Седмицата: Политическият кокошарник обърна палачинката
Страшна досада през миналата седмица – сякаш Петльова, по този начин да се каже, пък политическият курник нищо не снася. То Петльовден й се падна в самия край – в неделя, само че кво пречеше въпреки всичко някакво кукуригане да се случи в цялостното държавническо изкукуригване. Ама не, снесеното от Доналд Тръмп още с встъпването в президентската служба на Съединени американски щати, че към този момент половете ще са единствено два – мъж и жена, представете си(!), май умъртви привкуса на тази дата 2 февруари.
Така де, какво да чакаме с изключение на политпартийна досада, когато са ти подрязали перата да си я мъжка кокошка, я женски петел. И по този метод да е оправдателно ясно за какво в действителност не просто яйца, а нищо не снасяш: явно естествено няма по какъв начин да се случи и в двата случая.
Да, но не – точно седмицата на Петльовден символно роди превръщане - даже да не е на " резбата ". Обърнаха палачинката в курника на сегашната обща управленско-опозиционна, само че постоянна власт. В която всеки политпартиен детайл е по едно и също време и ръководещ, и съпротива, и (не)управляващ, и (не)опозиция. На кокошкарския принцип въртя я палачинката ту оттук, ту оттова, съгласно както ми изнася.
„ Опозицията “ – най-много „ най-конструктивната “ ПП-ДБ, желае тя да продължи да го копа държавния бюджет съгласно личните си лопати все във формата на лъжици за кусане. „ Управляващите “ като едно 3+1 цяло (засега) пък се пробват тоя бюджет, надупчен като швейцарско сирене, да го създадат на пастет, с който (дай вар, дай цимент!) да си измажат (намажат) безпрепятствено властовата коалиция, пардон – управническото съглашение, сред ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ плюс ДПС-ДПС-Д – я от дирник, я от Доган.
То палачинката на ПП-ДБ очевидно изпуши от превръщане, само че не престават да я въртят като вентилатор в дупката на селски нужник. Набутвайки там сега и еврозоната, че то друго не им остана.
Но пък палачинката на „ тройката кебапчета + самосплескано кюфте “ става все по-дебела от превръщане – почва да натежава от вътрешно напрежение. Началното превръщане стана с черпака, че първо ще се одобри най-сетне бюджетът за т.г., пък след това ще се „ влиза “ в еврозоната.
Дотук – добре, най-малко разумно. Следващото превръщане – баш по Петльовден, обаче може да преобърне палачинката – напряко на попара да я направи изотвътре. След като и вътрешнопалачинковото систематизиране на в действителност баницата – постовете от „ втория ешелон “ (зам.-министри, регионални шефове и други началници) бе отсрочено и то за „ след бюджета “. То и това като цяло е разумно, но не се вписва в „ логистиката “ на съглашателските сътрудници. Особено на полупартньора „ Д “ (виж по-горе). Който предстоящо не получи ни една министерска палачинка, само че в този момент желае цяла тава толумби „ по места “ – и регионални, и заместник-областни шефове. При това незабавно: „ Няма да бъдем пасивни, ще показваме своята позиция. Назначенията и бюджетът, би трябвало да вървят редом “. Това откакто в събота – в навечерието на Петльовден, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов написа във Facebook: „ Категорично упорствам назначенията на новото държавно управление да стартират след приемането на държавния бюджет за 2025 година Става въпрос за заместник-министрите и регионалните шефове “.
Но също така май се оказва, че ръководещата палачинка може да се спука и по основния си диаметър – дори и без напрежението откъм Д-то, откъм задника, по този начин да се каже, а от разпорвания сред главните три предника.
Появило се било палачинково раздърпване таман за същия този „ втори ешелон “. ГЕРБ-СДС и Българска социалистическа партия считали, че е добре пърженето да е по рецептата „ министърът и заместниците му да са от разнообразни политически обединения, с цел да могат взаимно да се управляват “. Но съгласно Има Такъв Народ по този начин се размазвало намазването – „ размива се отговорността “. Трябвало „ професионалните фигури във ведомствата, каквито са зам.-министрите, да оказват помощ на министъра, а не да го управляват “.
Но пък по този начин за похлупак баш до „ контрола “ стигаме. Който при обръщането на палачинки е от изключително значение. Щото палачинката не се готви под похлупак, няма по какъв начин да се прекатурва безвредно. Мята се палачинката, полита от тигана, завърта се и отново каца в него. Ама не постоянно! Особено когато тигана го дърпат от три страни и половина, всеки да си пържи и прекатурва палачинката съгласно личната паница – ешелона съгласно лакомията.
Така де, какво да чакаме с изключение на политпартийна досада, когато са ти подрязали перата да си я мъжка кокошка, я женски петел. И по този метод да е оправдателно ясно за какво в действителност не просто яйца, а нищо не снасяш: явно естествено няма по какъв начин да се случи и в двата случая.
Да, но не – точно седмицата на Петльовден символно роди превръщане - даже да не е на " резбата ". Обърнаха палачинката в курника на сегашната обща управленско-опозиционна, само че постоянна власт. В която всеки политпартиен детайл е по едно и също време и ръководещ, и съпротива, и (не)управляващ, и (не)опозиция. На кокошкарския принцип въртя я палачинката ту оттук, ту оттова, съгласно както ми изнася.
„ Опозицията “ – най-много „ най-конструктивната “ ПП-ДБ, желае тя да продължи да го копа държавния бюджет съгласно личните си лопати все във формата на лъжици за кусане. „ Управляващите “ като едно 3+1 цяло (засега) пък се пробват тоя бюджет, надупчен като швейцарско сирене, да го създадат на пастет, с който (дай вар, дай цимент!) да си измажат (намажат) безпрепятствено властовата коалиция, пардон – управническото съглашение, сред ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ плюс ДПС-ДПС-Д – я от дирник, я от Доган.
То палачинката на ПП-ДБ очевидно изпуши от превръщане, само че не престават да я въртят като вентилатор в дупката на селски нужник. Набутвайки там сега и еврозоната, че то друго не им остана.
Но пък палачинката на „ тройката кебапчета + самосплескано кюфте “ става все по-дебела от превръщане – почва да натежава от вътрешно напрежение. Началното превръщане стана с черпака, че първо ще се одобри най-сетне бюджетът за т.г., пък след това ще се „ влиза “ в еврозоната.
Дотук – добре, най-малко разумно. Следващото превръщане – баш по Петльовден, обаче може да преобърне палачинката – напряко на попара да я направи изотвътре. След като и вътрешнопалачинковото систематизиране на в действителност баницата – постовете от „ втория ешелон “ (зам.-министри, регионални шефове и други началници) бе отсрочено и то за „ след бюджета “. То и това като цяло е разумно, но не се вписва в „ логистиката “ на съглашателските сътрудници. Особено на полупартньора „ Д “ (виж по-горе). Който предстоящо не получи ни една министерска палачинка, само че в този момент желае цяла тава толумби „ по места “ – и регионални, и заместник-областни шефове. При това незабавно: „ Няма да бъдем пасивни, ще показваме своята позиция. Назначенията и бюджетът, би трябвало да вървят редом “. Това откакто в събота – в навечерието на Петльовден, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов написа във Facebook: „ Категорично упорствам назначенията на новото държавно управление да стартират след приемането на държавния бюджет за 2025 година Става въпрос за заместник-министрите и регионалните шефове “.
Но също така май се оказва, че ръководещата палачинка може да се спука и по основния си диаметър – дори и без напрежението откъм Д-то, откъм задника, по този начин да се каже, а от разпорвания сред главните три предника.
Появило се било палачинково раздърпване таман за същия този „ втори ешелон “. ГЕРБ-СДС и Българска социалистическа партия считали, че е добре пърженето да е по рецептата „ министърът и заместниците му да са от разнообразни политически обединения, с цел да могат взаимно да се управляват “. Но съгласно Има Такъв Народ по този начин се размазвало намазването – „ размива се отговорността “. Трябвало „ професионалните фигури във ведомствата, каквито са зам.-министрите, да оказват помощ на министъра, а не да го управляват “.
Но пък по този начин за похлупак баш до „ контрола “ стигаме. Който при обръщането на палачинки е от изключително значение. Щото палачинката не се готви под похлупак, няма по какъв начин да се прекатурва безвредно. Мята се палачинката, полита от тигана, завърта се и отново каца в него. Ама не постоянно! Особено когато тигана го дърпат от три страни и половина, всеки да си пържи и прекатурва палачинката съгласно личната паница – ешелона съгласно лакомията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ