Изповедта на едно македонстващо “ченге”
Странно е по какъв начин жертвата е превръщана в изверг, а законът мълчи
Някога американецът Алберт Сонинксен бе написал прелестната книга „ Изповедта на един македонски въстаник “. Само че ние не освободихме Македония, а в настъпилото самоизяждане се постанова да напиша „ изповедта на едно македонстващо „ ченге “ “. Така се регистрирам в спуснатата от ГЕРБ заръка за необятен публичен спор по отношение на бъдещето на Комисията по досиетата. Всъщност случая нашумя след една неудачна кандидатура на ръководещите за неин ръководител. Странни са от време на време аргументите за публичните диспути.
Моята персонална история е с два сюжета. Особеното при тях е, че и при двата има закононарушения, само че са взаимно изключващи се.
През 1984 година като 16-годишен малолетен възпитаник станах член на неофициална организация, която си бе сложила за цел да отстоява българското минало на Македония. Дейността ни се състоеше в пазаруването на български книги и изпращането им отвъд границата. Естествено, следяхме и антибългарските процеси в Скопие и при една поредна ескалация на напрежението с Югославия изпратихме протестно анонимно писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия, в което критикувахме пасивната държавна политика по въпроса. С това обаче сме раздразнили Държавна сигурност, поставили са ни в противодържавната категория „ промакедонски шовинизъм “ и по този начин стартира издирването кой е създателя на анонимния митинг.
Описаното държание на Държавна сигурност има своята обосновка. В конфиденциален съдоклад на Държавна сигурност от 1981 година се споделя, че се вършат „ опити от обособени западни участници да опълчват и внесат разединение в социалистическите страни и да инспирират антикомунистически и антисъветски настроения измежду нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Все по-упорито и целеустремено се търсят мотиви и обстоятелства за раздухване на несъгласия сред балканските страни: с Югославия по т. н. „ македонски въпрос “.
Тъй като почеркът бе мой, надали е било мъчно да бъда оголен. През есента на 1984 година бях задържан в учебно заведение и отведен на разпит. По този метод бе сложено началото на моето „ профилактиране “ от Шести отдел на Държавна сигурност, което бе съчетано с удари с палка и закани, че няма да ми се разреши да завърша междинното си обучение. В продължение на година под диктат изписах купища хартия, само че всичко бе обвързвано с нуждата от моето смирение за осъщественото от мен „ закононарушение “ да скапвам връзките с комунистическа Югославия. Нито ред, нито дума не е имало във връзка с трети лица, всичко засягаше единствено мен, нещо като самообвинение и самоосъзнаване на „ прегрешението “ да обичаш Родината си.
Едва през 2001 година разбрах, че против мен като 17-годишен възпитаник през 1984 година е формирано Дело на Държавна сигурност за оперативна инспекция с псевдоним „ Патриота “ и с багра „ противодържавна пропаганда и агитация “, прекъснато на 14 септември 1985 година Случаят ми е регистриран с Картон пример №3, върху който е сложена резолюция „ профилактиран “, а в Дневника на делата за оперативни инспекции също е записано, че съм „ профилактиран “ и че делото е унищожено с протокол. В графата „ багра (категория лица) “ е отразено „ противодържавна пропаганда и агитация “.
Ето какво написа за профилактиките в отчета на Министерство на вътрешните работи от 1991 година, който бе направен по поръчка на Министерски съвет по отношение на проучване активността на Държавна сигурност: „ В нарушаване на условията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на съответни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е формирано авансово производство; в обособени случаи са провеждани цели следствия, без да се оформи процесуална документи, според условията на закона. Особено засилени са били сходни дейности в интервала на така наречен „ възродителен развой “, „ прояви на дисидентство “ и други сходни. За страдание не разполагаме с точни данни за броя на така наречен „ профилактирани лица “, във връзка с които са провеждани следствени дейности, в това число и задържане под стража, без да са формирани предварителни производства, а в обособени случаи и без знанието и единодушието на прокурора. Само през 1989 година така наречен „ профилактирани лица “ са били 1300… Анализът на разследваните каузи по Държавна сигурност сочи, че са преобладавали случаите на закононарушения по член 108 (противодържавна пропаганда и пропаганда) “.
С сходни обстоятелства от предишното си човек би трябвало да се гордее. Стига някой различен да не решил нещо по-различно…
Дали по времето, когато Държавна сигурност ме проверява за противодържавна пропаганда и агитация, дали години по-късно, съдейки по изглеждащия като нов регистрационен картон, само че по този начин или другояче някой е решил да ме направи и неин сътрудник. Твърди се, че това е станало на 03 юни 1985 година Цялата ми „ агентурна “ активност е отразена в 5 листа: общоприетите рапорти на оперативния служащ и регистрационни картони. Приложено е и заричане за съдействие със същата дата.
Когато се срещнах с документите, видях, че подписът не е мой, а датата е трита и писана, явно в допълнение. Заведох дело, съдът наложи провеждането на графологична експертиза и тя откри, че обещанието не е подписано от мен, а пък същинската дата на основаването е когато съм бил малолетен и това е наложило подправянето й. Обещанието за съдействие бе оповестено за неистинско, само че по някаква чудна логичност, последвалите го бланкови рапорти и регистрационни картончета били същински.
По случая с фалшифицираното заричане подадох тъжба до Софийска районна прокуратура за формиране на наказателно произвеждане и определяне на причинителя. Образуваното произвеждане завърши с разпореждане на прокурор от СРП, в което установи, че „ след деликатен разбор на събраните по преписката материали… са налице данни за осъществено закононарушение по Чл. 309 от Наказателен кодекс “.
В същото време бе отказано формиране на наказателно произвеждане против причинителя, защото е изтекла законоустановената отминалост за преследването му. Така си останах „ сътрудник “ без да съм агентствал, а записалите ме по незаконен метод не бяха преследвани!
След сходни „ решения “ изгубих религия в справедливостта на системата. Вместо да се изнася цялостната картина за репресивния уред на Държавна сигурност и неговите незаконни способи, законът за досиетата е изработен по този начин, че да се прикриват същинските закононарушения. Ето по какъв начин политиците ни трансфораха в разграничена нация от „ доносници “, която надали не покорно е изпълнявала повелите на комунистическите величия.
Не комисията по досиетата, а законът за тях е спорен. Очевидно е обаче, че сегашните управници не са узрели за този извод и по тази причина отново насочват „ публичния спор “ в неверна посока, с цел да може около сухото да гори и суровото.
Някога американецът Алберт Сонинксен бе написал прелестната книга „ Изповедта на един македонски въстаник “. Само че ние не освободихме Македония, а в настъпилото самоизяждане се постанова да напиша „ изповедта на едно македонстващо „ ченге “ “. Така се регистрирам в спуснатата от ГЕРБ заръка за необятен публичен спор по отношение на бъдещето на Комисията по досиетата. Всъщност случая нашумя след една неудачна кандидатура на ръководещите за неин ръководител. Странни са от време на време аргументите за публичните диспути.
Моята персонална история е с два сюжета. Особеното при тях е, че и при двата има закононарушения, само че са взаимно изключващи се.
През 1984 година като 16-годишен малолетен възпитаник станах член на неофициална организация, която си бе сложила за цел да отстоява българското минало на Македония. Дейността ни се състоеше в пазаруването на български книги и изпращането им отвъд границата. Естествено, следяхме и антибългарските процеси в Скопие и при една поредна ескалация на напрежението с Югославия изпратихме протестно анонимно писмо до Централен комитет на Българска комунистическа партия, в което критикувахме пасивната държавна политика по въпроса. С това обаче сме раздразнили Държавна сигурност, поставили са ни в противодържавната категория „ промакедонски шовинизъм “ и по този начин стартира издирването кой е създателя на анонимния митинг.
Описаното държание на Държавна сигурност има своята обосновка. В конфиденциален съдоклад на Държавна сигурност от 1981 година се споделя, че се вършат „ опити от обособени западни участници да опълчват и внесат разединение в социалистическите страни и да инспирират антикомунистически и антисъветски настроения измежду нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Все по-упорито и целеустремено се търсят мотиви и обстоятелства за раздухване на несъгласия сред балканските страни: с Югославия по т. н. „ македонски въпрос “.
Тъй като почеркът бе мой, надали е било мъчно да бъда оголен. През есента на 1984 година бях задържан в учебно заведение и отведен на разпит. По този метод бе сложено началото на моето „ профилактиране “ от Шести отдел на Държавна сигурност, което бе съчетано с удари с палка и закани, че няма да ми се разреши да завърша междинното си обучение. В продължение на година под диктат изписах купища хартия, само че всичко бе обвързвано с нуждата от моето смирение за осъщественото от мен „ закононарушение “ да скапвам връзките с комунистическа Югославия. Нито ред, нито дума не е имало във връзка с трети лица, всичко засягаше единствено мен, нещо като самообвинение и самоосъзнаване на „ прегрешението “ да обичаш Родината си.
Едва през 2001 година разбрах, че против мен като 17-годишен възпитаник през 1984 година е формирано Дело на Държавна сигурност за оперативна инспекция с псевдоним „ Патриота “ и с багра „ противодържавна пропаганда и агитация “, прекъснато на 14 септември 1985 година Случаят ми е регистриран с Картон пример №3, върху който е сложена резолюция „ профилактиран “, а в Дневника на делата за оперативни инспекции също е записано, че съм „ профилактиран “ и че делото е унищожено с протокол. В графата „ багра (категория лица) “ е отразено „ противодържавна пропаганда и агитация “.
Ето какво написа за профилактиките в отчета на Министерство на вътрешните работи от 1991 година, който бе направен по поръчка на Министерски съвет по отношение на проучване активността на Държавна сигурност: „ В нарушаване на условията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на съответни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е формирано авансово производство; в обособени случаи са провеждани цели следствия, без да се оформи процесуална документи, според условията на закона. Особено засилени са били сходни дейности в интервала на така наречен „ възродителен развой “, „ прояви на дисидентство “ и други сходни. За страдание не разполагаме с точни данни за броя на така наречен „ профилактирани лица “, във връзка с които са провеждани следствени дейности, в това число и задържане под стража, без да са формирани предварителни производства, а в обособени случаи и без знанието и единодушието на прокурора. Само през 1989 година така наречен „ профилактирани лица “ са били 1300… Анализът на разследваните каузи по Държавна сигурност сочи, че са преобладавали случаите на закононарушения по член 108 (противодържавна пропаганда и пропаганда) “.
С сходни обстоятелства от предишното си човек би трябвало да се гордее. Стига някой различен да не решил нещо по-различно…
Дали по времето, когато Държавна сигурност ме проверява за противодържавна пропаганда и агитация, дали години по-късно, съдейки по изглеждащия като нов регистрационен картон, само че по този начин или другояче някой е решил да ме направи и неин сътрудник. Твърди се, че това е станало на 03 юни 1985 година Цялата ми „ агентурна “ активност е отразена в 5 листа: общоприетите рапорти на оперативния служащ и регистрационни картони. Приложено е и заричане за съдействие със същата дата.
Когато се срещнах с документите, видях, че подписът не е мой, а датата е трита и писана, явно в допълнение. Заведох дело, съдът наложи провеждането на графологична експертиза и тя откри, че обещанието не е подписано от мен, а пък същинската дата на основаването е когато съм бил малолетен и това е наложило подправянето й. Обещанието за съдействие бе оповестено за неистинско, само че по някаква чудна логичност, последвалите го бланкови рапорти и регистрационни картончета били същински.
По случая с фалшифицираното заричане подадох тъжба до Софийска районна прокуратура за формиране на наказателно произвеждане и определяне на причинителя. Образуваното произвеждане завърши с разпореждане на прокурор от СРП, в което установи, че „ след деликатен разбор на събраните по преписката материали… са налице данни за осъществено закононарушение по Чл. 309 от Наказателен кодекс “.
В същото време бе отказано формиране на наказателно произвеждане против причинителя, защото е изтекла законоустановената отминалост за преследването му. Така си останах „ сътрудник “ без да съм агентствал, а записалите ме по незаконен метод не бяха преследвани!
След сходни „ решения “ изгубих религия в справедливостта на системата. Вместо да се изнася цялостната картина за репресивния уред на Държавна сигурност и неговите незаконни способи, законът за досиетата е изработен по този начин, че да се прикриват същинските закононарушения. Ето по какъв начин политиците ни трансфораха в разграничена нация от „ доносници “, която надали не покорно е изпълнявала повелите на комунистическите величия.
Не комисията по досиетата, а законът за тях е спорен. Очевидно е обаче, че сегашните управници не са узрели за този извод и по тази причина отново насочват „ публичния спор “ в неверна посока, с цел да може около сухото да гори и суровото.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ