Странно вяла и почти засекретена е предизборната кампания в Сливен.

Странно вяла и съвсем засекретена е предизборната акция в Сливен.
За непредубедения предстоящ гласоподавател остава неразбираемо, да вземем за пример, за какво 10 дни преди изборния ден половината от формалните предизборни табла по сливенското ларго са към момента празни. Ако е тъй като „ плакатите закъсняха “, очевидно нещо с планирането не е наред, а желаеме да управляваме цялостен град. Дали пък забавянето не е остроумен ход, целящ с магнетична плакатната визия така да се заплени сливенския електорат, че той завчас да се втурне към съответната бюлетина. Или пък нашите партийни претенденти, недай боже, се боят да бъдат на прицел в предизборната борба? Обаче - в случай че е по този начин, по какъв начин ще преборят проблемите на Сливен и ще защитят ползите на гражданите…
Интересна предизборна акция се разиграва тази есен, вид пощенска кутия – един човек каканиже пред избрани медии готови авансово опорни точки, и с всички сили се напряга да не го извадят от тях…. Понеже това са локални избори, и в случай че се отклони от основната линия, рискува да се оплете в непознаване на локалната конкретика…. И в личните си неистини.
И по този начин, към този момент три седмици в Сливен се води една много привидна акция. В тънките й сметки не влизат срещи лице в лице нито с (уж) политическите съперници, нито с хората, за чието (уж) доверие претендентите се състезават… Няма обществени диспути, няма медийни полемики. А както наподобява, и предизборните щабове са потънали в конспиративност. Но то и без друго в Сливен от дълго време се е настанил тежък недостиг на съответно гражданско общество, а и на обикновено функциониращи медии… И едните, и другите бяха методично изличени, опитомени или игнорирани… Колко удобно! - Предварително да успееш да заглушиш гласа на другата гледната точка, онази с питанията, настояванията, предложенията и очакванията на елементарните хора…
Въобще, странна е тази сливенска предизборна акция без противоположна връзка! Залагаща най-вече на предизборното самозадоволяване на твърдите партийни ядра. В резултат на което всички са доста удовлетворени и щастливи. И занапред се разхождат пренебрежително като спечелили... А и по какъв начин не, когато в огледалото им се отразяват само учтивите и мазни усмивки на подвластни или искащи да се озависят лица…
Подобно държание издава и вина, и боязън, само че и нещо доста по-лошо – липса на ясна визия за действителностите. И на визия какво и по какъв начин да се направи с този град, с неговите нагнетени от години проблеми: беднотия и незнание, демографски гърмеж от малограмотно население, ерозирала бизнес среда, сриващо се обучение, затихваща и подвластна стопанска система, безобразна комунална инфраструктура, безумна организация на уличното и пътното придвижване, неприличен брой ранени и починали по пешеходните пътеки, растящи като тумори противозаконни сметища, омърляни тревни площи, не буренясали, а напряко джунглясали речни корита (сега предизборно почистени) и не на последно място – нападателно настъпваща булевардната субкултура, за сметка на потъпканите духовни и културни обичаи на Сливен.
А какво да кажем за корупцията, трансформирала се в бърза писта и наложително изискване за правене на кариера и пари в града, във формула за семеен разцвет? Но също и в споделена омерта в средите на локалната власт. Където тимовете се сменят, само че играчите си остават едни и същи… Впрочем, опитът да се провокира избирателен спор за корупцията (има ли я, няма ли я, и по какъв начин да се преборим с нея) бе препънат още в зародиш. Защо ли? Вгледайте се в лицемерното безстрашие, струящо от билбордовете, плакатите и предизборното държание на претендентите, и ще разберете за какво.
Именно поради вопиющата меркантилност, безпринципност и незначителност на локалните политически „ мозъчни тръстове “, и досега не сме чули някаква стройна и логичен подредена идея, предизборна платформа за Сливен. Освен няколкото изтъркани от приложимост мантри: Синята зона, Карандила и Минералните бани, някакъв предполагаем промишлен парк… А изборите са и за това – да се заложат цели, да се построят логичен цели, да се начертаят стъпки… Пък може и да ги има, само че никой да не е чувал за тях. Понеже безшумно и безметежно си почиват в нечии папки, тъй като и за администрацията, и за локалния парламент е и по-лесно, и по-изгодно, и по-безопасно (а и по-доходно) да се чука чинно работа на парче, под диктовката, щенията и приумиците на шепа „ предприемачи “, „ политици “ и „ умници “, докарали града до днешното му дередже…
Знам, че думите „ тактика “ и „ идея “ звучат неприятно, девалвирани от тоновете безсмислена книжнина. Наречете го цел, наречете го проект, наречете го посока, наречете го фантазия! Но да е ясно накъде и по какъв начин ще вървим... Всъщност, то е като в едно семейство - всеки си има проекти, планове и желания, нали? Тогава не е ли разумно и тези, които избираме да бъдат „ стопани “ и „ старейшини “ на Сливен, също да ги имат - посоката и фантазията? Но за общото, за всички нас…
Може и да не вярвате, само че по този начин са го правили нашите прародители, тези с портретите в кметския кулоар... С цялото си честно достойнство на европейски ученици, с животрептящото си родолюбие на същински българи и сливналии, съзиждали за града и за държавността по този метод - с посока и визия, подплатени със себеотрицателен, неотклонен и конструктивен труд. И им се е получило!
Та по този начин. Ако посред актуалните претенденти за наши локални водачи и стожери виждате някой с сходен мащаб и капацитет на мислене, някой, който е подготвен повече да отстоява и да дава, в сравнение с да се облажава и получава - за сметка на хората и ресурсите на нашия обичан град, гласувайте за него.
Ако не – изиграйте едно тото в изборния ден… И не очаквайте нищо повече, с изключение на още от същото.
Защото няма по какъв начин круша да роди сливи, нали?
Автор: Мариана Иванова