Странни върхове сме аз и ти. Ти далеч, а аз пред теб. Сами.
Странни върхове сме аз и ти . Ти надалеч, а аз пред теб. Сами.
Скрити в тишина. Кънтим. Гледаме един към различен, само че не знаем по какъв начин да се покорим.
Можем единствено да мълчим. Какво ли може да открием в тази самотност? Неизказани фантазии?
Бури страшни и мъгли? Душа, убита в зората на деня? Сломена, без очаквания и копнежи?
Или ярки цветове, дишащи звезди и невиждани луни? Окрилени, можем ли сами да полетим?
Да се впуснем диво в непознатите земи? Да се борим, до момента в който се изкачим?
А дали си коства рискът да се покорим? Не е ли по-добре, когато си мълчим? Две далечни точки. Идеализирали се между тях и придали си фантазии , трепети и радостни сълзи. Всеки съзерцаващ хубостта от върха си, размил в визиите си границите на невъзможното. Отново, придал на другия несъществуващи черти.
А вечер, измежду спектакъл на сенките, танцуваме безкрай. Чертаем с тела фигури на непомрачени дни, улисани в представлението на самите ни души. А със зората, силуетите на какви бихме могли да сме, избледняват безшумно с едвам доловима въздишка. Остават скрити измежду сенките на деня. Безплътно се крият и чакат още веднъж своята мрачевина. Винаги с нас. Но рядко пуснати на светлина.
iStock
Странни върхове сме аз и ти. Ти надалеч, а аз пред теб. Сами.
Невиждали света. Бягащи от самотата си, само че в същото време и бясно криещи се в нея. Кое ли ще победи? Не е ли по-добре да си мълчим? Да виждаме в очите на другия отразена душевна хубост ? Безмълвна, неискаща и неочакваща. Показваща ни нашите секрети фантазии. Запечатала усмивки, скъпи гласове и неизживяни мигове.
Моят връх остава непослушен. Не те поканвам в моята самотност, не ме кани и ти. Само ще те следя отдалеко. И безшумно ще бленувам за теб. За моя лик в твоите очи. По-добре е да си мълчим.
Вечер, измежду сенките, стартира нашият спектакъл. Там, на върха. Аз и ти. Сами.
Автор: Вени Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на, а утвърдените ще публикуваме в рубриката .
Istock
Скрити в тишина. Кънтим. Гледаме един към различен, само че не знаем по какъв начин да се покорим.
Можем единствено да мълчим. Какво ли може да открием в тази самотност? Неизказани фантазии?
Бури страшни и мъгли? Душа, убита в зората на деня? Сломена, без очаквания и копнежи?
Или ярки цветове, дишащи звезди и невиждани луни? Окрилени, можем ли сами да полетим?
Да се впуснем диво в непознатите земи? Да се борим, до момента в който се изкачим?
А дали си коства рискът да се покорим? Не е ли по-добре, когато си мълчим? Две далечни точки. Идеализирали се между тях и придали си фантазии , трепети и радостни сълзи. Всеки съзерцаващ хубостта от върха си, размил в визиите си границите на невъзможното. Отново, придал на другия несъществуващи черти.
А вечер, измежду спектакъл на сенките, танцуваме безкрай. Чертаем с тела фигури на непомрачени дни, улисани в представлението на самите ни души. А със зората, силуетите на какви бихме могли да сме, избледняват безшумно с едвам доловима въздишка. Остават скрити измежду сенките на деня. Безплътно се крият и чакат още веднъж своята мрачевина. Винаги с нас. Но рядко пуснати на светлина.
iStock Странни върхове сме аз и ти. Ти надалеч, а аз пред теб. Сами.
Невиждали света. Бягащи от самотата си, само че в същото време и бясно криещи се в нея. Кое ли ще победи? Не е ли по-добре да си мълчим? Да виждаме в очите на другия отразена душевна хубост ? Безмълвна, неискаща и неочакваща. Показваща ни нашите секрети фантазии. Запечатала усмивки, скъпи гласове и неизживяни мигове.
Моят връх остава непослушен. Не те поканвам в моята самотност, не ме кани и ти. Само ще те следя отдалеко. И безшумно ще бленувам за теб. За моя лик в твоите очи. По-добре е да си мълчим.
Вечер, измежду сенките, стартира нашият спектакъл. Там, на върха. Аз и ти. Сами.
Автор: Вени Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на, а утвърдените ще публикуваме в рубриката .
Istock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ