От 3 до 10 пъти спад в избирателната активност: Защо ромите спряха да гласуват?
Страстите от локалните избори минаха, само че един феномен не може да остане неусетен. Ромските квартали в София , а и на доста други места в страната не гласоподаваха. От 3 до 10 пъти е спаднала изборната интензивност там.
Потърсихме отговор на въпроса какво се крие зад този спад.
Снимка: bTV
Най-ниската изборна интензивност в София е в ромския квартал " Факултета " - под 10%. Там живеят над 8500 души с право на глас, само че гласоподаваха едвам 800. Те можеха да решат кой да ръководи столицата на България, само че не гласоподаваха, а постоянно са го правили.
Снимка: bTV
„ Това, което следим като развой в тези локални избори в действителност е качествено нова обстановка “, сподели социологът Добромир Живков.
Възможност да решат какъв да е кметът на София имаха и близо 6000 гласоподаватели в квартал " Христо Ботев ". Преди 4 години интензивността в някои сходни секции в София доближи до 90% и те гласоподаваха мощно за определената за кмет Йорданка Фандъкова. Кметът на София за първи път е определен без присъединяване на махалата - Васил Терзиев има общо 114 гласа във всички секции в най-големия ромски квартал на столицата на България " Факултета " - безспорен антирекорд за всички времена. Загубилата Ваня Григорова печели в махалата, само че в действителност получава едвам 659 гласа.
Снимка: bTV
„ Такъв вид пикове и спадове в изборната интензивност, изключително в секциите в ромските общини, удостоверяват и нееднократно през последните 20 години изнесени данни за платен избор в тези общности, което, несъмнено, въздейства извънредно отрицателно върху целия избирателен развой “, добави Живков.
С помощта на самите поданици на " Факултета " и на социолози потърсихме отговор на въпроса, за какво ромите стопираха да гласоподават.
Отговорите:
„ Защото никой не прави нищо за нашия квартал “.
„ Ток няма, канализация няма. В кой век живеем съгласно вас? “.
Снимка: bTV
Жителите на " Факултета " ни споделят, че едно главно нещо ги е стимулирало да гласоподават до момента - страхът да не им съборят къщите.
Около 80% от хората живеят в противозаконни постройки. На тези избори нито раздавали пари, нито се намерил някой, който задоволително всеобщо да ги изплаши, че съперникът му ще им събори къщите, в случай че завоюва.
Снимка: bTV
„ Те желаят да ни събарят къщите, ние да вървим да гласуваме. Така се разчу, че желаят да смъкват всичките къщи “, сподели гражданин на квартала.
„ Самият избирателен развой се следи от от ден на ден Неправителствени организации и медии. В този смисъл, може би към този момент политическият риск да поемеш и да си позволиш да купуваш непосредствено гласове, изключително в тези секции, които постоянно са в центъра на обществения интерес, евентуално може да докара до по-големи политически имиджови вреди върху тези играчи, които биха си разрешили “, уточни социологът Добромир Живков.
Парашкева е един от жителите на " Факултета ", обитаващ противозаконна къща.
„ Нямаме нито вода, нито ток. Няма от кое място. Канализация няма. Така е всеки ", сподели тя.
Снимка: bTV
Семейството на Петрана до неотдавна имали ток в противозаконната си къща, били си вкарали кабел от комшия, който има партида. Но се скарали за сметките и съседът отрязал кабела.
„ Някой си желае от комшиите примерно ток и комшиите им дават. Някои не дават. Повечето са тук без ток. Със свещи живеем. Отиваме по къщите на хората да си пълним вода “, описа тя.
„ Ако приемем, че тези жители гласоподават достоверно по отношение на своята лична воля, то това е цивилен запас, който може да бъде убеждаван, с който може да се работи посредством възстановяване на неговото качество на живот там. Това остава като отворена опция. Но въпросът за какво това се случва и за какво точно в този момент ще откри някакъв непълен и по-конкретен отговор в бъдеще “, счита Доброир Живков.
Снимка: bTVОсвен проблемите на дигитализацията и умния град, кметът на София има за решение и много по-тривиални въпроси.
Снимка: bTV
„ Да идва кмета тука, да взема решение той. Да имаме канализация, вода, ток. И тогава да идва да гласуваме за него да завоюва той “,призова Парашкева Кирилова.
Ако пазаруването на гласове остава процедура от предишното, десетки хиляди поданици на ромските махали са нов електорален капацитет за достоверно гласоподаване. Но има ли кой да реши проблемите на квартал, в който работят неписани закони и правила за устройство на територията от Третия свят?
Снимка: bTV
„ 60 години все съм дал своя вот и нищо не сме получили. И каква е файдата – никаква. Ние гласуваме за тях, не за нас. Ние какво получаваме, един асфалт не ни поставят “, сподели гражданин на „ Факултета “.
А противозаконните къщи не престават да изникват и вършат строителството на инфраструктура невероятно, без обществено напрежение и срутване на домове.
Тенденция за спад на интензивността има и в Пазарджик. В ромските секции там има 16 000 гласоподаватели, само че едвам 2000 души са дали своят вот.
Вижте повече във видеото.
