Ето защо ни се струва, че времето лети, когато си прекарваме хубаво
Стрелките на най-точните часовници се движат с непрекъсната скорост, закъснявайки единствено с 1 секунда на всеки 300 млн. години, пише Vesti. Въпреки това за човешкия мозък времето не се движи отмерено. Понякога секундите ни се костват като минути, а часовете като дни. Когато си прекарваме добре обаче, като че ли времето лети.
Всеки от нас има тези наблюдения, само че замисляли ли сте се на какво се дължи този феномен?
Според д-р Майкъл Шадлън, академик по неврология към Колумбийския университет в Ню Йорк, човешкият мозък приема вероятността, че нещо може да се случи още преди то да се е случило и всяка мисъл има разнообразни „ хоризонти “.
В една книга да вземем за пример хоризонтите свършват на всяка сричка, дума, изречение и така нататък и времето се възприема от мозъка съгласно вижданията ни за тези хоризонти.
Мозъкът си показва „ огромната картина “ и вижда както околните, по този начин и далечните хоризонти, когато нещо ни е превзело. Това кара времето да лети, коментира доктор Шадлън за „ Лайв сайънс “.
Когато ни е скучно обаче, хоризонтите ни се стесняват и чакаме края на всяко изречение, вместо края на историята. По този метод времето стартира да ни се коства, че тече по-бавно.
Няма избрана област в мозъка, която е виновна за това, по какъв начин всеки един от нас възприема времето. Всяка част, която е обвързвана със съзнанието и мислите ни, взе участие в този развой.
Различни механизми за отчитане на времето действат в мозъка и отчитането на времето в интервал от 24 часа, за които планетата ни се завърта към оста си, е индивидуален механизъм, който няма общо с човешките усещания.
Един от механизмите в мозъка ни е обвързван със скоростта, с която мозъчните ни кафези се задействат една след друга и образуват верига, до момента в който правим разнообразни действия.
Експеримент с гризачи открива, че колкото по-бързо се образуват тези вериги, толкоз по-бързо ни се коства, че тече времето.
Друг механизъм включва химикалите в мозъка. Отново изследване върху гризачи открива, че невроните, виновни за освобождението на допамина в мозъка – значим химикал за активиране на щастието, въздействат върху усещанията на мозъка за времето.
Когато се забавляваме, тези кафези са по-активни и освобождават повече допамин. Така мозъкът ни се заблуждава и регистрира, че е минало по-малко време, в сравнение с в действителност е.
Не е ясно за какво мозъкът ни не отмерва времето тъкмо, само че учените считат, че може би еволюцията има пръст в този „ феномен “.
Те позволяват, че е допустимо вътрешното ни възприятие за време да ни демонстрира дали би трябвало да останем някъде, или не, съгласно това дали мозъкът ни се усеща благополучен, или не.
Д-р Дейвид Ийгълмен, професор по логика на психиката и обществено психическо здраве към университета Станфорд, вмята в темата и че колкото по-възрастни ставаме, толкоз по-бързо стартира да тече времето.
При децата всичко е ново и мозъкът си дава време да запомни тези събития и да сътвори връзки. Възрастните въпреки това са виждали доста повече неща, по тази причина мозъкът няма потребност от време да ги помни.
И по този начин доста хора поглеждат сбръчканите си ръце и белите коси в огледалото и се чудят „ Как отлетя времето?! “. А то не отлетяло, просто мозъкът ни е почнал да го възприема по друг метод.
