Служителка на болница крещи на майка, сменяща памперс на бебе
Странно държание на санитарка в болница в Русе възмути майка на малко дете. Тя се оплака от служителката, която й крещяла, до момента в който тя сменяла памперса на детето си.
" В 13:30 завършваме с обзор в трета поликлиника със 7 месечното ми бебе. Забелязвам че дребната се е наакала до уши. Чудя се дали да остана вътре на хладно и на сянка, в някой ъгъл да сменя памперса.. вземам решение че хората вътре не са длъжни да виждат тази картинка и да си спестя възможни мнения излизам на открито в жегата. Отивам съвсем в края на постройката, надалеч от хора, открих малко сянка и ще променям памперс. Ситуацията беше доооста зле, махам, избърсвам, мацам, нямам къде да сложа нещата, падат, изпотявам се, дребната бута цапа се и тя.. та мятам под краката ми вързания измърсен памперс и 3 мокри кърпички. Държа във въздуха краката на детето и в този миг виждам зад мен санитарка, която държи един чувал и ме пита на кого е памперса. Объркана давам отговор моя? (На кого да е? Ние сме сами на това място, памперса е под краката ми) Нищо не споделя само че виждам че чака да кажа още нещо. Добавям, че ще си го взема и хвърля. Видно ядосана към този момент ме пита " къде? " Отговарям - в някой резервоар ще го хвърля. Отговорът с висок звук беше " аз на такива думи нямам доверие " и кляка да го вземе.
Почвам аз да се нервирам, дребната е към момента гола с краката във въздуха, а аз се занимавам да давам отговор на тъпи въпроси. Казвам и към този момент и аз с висок звук да го остави, ще си го хвърля, не съм отпътувала на някъде, не съм го оставила, по средата на промяна на памперс съм. Почна да крещи истерично, по какъв начин съм била без образование, по какъв начин и е писнало от такива хора, по какъв начин как по какъв начин... Някакви обиди имаше, само че въобще не помня какво подреди по-късно, тъй като от виковете ни дребната се стресна и почна да плаче. Сложих памперса, подвигнах я и я гушнах да се успокои.. Тази жена продължи да вика до контейнера и назад. На връщане минава около мен и отново крещейки ми вика, в случай че съм желала държание към мен е трябвало и аз да имам държание.. ядосана към този момент и споделям да млъкне и си обръщам гърба.
Цялата обстановка напряко ме остави без думи. Най към този момент че това е ЖЕНА на възраст която са минали през нея (най вероятно) деца, внучета... второ, че работи на място със всевъзможни хора и сигурно е виждала всевъзможни и по-брутални неща и да тръгне да се заяде и пита на кого е памперса под краката ми не го чаках. Какво можех да направя по друго? Къде ми беше грешката с цел да получа такова поведение? Може би трябваше да го дам на бебето, дружно с оцапаните мокри кърпички да си го държи? Или да го бях поставила в гащите си до момента в който приключа? Не чакам нещо от обявата, просто споделям неприятна обстановка която доста ни раздруса и мен и дребната. Нищо не коства да сме положителни един към различен. Злобата изяжда индивида. Вътрешно и външно. ", споделя Каролин Ангелова.
Според локални поданици главният проблем в тази ситуация е, че не е обезпечено особено място за замяна на бебета.
" За жал това нямаше да ви се случи в случай че във всички медицински заведения,бяха помислили и за най-малките! Толкова им е скъпо и мъчно да се направи една стая (каквато има в мола) за бебета и деца с увреждания… ", отбелязва Виктория С.
" В 13:30 завършваме с обзор в трета поликлиника със 7 месечното ми бебе. Забелязвам че дребната се е наакала до уши. Чудя се дали да остана вътре на хладно и на сянка, в някой ъгъл да сменя памперса.. вземам решение че хората вътре не са длъжни да виждат тази картинка и да си спестя възможни мнения излизам на открито в жегата. Отивам съвсем в края на постройката, надалеч от хора, открих малко сянка и ще променям памперс. Ситуацията беше доооста зле, махам, избърсвам, мацам, нямам къде да сложа нещата, падат, изпотявам се, дребната бута цапа се и тя.. та мятам под краката ми вързания измърсен памперс и 3 мокри кърпички. Държа във въздуха краката на детето и в този миг виждам зад мен санитарка, която държи един чувал и ме пита на кого е памперса. Объркана давам отговор моя? (На кого да е? Ние сме сами на това място, памперса е под краката ми) Нищо не споделя само че виждам че чака да кажа още нещо. Добавям, че ще си го взема и хвърля. Видно ядосана към този момент ме пита " къде? " Отговарям - в някой резервоар ще го хвърля. Отговорът с висок звук беше " аз на такива думи нямам доверие " и кляка да го вземе.
Почвам аз да се нервирам, дребната е към момента гола с краката във въздуха, а аз се занимавам да давам отговор на тъпи въпроси. Казвам и към този момент и аз с висок звук да го остави, ще си го хвърля, не съм отпътувала на някъде, не съм го оставила, по средата на промяна на памперс съм. Почна да крещи истерично, по какъв начин съм била без образование, по какъв начин и е писнало от такива хора, по какъв начин как по какъв начин... Някакви обиди имаше, само че въобще не помня какво подреди по-късно, тъй като от виковете ни дребната се стресна и почна да плаче. Сложих памперса, подвигнах я и я гушнах да се успокои.. Тази жена продължи да вика до контейнера и назад. На връщане минава около мен и отново крещейки ми вика, в случай че съм желала държание към мен е трябвало и аз да имам държание.. ядосана към този момент и споделям да млъкне и си обръщам гърба.
Цялата обстановка напряко ме остави без думи. Най към този момент че това е ЖЕНА на възраст която са минали през нея (най вероятно) деца, внучета... второ, че работи на място със всевъзможни хора и сигурно е виждала всевъзможни и по-брутални неща и да тръгне да се заяде и пита на кого е памперса под краката ми не го чаках. Какво можех да направя по друго? Къде ми беше грешката с цел да получа такова поведение? Може би трябваше да го дам на бебето, дружно с оцапаните мокри кърпички да си го държи? Или да го бях поставила в гащите си до момента в който приключа? Не чакам нещо от обявата, просто споделям неприятна обстановка която доста ни раздруса и мен и дребната. Нищо не коства да сме положителни един към различен. Злобата изяжда индивида. Вътрешно и външно. ", споделя Каролин Ангелова.
Според локални поданици главният проблем в тази ситуация е, че не е обезпечено особено място за замяна на бебета.
" За жал това нямаше да ви се случи в случай че във всички медицински заведения,бяха помислили и за най-малките! Толкова им е скъпо и мъчно да се направи една стая (каквато има в мола) за бебета и деца с увреждания… ", отбелязва Виктория С.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ