Анна Славова: СЦИЕ имат нужда от нов тласък в новите икономически, технологични, социални и здравни условия
Страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) имат потребност от нов подтик в новите стопански, софтуерни, обществени и здравни условия. Това съобщи членът на ИБ на Българска социалистическа партия - София Анна Славова. Тя взе присъединяване в интернационална конференция на тематика " Нов модел за напредък на СЦИЕ " във Варшава. Форумът бе проведен от Фондация " Фридрих Еберт ", Полския стопански институт и Виенския институт за интернационалните стопански проучвания. В рамките на един ден изявени икономисти, измежду които някогашни еврокомисари и министри, сегашни съветници на министър председатели и министри и учени от разнообразни университети от Полша, Австрия, Хърватска, Литва, Румъния, Унгария, Латвия и България дебатираха върху обстойно научно проучване извършено в района.
„ Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпя дълбока промяна през последните тридесет години. Темповете на напредък на доста страни от ЦИЕ се движеха добре в съпоставяне със приблизително европейските през последното десетилетие. Безработицата в района е ниска, както и държавният дълг. Технологичното и промишленото ноу-хау непрестанно се усъвършенства. В същото време обаче СЦИЕ се трансфораха в „ източник на работна ръка " и в място за високо-енергийно нуждаещо се произвеждане, до момента в който частите от индустриалния развой с висока добавена стойност останаха в страните от Западна и Северна Европа ", уточни Славова.
Тя изясни, че създателите на проучването дефинират шест предпочитани области за деяние, с цел да се подсигурява, че районът употребява пълноценно " забележителните благоприятни условия за ЕС-ЦИЕ в един по-екологичен, цифровизиран, автоматизиран свят.
Първият е смяна на дебата в Европейски Съюз и на локално равнище към макроикономическата политика с фокус повишение на търсенето. Вторият приоритет е да се преориентира функционалната специализация на ЕС-ЦИЕ към по-доходоносни елементи на верига на цената, посредством повишение на вложенията в научно-изследователска и развойна активност и държавна поддръжка за „ обещаващи " компании в тази сфера. Третият приоритет е да одобри и употребява цифровата гражданска война, която получи сериозен подтик по време на пандемията от КОВИД-19. Тя обаче крие и опасности - неравенства сред градовете и селските региони, както и неравенства сред поколенията. Борба с тези отрицателни фактори изисква деликатни пазарни и просветителни политики, както и гарантиране на подобаващи вложения в цифрова инфраструктура в селските региони, които страните да подхващат. Четвъртият приоритет е да се употребяват оптимално всички вероятни средства, отпускани за Зеления преход. Петият приоритет е да се преодолее демографския спад посредством потребление на държавната политика за стимулиране на автоматизацията на нископлатени работни места. Отрицателните демографски трендове сами ще подтикват автоматизацията като дефицитът на служащи ще докара до по-тесен пазар на труда, по-високи заплати и повече тласъци за компаниите и обществения бранш да влагат в технологии за икономисване на труд. В същото време обаче това изисква и схемите за преквалификация, които да бъдат широкообхватни и добре финансирани, обвързани с потребностите на модерната (цифрова, автоматизирана) стопанска система и осигуряващи задоволителен приход за прехрана, който да разрешава и по-дълги интервали на преквалификация. Шестият приоритет е да се ограничи, доколкото е допустимо, икономическата и обществена неустойчивост, породена от тези промени. Финансирането на прехода ще коства пари и методът за справяне с тези разноски от страна на страната е прекосяването към по-прогресивни данъчни системи по модела на Чехия и Словакия (от 2013 г.).
Според Анна Славова последните две години след появяването на пандемията от КОВИД-19 демонстрираха, че политиките за стимулиране на растежа в Европа би трябвало да бъдат изменени, тъй като в актуалните условия те не действат. Видя се, че методът би трябвало да бъде доста диференциран за всяка страна, за всеки бранш. Някои имат потребност от повече поддръжка в туризма, други - в производството, трети - в енергетиката. Но остава неоспорим обстоятелството, че СЦИЕ имат потребност от нов подтик в новите стопански, софтуерни, обществени и здравни условия. Ниската безработица, която беше реализирана последните години в множеството страни, стартира към този момент не толкоз постепенно да пораства. Ковид рецесията усили фрапантно обществените диспропорции в доста от страните. Виждаме последните седмици, че в редица страни настъпват политически рецесии.
„ Преди няколко дни в България се организира полемика, проведена от фондациите „ Фридрих Еберет " и „ Солидарно общество ", в която заместник-министърът на обществената политика заяви стряскащи данни - 1 600 000 души или почти 30% от популацията живее под прага на беднотия в страната ни ", изясни Славова.
По думите й към този момент се нуждаем от незабавни ограничения за смяна на модела на напредък и стимулиране на стопанската система, продуктивността и изискванията на живот в нашите страни.
„ Моето персонално мнение е, че първо би трябвало да се фокусираме в кратковременен проект върху намаляване на неподходящите последствия от измененията в икономическия живот върху избрани обществени групи и повишение качеството на живот ", посочи социалистката и добави, че не бихме могли да приказваме за продуктивност на труда, когато в изискванията на продължаваща пандемия избрани групи, да вземем за пример родителите на дребни деца, са съвсем в неспособност да работят.
„ Затварянето, също по този начин, на някои огромни производства в България вследствие на Зелената договорка ще докара до оставането без работа на хиляди хора. Всички тези образци би трябвало да намерят отговор посредством съответни политики и ограничения за по-добро икономическо богатство на всеки жител на Европейски Съюз ", безапелационна е Анна Славова.
„ Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпя дълбока промяна през последните тридесет години. Темповете на напредък на доста страни от ЦИЕ се движеха добре в съпоставяне със приблизително европейските през последното десетилетие. Безработицата в района е ниска, както и държавният дълг. Технологичното и промишленото ноу-хау непрестанно се усъвършенства. В същото време обаче СЦИЕ се трансфораха в „ източник на работна ръка " и в място за високо-енергийно нуждаещо се произвеждане, до момента в който частите от индустриалния развой с висока добавена стойност останаха в страните от Западна и Северна Европа ", уточни Славова.
Тя изясни, че създателите на проучването дефинират шест предпочитани области за деяние, с цел да се подсигурява, че районът употребява пълноценно " забележителните благоприятни условия за ЕС-ЦИЕ в един по-екологичен, цифровизиран, автоматизиран свят.
Първият е смяна на дебата в Европейски Съюз и на локално равнище към макроикономическата политика с фокус повишение на търсенето. Вторият приоритет е да се преориентира функционалната специализация на ЕС-ЦИЕ към по-доходоносни елементи на верига на цената, посредством повишение на вложенията в научно-изследователска и развойна активност и държавна поддръжка за „ обещаващи " компании в тази сфера. Третият приоритет е да одобри и употребява цифровата гражданска война, която получи сериозен подтик по време на пандемията от КОВИД-19. Тя обаче крие и опасности - неравенства сред градовете и селските региони, както и неравенства сред поколенията. Борба с тези отрицателни фактори изисква деликатни пазарни и просветителни политики, както и гарантиране на подобаващи вложения в цифрова инфраструктура в селските региони, които страните да подхващат. Четвъртият приоритет е да се употребяват оптимално всички вероятни средства, отпускани за Зеления преход. Петият приоритет е да се преодолее демографския спад посредством потребление на държавната политика за стимулиране на автоматизацията на нископлатени работни места. Отрицателните демографски трендове сами ще подтикват автоматизацията като дефицитът на служащи ще докара до по-тесен пазар на труда, по-високи заплати и повече тласъци за компаниите и обществения бранш да влагат в технологии за икономисване на труд. В същото време обаче това изисква и схемите за преквалификация, които да бъдат широкообхватни и добре финансирани, обвързани с потребностите на модерната (цифрова, автоматизирана) стопанска система и осигуряващи задоволителен приход за прехрана, който да разрешава и по-дълги интервали на преквалификация. Шестият приоритет е да се ограничи, доколкото е допустимо, икономическата и обществена неустойчивост, породена от тези промени. Финансирането на прехода ще коства пари и методът за справяне с тези разноски от страна на страната е прекосяването към по-прогресивни данъчни системи по модела на Чехия и Словакия (от 2013 г.).
Според Анна Славова последните две години след появяването на пандемията от КОВИД-19 демонстрираха, че политиките за стимулиране на растежа в Европа би трябвало да бъдат изменени, тъй като в актуалните условия те не действат. Видя се, че методът би трябвало да бъде доста диференциран за всяка страна, за всеки бранш. Някои имат потребност от повече поддръжка в туризма, други - в производството, трети - в енергетиката. Но остава неоспорим обстоятелството, че СЦИЕ имат потребност от нов подтик в новите стопански, софтуерни, обществени и здравни условия. Ниската безработица, която беше реализирана последните години в множеството страни, стартира към този момент не толкоз постепенно да пораства. Ковид рецесията усили фрапантно обществените диспропорции в доста от страните. Виждаме последните седмици, че в редица страни настъпват политически рецесии.
„ Преди няколко дни в България се организира полемика, проведена от фондациите „ Фридрих Еберет " и „ Солидарно общество ", в която заместник-министърът на обществената политика заяви стряскащи данни - 1 600 000 души или почти 30% от популацията живее под прага на беднотия в страната ни ", изясни Славова.
По думите й към този момент се нуждаем от незабавни ограничения за смяна на модела на напредък и стимулиране на стопанската система, продуктивността и изискванията на живот в нашите страни.
„ Моето персонално мнение е, че първо би трябвало да се фокусираме в кратковременен проект върху намаляване на неподходящите последствия от измененията в икономическия живот върху избрани обществени групи и повишение качеството на живот ", посочи социалистката и добави, че не бихме могли да приказваме за продуктивност на труда, когато в изискванията на продължаваща пандемия избрани групи, да вземем за пример родителите на дребни деца, са съвсем в неспособност да работят.
„ Затварянето, също по този начин, на някои огромни производства в България вследствие на Зелената договорка ще докара до оставането без работа на хиляди хора. Всички тези образци би трябвало да намерят отговор посредством съответни политики и ограничения за по-добро икономическо богатство на всеки жител на Европейски Съюз ", безапелационна е Анна Славова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ