Странни червени обекти в космоса объркаха астрономите
Странни червени обекти в космода объркаха астрономите. Те са снимани от камерата NIRCam на Webb. Композитните изображения употребяват инфрачервени филтри за отчитане на дължините на вълните на светлината. За по-голяма изясненост на монохромните експозиции са присвоени цветовете алено, зелено и синьо.
Като дребни фотобомбери, галактически аномалии, наподобяващи дребни, яркочервени точки, се появяват на съвсем всеки кадър, снимани от най-мощния галактически телескоп, създаван в миналото. Астрономите към този момент ги назовават дребни червени точки, или LRD, само че към момента няма единогласие по отношение на това какво тъкмо съставляват.
Откакто галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “ на НАСА стартира да следи Вселената преди четири години, стотици от тези загадъчни обекти се появиха на неговите изображения. Неизвестният им генезис дейно даде начало на теоретичен проблем, който стотици проучвания се пробваха да разгадаят.
" Това е първият път в кариерата ми, когато уча обект, за който в действителност не разбираме за какво наподобява по този начин “, сподели Джени Грийн, професор по астрофизични науки в Принстънския университет. " Мисля, че е заслужено да ги назовем мистерия. “
Едно нещо беше ясно през цялото време — тези странни обекти бяха постоянно срещани.
" При всяко надълбоко ориентиране с Джеймс Уеб откривахте няколко “, сподели Грийн, имайки поради действието на фокусиране на телескопа върху еднакъв сектор от небето за нескончаем интервал от време, с цел да се събере извънредно слаба светлина.
Първоначално някои астрономи допуснаха, че точките могат да бъдат солидни галактики от ранната галактика или черни дупки, обградени от прахуляк. Тези първични догатки обаче по-късно бяха опровергани от по-нататъшни наблюдения, което проправи пътя за няколко нови хипотези, доста от които към момента включват черни дупки.
" Аз несъмнено мисля, че те се зареждат от растящи черни дупки, само че има и други, по-екзотични оферти, като да вземем за пример някакъв тип умираща доста солидна звезда “, сподели Грийн. Като специалист по свръхмасивни черни дупки и еволюцията на галактиките, тя изясни, че съгласно нея черната дупка като главен съставен елемент на LRD дава отговор на максимален брой от наблюденията, направени до момента на тези обекти.
Тя добави обаче, че някой би могъл да направи напълно ново наблюдаване, което да опровергае всяко съмнение за това какво съставляват LRD.
Независимо дали тези любопитни точки в последна сметка потвърдят по-стари теории, или съставляват ново изобретение, учените са на път да придобият ново схващане за Вселената.
Наименованието „ дребни червени точки “ се появи за първи път в изследване от 2024 година, съвсем две години откакто учените започнаха да учат обектите. Прякорът беше фиктивен от Йорит Мати, началник на изследователската група по астрофизика на галактиките в Института за просвета и технологии в Австрия.
Причината астрономите да виждат LRD едвам след стартирането в употреба на „ Уеб “ е, че другите телескопи, работещи по това време, като „ Хъбъл “, не са имали задоволителна разграничителна дарба или не са разполагали с нужната сензитивност в по-дългите инфрачервени дължини на вълните, оттатък прага на забележимата светлина, с цел да ги видят. Но телескопът Webb, с главното си огледало с широчина 21,6 фута (6,5 метра), разкри обекти, които преди този момент са били скрити.
Точките наподобяват червени, тъй като са толкоз надалеч, а с разширението на Вселената светлината от извънредно отдалечени обекти се разтяга в инфрачервения диапазон, до момента в който пътува към Земята — феномен, който астрономите назовават „ алено отместване “.
Но точките са червени и по своята същина, макар че точната причина за това е една от най-трудните елементи на пъзела.
" Основното пояснение в нашето изследване от 2024 година беше, че това са растящи черни дупки и че са червени, тъй като са заобиколени от прахови частици “, сподели Мати. „ Бих споделил, че това беше консенсусът след нашата публикация в продължение на най-малко една или две години, само че в този момент консенсусът в действителност се е трансформирал малко. Все още считаме, че са растящи черни дупки, само че в този момент считаме, че не са червени, тъй като има прахуляк, а тъй като има водороден газ. “
Голяма част от несигурността към обектите произтича от тяхното разстояние. Въпреки че астрономите са разкрили към 1000 от тях, Мати означи, че съвсем всички са необикновено отдалечени.
Миналата година екип от откриватели откри за първи път три LRD, които са доста по-близо до Земята, и сега се организират изследвания за тяхното анализиране. Но въз основа на това изобретение, сподели Мати, локалните LRD биха могли да бъдат 100 000 пъти по-редки от тези, открити по-далеч в ранната галактика.
Въпреки това, в случай че бъдат открити повече локални LRD, те биха могли да разкрият повече от своите секрети, тъй като е по-лесно да се учи обект, който е по-близо.
Най-близкото нещо до броене на дребните червени точки се случи през 2023 година, откакто екип от откриватели, воден от Анна де Грааф, стипендиант по програмата „ Клей “ в Центъра за астрофизика „ Харвард–Смитсониан “, започва стратегия, наречена RUBIES, или Red Unknowns: Bright Infrared Extragalactic Survey (Червени незнайни: изследване на ярки инфрачервени извънгалактически обекти). Програмата лиши забележителна част от времето на телескопа „ Уеб “ — 60 часа — за анализиране на хиляди червени и ярки обекти.
Като дребни фотобомбери, галактически аномалии, наподобяващи дребни, яркочервени точки, се появяват на съвсем всеки кадър, снимани от най-мощния галактически телескоп, създаван в миналото. Астрономите към този момент ги назовават дребни червени точки, или LRD, само че към момента няма единогласие по отношение на това какво тъкмо съставляват.
Откакто галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “ на НАСА стартира да следи Вселената преди четири години, стотици от тези загадъчни обекти се появиха на неговите изображения. Неизвестният им генезис дейно даде начало на теоретичен проблем, който стотици проучвания се пробваха да разгадаят.
" Това е първият път в кариерата ми, когато уча обект, за който в действителност не разбираме за какво наподобява по този начин “, сподели Джени Грийн, професор по астрофизични науки в Принстънския университет. " Мисля, че е заслужено да ги назовем мистерия. “
Едно нещо беше ясно през цялото време — тези странни обекти бяха постоянно срещани.
" При всяко надълбоко ориентиране с Джеймс Уеб откривахте няколко “, сподели Грийн, имайки поради действието на фокусиране на телескопа върху еднакъв сектор от небето за нескончаем интервал от време, с цел да се събере извънредно слаба светлина.
Първоначално някои астрономи допуснаха, че точките могат да бъдат солидни галактики от ранната галактика или черни дупки, обградени от прахуляк. Тези първични догатки обаче по-късно бяха опровергани от по-нататъшни наблюдения, което проправи пътя за няколко нови хипотези, доста от които към момента включват черни дупки.
" Аз несъмнено мисля, че те се зареждат от растящи черни дупки, само че има и други, по-екзотични оферти, като да вземем за пример някакъв тип умираща доста солидна звезда “, сподели Грийн. Като специалист по свръхмасивни черни дупки и еволюцията на галактиките, тя изясни, че съгласно нея черната дупка като главен съставен елемент на LRD дава отговор на максимален брой от наблюденията, направени до момента на тези обекти.
Тя добави обаче, че някой би могъл да направи напълно ново наблюдаване, което да опровергае всяко съмнение за това какво съставляват LRD.
Независимо дали тези любопитни точки в последна сметка потвърдят по-стари теории, или съставляват ново изобретение, учените са на път да придобият ново схващане за Вселената.
Наименованието „ дребни червени точки “ се появи за първи път в изследване от 2024 година, съвсем две години откакто учените започнаха да учат обектите. Прякорът беше фиктивен от Йорит Мати, началник на изследователската група по астрофизика на галактиките в Института за просвета и технологии в Австрия.
Причината астрономите да виждат LRD едвам след стартирането в употреба на „ Уеб “ е, че другите телескопи, работещи по това време, като „ Хъбъл “, не са имали задоволителна разграничителна дарба или не са разполагали с нужната сензитивност в по-дългите инфрачервени дължини на вълните, оттатък прага на забележимата светлина, с цел да ги видят. Но телескопът Webb, с главното си огледало с широчина 21,6 фута (6,5 метра), разкри обекти, които преди този момент са били скрити.
Точките наподобяват червени, тъй като са толкоз надалеч, а с разширението на Вселената светлината от извънредно отдалечени обекти се разтяга в инфрачервения диапазон, до момента в който пътува към Земята — феномен, който астрономите назовават „ алено отместване “.
Но точките са червени и по своята същина, макар че точната причина за това е една от най-трудните елементи на пъзела.
" Основното пояснение в нашето изследване от 2024 година беше, че това са растящи черни дупки и че са червени, тъй като са заобиколени от прахови частици “, сподели Мати. „ Бих споделил, че това беше консенсусът след нашата публикация в продължение на най-малко една или две години, само че в този момент консенсусът в действителност се е трансформирал малко. Все още считаме, че са растящи черни дупки, само че в този момент считаме, че не са червени, тъй като има прахуляк, а тъй като има водороден газ. “
Голяма част от несигурността към обектите произтича от тяхното разстояние. Въпреки че астрономите са разкрили към 1000 от тях, Мати означи, че съвсем всички са необикновено отдалечени.
Миналата година екип от откриватели откри за първи път три LRD, които са доста по-близо до Земята, и сега се организират изследвания за тяхното анализиране. Но въз основа на това изобретение, сподели Мати, локалните LRD биха могли да бъдат 100 000 пъти по-редки от тези, открити по-далеч в ранната галактика.
Въпреки това, в случай че бъдат открити повече локални LRD, те биха могли да разкрият повече от своите секрети, тъй като е по-лесно да се учи обект, който е по-близо.
Най-близкото нещо до броене на дребните червени точки се случи през 2023 година, откакто екип от откриватели, воден от Анна де Грааф, стипендиант по програмата „ Клей “ в Центъра за астрофизика „ Харвард–Смитсониан “, започва стратегия, наречена RUBIES, или Red Unknowns: Bright Infrared Extragalactic Survey (Червени незнайни: изследване на ярки инфрачервени извънгалактически обекти). Програмата лиши забележителна част от времето на телескопа „ Уеб “ — 60 часа — за анализиране на хиляди червени и ярки обекти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ