Странна порода сме жените. Колкото повече рани получаваме от един

...
Странна порода сме жените. Колкото повече рани получаваме от един
Коментари Харесай

Няма смисъл в “да опитаме отново”

Странна порода сме дамите. Колкото повече рани получаваме от един мъж, толкоз повече настойчиво си го желаеме!

Никога не съм го разбирала, което не значи, че не съм изпадала на няколко пъти в обстановката на “влюбена в мъчителя си ”.

Явно и освен аз – единствено преди няколко дни една другарка за следващ път изрева от някогашния си брачен партньор, с който на няколко пъти се пробват отначало да свият фамилното гнездо. Сценарият е все еднакъв – изпокарват се, абсурдът е величествен, чупи се следващата доза посуда, небрежно се тъпчат облекла в куфари, затръшват се порти, разревани деца се влачат като неизлитащи хвърлчила, пишат се огнени есемеси, спи се по другари, наемат се квартири…

Така минават няколко месеца, след които най-неочаквано двамата още веднъж се събират.

Пак по класическия сюжет – леко стоплени есемеси, къс телефонен диалог към детето, кафе небрежно, тихи пояснения и извинения, една непринудено прекарана нощ и… куфарите назад в общото жилище. До идващия скандал, след който колелото се завърта още веднъж.

Ако още не си попадала в сходна обстановка, не си мисли, че си застрахована. Да изпаднеш в глупавата позиция на пристрастена към някогашния е нещо толкоз постоянно срещано, че сама ще се изненадаш на какво голямо разстояние едно от друго могат да бъдат разсъдъкът и възприятията.

В името на потребния баланс сред тях, колкото и да си сигурна, че това на теб в никакъв случай няма да ти се случи, предлагам няколко същински заблуди по отношение на многократното събиране с някогашния. Ей по този начин, профилактично – да си знаеш…

Той се е трансформирал

Спрял е да пие, не се интересува от хазарт, находил се е на дами, станал е домошар…

Сама си ги повтаряш тия работи пред съчувстващите погледи на най-хубавите си приятелки и се опитваш да си повярваш. Представи си в този момент, че те пипвам за двете рамена, разтърсвам те с две ръце и ти споделям в очите от педя разстояние: “Това не е правилно! ”. Човек мъчно и рядко се трансформира.

Не, че е невероятно, само че е толкоз малко евентуално, че не си коства да си губиш времето в опити да си докажеш, че тъкмо твоят човек е от изключенията.

Няма да се нервирам от нещата, които ме дразнеха

Верно ли?! Искаш да кажеш, че този път няма да ти пука, че е разпилян, че пуши у дома, че не пипва прахосмукачка, че хърка, че мляска, че заспива пред тв приемника, че ти прави забележки, че постоянно те изпреварва в банята, че ти не помни рождения ден и всевъзможни такива значими или пък напълно маловажни дреболии, които обаче пъклен те дразнеха преди.

Може и да си права – несъмнено няма да те човъркат първия месец, само че напълно скоро изцяло ще си припомниш всички аргументи да те свива коремът от наличието му. И не, няма да ти мине, каквито и лечения и техники за самоконтрол да си прилагаш.

Трябва да сме дружно – поради детето

Това е най-глупавата причина, която можеш да измислиш. Децата не са гъби за баня, с цел да поемат това, с което се опитваме да ги напоим.

Те усещат нещастието на родителите си и даже и да не са очевидци на напрежението сред тях, то им вреди. Най-доброто нещо, което можете да извършите за детето си, е да бъдете щастливи. След като не можете дружно, дано сте щастливи по настрана.

Да си дадем още един късмет

Може пък и в действителност да си уверена, че всеки заслужава втори късмет.

Познавам не една или две дами, които направиха големи крачки в живота си в името на това още веднъж да съберат раздробеното си семейство.

Две от тях даже завоюваха зелени карти и поведоха някогашните си мъже към Америка точно с концепцията да опитат още веднъж дружно. И двете сега са съумели американски гражданки, до момента в който мъжът на едната странства като черноработник по Европа, а някогашният на другата безшумно вегетира в родното си село. То е до индивида, не до пола му.

Всъщност сме се разделили за нелепости

Човек е податлив да омаловажава сериозността на това, което го е наранявало.

Жените сме напряко факири в това услужливо да забравяме моментите на страдалчество или пък още по-лошо – да ги обгръщаме с гальовен сантиментален, любовен ореол.

С времето може и да ти се коства, че претекстовете да стигнете до разлъка напълно не са били съществени. Не се поддавай на този вид самозаблуди – в оня миг страдането ти е било безусловно действително и още след първите седмици нов взаимен живот, ще се присетиш за неговата същинска мощ.

Той не е преставал да ме обича

Така ли ти го сподели? Добре… Сигурно даже ти е пратил цветя за деня на влюбените, този път не е не запомнил рождения ти ден, почнал е отново да те назовава с нежното ви общо именце (писе, коте, мише, муцано…), прави ти похвали и предава по детето всякакви поздрави за цялата ти рода.

Някои даже стигат още по-далеч – получавала съм есемес с любовно стихотворение от Пушкин в оригинал от мъж, с който трагично, дълго и мъчително съм се разделяла.

Всъщност въобще не е изключено в действителност да не е преставал да те обича (освен в случай че просто сега си няма приятелка).

Дай си сметка обаче дали имаш потребност тъкмо от този вид кампанийна обич, в която господства възприятието му за владеене, не безграничната му обич към теб.

Преди да завърша този текст, дано да дам и малко вяра на тези, които тъкмо сега са в първите по този начин любовни дни на възобновената си за следващ път връзка.

Сигурно сте си полегнали добродушно на дивана, пиете вино, разказвате си случки от пропуснатите интервали и дружно и дипломатично избягвате всевъзможни тематики, които могат още веднъж да ви наострят един против различен.

Може би ви следва най-хубавия секс на света (често тъкмо хубавият секс е причина да желаете да се съберете с бившия), сантиментална почивка, взаимен бизнес или раждането на още едно общо дете като гаранция за възродената обич.

Няма да ти скапвам хубавия миг – има, несъмнено, случаи, в които фамилната игра “иди ми- дойди ми ” прави добра работа и двамата в действителност се преоткриват до края на дните си.

Да, де, но, както се споделяше в кинокласиката “Хубава жена ”, такива неща се случват единствено на скапаната Пепеляшка.

Ако ти е толкоз значимо да си като нея, притискам ти палци всичко да е наред. Ако обаче за следващ път съжалиш, че си върнала нещата в изходна позиция, в никакъв случай не е късно да приключиш цикъла един път вечно.

Така и по този начин към този момент си преживявала най-трудното – първата разлъка.

Приеми, че в този живот, с този човек всичко сте си споделили, всичко сте създали, всичко сте изпили, изяли и претърпели. И дай късмет на ориста да те срещне с някоя нова, друга, може би доста по-красива и заслужена обич.

Нали не си носиш старите, очукани обувки отпреди пет сезона, които инцидентно откриваш с трогване в мазето?!


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР