители, нападателни и отбранителни гранати – те вървяха за 150 марки. Много поръчки.
- След оръжията?
- С подправен алкохол – ром, водка, коняк, уиски. Етикетите вземахме от Владая, спирта - от Горна Оряховица. Правехме го в домашни условия – бидони из разнообразни забутани села край Монтанско и Видинско. Стигали сме до 1600 кашона на вечер. В един кашон имаше по 12 бутилки. Изнасяхме отново за Украйна, само че давахме и за нашия пазар. Хвърляхме по 10 тона алкохол за 2 седмици. Много пари изкарвахме.
- Какво последва след подправения алкохол?
- Имах най-хубавата група за битови закононарушения из цяла България. Без грабежи. Кражби, само че свързани с измами. Обяснявам ви за какво - аз търсех къде има хора, а не места/къщи, в които няма никого. Чувам, че някой продава огромни количества ракия. Добра е, търси се, цената й е преференциална, което значи, че този човек печели добре. Или продава месо, има ферми. Отивам при него с едри пари, давам му ги и го карам да ми върне 50 или 100 лв. на цяло. Човекът отива да си извади пари, които държи някъде – примерно в каса, само че без ключ. Проследявам го, с цел да видя тъкмо къде са. Излизам и предавам на моя човек извън. Връщам се и не преставам да приказвам с този, който ще обираме. Разсейвам го. През това време моят човек идва, с цел да вземе парите и да се изнесе тихомълком. От тези обири, които на някого ще му се сторят дребни, сме изкарвали единствено за 3 дни по 10-15 хиляди лева на човек. Бяхме група от четирима души. Влизахме по два пъти в месеца. След това ни задържаха. Няколко пъти се е случвало, само че ние връщаме парите и си продължаваме.
- С изнудвания и отвличания занимаваше ли се?
- Да! Обикновени хора персонално аз не съм изнудвал. Само нарушители. Такива, които са стъпили изкривено – решили да крадат, или пък, че парите са единствено за тях. Голяма неточност. Имало е и отвличания за откупи, само че те са били на лица, директно свързани с проведената престъпност. Не са подавали сигнали и не са търсили полиция. Говорим за съществени пари, само че не мога да кажа кои са отвличаните. Похищавали сме такива, които са дължали суми на някого и не ги връщат. Получаваме поръчка за съответен човек, който би трябвало да се издължи. Действаме, а той доста бързо по-късно намира парите.
- Какво беше последното закононарушение, което извърши?
- Точно преди да се разболея, може би 6-7 години минаха. Кражба на каса, 56 хиляди лева В Плевенския край. Хванаха ме, тъй като не забелязах, че насреща, на нещо като навес има камера. Бях самичък и на записа се виждах единствено аз. За тези пари знаех от 3-4 години. Взех ги, само че навръх гръцката граница, към 15,30 ч, ме хванаха, когато пробвах да мина. Половин час по-рано ме бяха оповестили за национално търсене. Парите не бяха в мен. Чак 2021 година смениха прокурора и следователя и обновиха делото. Предложиха съглашение – казваш ни кои бяха с теб, ставаш очевидец. Викам им: “Няма по какъв начин да стане. ”. В тези среди е по този начин – в случай че кажеш имена, си подписваш смъртната присъда. Не приказвам за този случай съответно, а за нещата, които съм правил през всичките години. Те се обърнаха към мен с думите: “Еми тогава ще лежиш седем години. ”. После: “Връщаш парите и две години съглашение. ”. Пак аз: “Прокурор, няма по какъв начин да стане, дано бъдат седем години зад решетките. ”. Ще ги излежа, ще минат. Взех двама мощни юристи. Стигнах до съглашение - 1 година затвор. На 6 юли 2021 година им върнах парите – 50 хиляди лева, само че непосредствено в съда. Само нови стотачки. През всичките години нито стотинка не им дадох. Чак тогава ги върнах, юристът ми им ги даде. Оттам нататък те към този момент би трябвало да са ги предали на притежателя им. На 26 юли влязох в плевенския затвор и година по-късно излязох.
- Никога ли не си изкарвал парите си легално?
- Опитвал съм, само че не е моето. Може би, в случай че са ми дали заплата като на народен представител, съм щял да приема, само че отново ще се замисля. Иначе – не. Аз съм лежал 15 години в затвор. Влизал съм 5-6 пъти зад решетките. Бил съм в Плевен, Белене, Ловеч. Който си е хитрец в живота, е хитрец и в пандиза. Не ми е било проблем. След първото излежаване на присъда не съм си казвал: повече няма да върша закононарушения, с цел да не попадам тук. Помислих си - прави ги по този начин, че да не те хващат и да не се връщаш зад решеките.
- Вече си на 57 години, само че в кой миг реши да приключиш с този метод на живот?
- Този метод на живот, когато съзнателните ти години са минали по този начин, не решаваш ти по кое време да завърши. Хора като мен ги стопира патрон или болест. Голяма част от нас към този момент са мъртви, а аз съм с инфаркт, 4 стента на сърцето и 2 инсулта - след втория бях 6 дни в кома. Докторите ми даваха 2 % живот, но отново оцелях. Липсват ми старите времена.
- Извършвани ли са покушения против теб, получавал ли си закани?
- Да! Стрелян съм, взривявани са ми две коли, само че в никакъв случай не съм се страхувал. Не съм развивал параноя. Пазил съм се по мой си метод. Тогава това с бронежилетките го даваха единствено по филмите. Носех постоянно оръжие. И закани съм получавал - смъртни. От кои хора няма да споделям. Имена не желая да загатвам. Това не ме е карало даже за миг да спирам. Да имаш врагове в тези среди, някой да желае да те види мъртъв, е в реда на нещата. Обикновените хора, които не са част от тази проведена престъпност, не могат да си го обяснят. Странно им е, че някой може да живее по този метод. На ръба! Не и за мен, не и за всички останали като мен. Риск печели, риск губи. Може и друго да ми е пособие.
Цветелина Танкинска,
" На 21 година направих въоръжен обир на митничар! Поръчителят ми сподели: 96-те хиляди $ в него са твои, аз не желая нищо, единствено да го санкционира "
През 1995 година от Украйна вземахме оръжия в огромни количества. Продавахме “Калашников ”, “Макаров ” и гранати
Фалшивият ни алкохол - етикетите от Владая, спиртът от Горна Оряховица. Правехме 1600 кашона на вечер
Отвличал съм и съм изнудвал само престъпници, по тази причина не са подавали сигнали. Връщаха парите бързо
Автокражби, задигане на каси от домове, грабежи, измами, отвличания, изнудвания, трафик на оръжия и подправен алкохол. В проведената престъпност Иван Христов (имената са заменени от съображения за сигурност) влиза 20-годишен през 90-те. Днес е на 57 година и живее в предпазено жилище. Пред “24 часа - 168 истории ” споделя, че не съжалява за нищо сторено и му липсват старите времена: “Хората като нас ги стопира единствено патрон или болест ”. Затова и огромна част от тези, с които тогава прави ударите, към този момент са мъртви - Николай Зарев-Данкина (убит на 13 ноември 2003 година, непосредствен с Евгений Стефанов–Женята, убит 8 дни по-рано) и Красимир Христов-Баката (ликвидиран пред мотел в Ихтиман).
Иван оцелява след няколко покушения, инфаркт и два инсулта. Има четири стента на сърцето. 16 години е прекарал из пандизите у нас - Плевен, Белене, Ловеч. Влизал е 5-6 пъти. Парадоксално, само че индивидът, в чието престъпно досие попадат голям брой закононарушения, има вяра, че отмъщение за жертвите има, само че единствено за ликвидиране! Затова такова в никакъв случай не е правил. Поне по този начин твърди пред нас.
Роден е в село край Червен бряг през 1966 година Има приключено приблизително обучение - СПТУ по машиностроене, само че по време на прехода “така се случиха нещата, че поех по този път ”. Обяснява, че повода в никакъв случай не е била безпаричие, тъй като е от “нормално ” семейство. Още при започване на диалога ни има изискване – не желае името и лицето му да попадат в публикацията.
- Какво беше първото закононарушение, което извърши?
- Случи се през 1986 година Аз бях юноша на близо 20 години. Кражба - обрах каса в къща. Не беше обир, тъй като не бях въоръжен. Не ме хванаха. Сумата за тези години беше огромна – 35-36 хиляди димитровки (парите с лика на Георги Димитров - бел. ред). Планирах и действах самичък. Година по-късно, през месец декември, направих въоръжен обир на митничар.
- Как се случи този въоръжен обир?
- Беше поръчка. Не мога да кажа от кого, само че е обвързван с проведената престъпност. Не бях самичък, а с още двама души. Имахме оръжия. Бях с автомат “Калашников ”. Сумата, която набелязаният човек носеше в себе си, беше 96 хиляди $ тогавашни пари. Всичко до последния цент остана за мен и хората, с които го нападнахме. Такава беше ангажимента. Поръчителят не искаше парите му, а единствено да бъде осъден по този метод. Нямаше известие към него, нито закани или пердах. Знаехме тъкмо в какъв брой ще бъде на пътя сред Калотина и Драгоман. Беше ни даден маршрутът му, тъй че да спрем колата му. Обясниха ми, че в себе си ще носи огромна сума.
- Какъв беше този митничар? И за какво е бил поръчан?
- Не беше инцидентен човек. Да кажем, че е от хората, които работеха на правилото “услуга за услуга ”. Не му бяха чисти работите. Плащаха му за съответни услуги. Беше се издънил, само че с какво, не знам. Само ми дадоха задача, която да извърша. Прибрах парите по-късно. Не съм бързал да ги разходвам. Разследване нямаше, тъй като митничарят не подаде сигнал. Как да го направи, в случай че самият той участваше в закононарушения.
- Кога влезе в проведената престъпност и с какво стартира?
- След грабежа на митничаря. Влязох 1990-а. Тогава се ожених и за първата ми брачна половинка – касиерка в единствената банка в София. Тя знаеше за предишното и сегашното ми. Започнах с обири на коли из цяла България. Изкарвахме ги за Украйна. Имахме съответна поръчка – 14 лади на седмица. Сега за обири на скъпи коли се употребяват устройства. Модерна работа. Ладата тогава я крадяхме с кабели, чупиш ръчката, кормилото. Лесно и бързо. Минута е доста. Бяхме група от няколко души. Тях към този момент ги убиха - Красимир Христов-Баката на Ихтиман на мотела, а Николай Зарев-Данкина в София. Имаше и други хора, само че доста малко останахме живи. Броим се на пръстите на едната ми ръка. След като успявахме да разбием ладата, я карахме на склад в “Илиянци ”. Оттам към този момент ни дават парите и не ме интересуваше какво се случва с автомобила. Друг го изкарваше към Украйна. Ние единствено покривахме броя от 14.
- Само за Украйна ли бяха поръчките за откраднатите лади?
- За Украйна желаеха лади. После, когато излязоха по-нови модели коли, започнаха поръчките за Обединените арабски емирства. Изкарвахме ги през Испания - ауди, мерцедес. Тях към този момент ги разбивахме с декодер. Не ни ги желаеха на седмица, както при ладите, а на месец. Имахме съответни поръчки. Звънят ти и ти споделят: Трябва ми Audi 80 C, би трябвало ми Mercesed C class, би трябвало ми джип “Тойота ”. Тогава костваха цяло положение. Печелех доста пари
- След автокражбите с какво се захвана?
- Трафик на оръжия. Съден съм за нелегално владеене на оръжие и разпространяване – на револвери, на калашници. Канала го движеха други лица, само че бях наясно с цялата система. Хората, които се свързваха с нас и желаеха да си купят, бяха единствено нарушители. Обикновени хора - в никакъв случай. През 1994-1995 година в Украйна беше огромна рецесия – със 100 $ си капитан. Те ги вкарваха у нас и ни желаеха дребни суми. Имаше амбулантни търговци. Вземахме количества. Продавахме ги единствено на вътрешния пазар. “Калашников ” да вземем за пример струваше към 700 марки, “Макаров ” беше на ниска цена – 300 марки. Имахме още белгийски пълнители, нападателни и отбранителни гранати – те вървяха за 150 марки. Много поръчки.
- След оръжията?
- С подправен алкохол – ром, водка, коняк, уиски. Етикетите вземахме от Владая, спирта - от Горна Оряховица. Правехме го в домашни условия – бидони из разнообразни забутани села край Монтанско и Видинско. Стигали сме до 1600 кашона на вечер. В един кашон имаше по 12 бутилки. Изнасяхме отново за Украйна, само че давахме и за нашия пазар. Хвърляхме по 10 тона алкохол за 2 седмици. Много пари изкарвахме.
- Какво последва след подправения алкохол?
- Имах най-хубавата група за битови закононарушения из цяла България. Без грабежи. Кражби, само че свързани с измами. Обяснявам ви за какво - аз търсех къде има хора, а не места/къщи, в които няма никого. Чувам, че някой продава огромни количества ракия. Добра е, търси се, цената й е преференциална, което значи, че този човек печели добре. Или продава месо, има ферми. Отивам при него с едри пари, давам му ги и го карам да ми върне 50 или 100 лв. на цяло. Човекът отива да си извади пари, които държи някъде – примерно в каса, само че без ключ. Проследявам го, с цел да видя тъкмо къде са. Излизам и предавам на моя човек извън. Връщам се и не преставам да приказвам с този, който ще обираме. Разсейвам го. През това време моят човек идва, с цел да вземе парите и да се изнесе тихомълком. От тези обири, които на някого ще му се сторят дребни, сме изкарвали единствено за 3 дни по 10-15 хиляди лева на човек. Бяхме група от четирима души. Влизахме по два пъти в месеца. След това ни задържаха. Няколко пъти се е случвало, само че ние връщаме парите и си продължаваме.
- С изнудвания и отвличания занимаваше ли се?
- Да! Обикновени хора персонално аз не съм изнудвал. Само нарушители. Такива, които са стъпили изкривено – решили да крадат, или пък, че парите са единствено за тях. Голяма неточност. Имало е и отвличания за откупи, само че те са били на лица, директно свързани с проведената престъпност. Не са подавали сигнали и не са търсили полиция. Говорим за съществени пари, само че не мога да кажа кои са отвличаните. Похищавали сме такива, които са дължали суми на някого и не ги връщат. Получаваме поръчка за съответен човек, който би трябвало да се издължи. Действаме, а той доста бързо по-късно намира парите.
- Какво беше последното закононарушение, което извърши?
- Точно преди да се разболея, може би 6-7 години минаха. Кражба на каса, 56 хиляди лева В Плевенския край. Хванаха ме, тъй като не забелязах, че насреща, на нещо като навес има камера. Бях самичък и на записа се виждах единствено аз. За тези пари знаех от 3-4 години. Взех ги, само че навръх гръцката граница, към 15,30 ч, ме хванаха, когато пробвах да мина. Половин час по-рано ме бяха оповестили за национално търсене. Парите не бяха в мен. Чак 2021 година смениха прокурора и следователя и обновиха делото. Предложиха съглашение – казваш ни кои бяха с теб, ставаш очевидец. Викам им: “Няма по какъв начин да стане. ”. В тези среди е по този начин – в случай че кажеш имена, си подписваш смъртната присъда. Не приказвам за този случай съответно, а за нещата, които съм правил през всичките години. Те се обърнаха към мен с думите: “Еми тогава ще лежиш седем години. ”. После: “Връщаш парите и две години съглашение. ”. Пак аз: “Прокурор, няма по какъв начин да стане, дано бъдат седем години зад решетките. ”. Ще ги излежа, ще минат. Взех двама мощни юристи. Стигнах до съглашение - 1 година затвор. На 6 юли 2021 година им върнах парите – 50 хиляди лева, само че непосредствено в съда. Само нови стотачки. През всичките години нито стотинка не им дадох. Чак тогава ги върнах, юристът ми им ги даде. Оттам нататък те към този момент би трябвало да са ги предали на притежателя им. На 26 юли влязох в плевенския затвор и година по-късно излязох.
- Никога ли не си изкарвал парите си легално?
- Опитвал съм, само че не е моето. Може би, в случай че са ми дали заплата като на народен представител, съм щял да приема, само че отново ще се замисля. Иначе – не. Аз съм лежал 15 години в затвор. Влизал съм 5-6 пъти зад решетките. Бил съм в Плевен, Белене, Ловеч. Който си е хитрец в живота, е хитрец и в пандиза. Не ми е било проблем. След първото излежаване на присъда не съм си казвал: повече няма да върша закононарушения, с цел да не попадам тук. Помислих си - прави ги по този начин, че да не те хващат и да не се връщаш зад решеките.
- Вече си на 57 години, само че в кой миг реши да приключиш с този метод на живот?
- Този метод на живот, когато съзнателните ти години са минали по този начин, не решаваш ти по кое време да завърши. Хора като мен ги стопира патрон или болест. Голяма част от нас към този момент са мъртви, а аз съм с инфаркт, 4 стента на сърцето и 2 инсулта - след втория бях 6 дни в кома. Докторите ми даваха 2 % живот, но отново оцелях. Липсват ми старите времена.
- Извършвани ли са покушения против теб, получавал ли си закани?
- Да! Стрелян съм, взривявани са ми две коли, само че в никакъв случай не съм се страхувал. Не съм развивал параноя. Пазил съм се по мой си метод. Тогава това с бронежилетките го даваха единствено по филмите. Носех постоянно оръжие. И закани съм получавал - смъртни. От кои хора няма да споделям. Имена не желая да загатвам. Това не ме е карало даже за миг да спирам. Да имаш врагове в тези среди, някой да желае да те види мъртъв, е в реда на нещата. Обикновените хора, които не са част от тази проведена престъпност, не могат да си го обяснят. Странно им е, че някой може да живее по този метод. На ръба! Не и за мен, не и за всички останали като мен. Риск печели, риск губи. Може и друго да ми е пособие.
Цветелина Танкинска,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ