Страните от Централна и Източна Европа спорят за транзита на

Страните от Централна и Източна Европа спорят за преноса на газ от откритото в Черно море находище. Преди няколко години в румънската част на Черно море бе намерено огромно газово находище, припомня DW. По предварителни калкулации, запасите от него са най-малко 40 милиарда куб м газ, само че може да доближат и 200 милиарда куб м. Това е задоволително, с цел да може Румъния да си покрие по-голяма част от потребностите за идващите няколко десетилетия. Освен това газа може и да се експортира.

Планира се добиваният природен газ да се експортира за европейските страни по новия газопровод BRUA, който съгласно първичния проект би трябвало да свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. BRUA, строителството, на който се реализира с финансовата поддръжка на Европейския съюз и Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) би трябвало да влезе в употреба през 2019 година

Реализацията на плана обаче се усложнява от това, че страните, участващи в него се управляват от разнообразни, противоположни един на други претекстове. От една страна западноевропейските страни, в това число Австрия имат желание да диверсифицират доставките на газ и да понижат енергийната си взаимозависимост от Русия.

Унгария от своя страна се стреми да заеме водещи позиции в енергийния бранш в Централна и Югоизточна Европа. През юли 2017 година управляващите в Будапеща оповестиха, че газопровода BRUA ще стига единствено д оУнгария и няма д апресича границата с Австрия. По-рано се смяташе, че последна точка на газопровода би трябвало да е австрийските град Баумгартен, където се намира най-важният газоразпределителен център в Централна Европа.
От Унгария обаче настояват, че по-нататъшното превозване на газ може да се обезпечи изцяло и през територията на Словакия. Много специалисти допускат, че по този метод Будапеща се пробва да влезе в конкуренция с Виена и да играе основна роля в преноса на синьо гориво в такива страни, като Словакия, Сърбия, Хърватия и Украйна.

През февруари 2018 година министър председателят на Унгария Виктор Орбан разгласи, че страната счита в разстояние на 15 години да купува годишно от Румъния над 4 милиарда куб м газ. Така още през 2021-2022 години румънският газ ще обезпечава над половината от потребностите на Унгария от импорт на синьо гориво.
В същото време, отбелязва DW, в Румъния не стихват разногласията на тематика дефекти и корупция във връзка с въпроса за издаването на лицензии на газодобивните концерни. Това състояние би трябвало да се промени посредством законодателните ремонти, утвърдени при започване на юли от румънския парламент. Според новите правила, които още не са влезнали в действие, данъкът върху добива на газ ще е 13% от неговата стойност. Законът, също така планува изменение на равнището на данъчно облагане за добивните компании според от промените в пазарните цени, а също по този начин и въвеждане на налог върху спомагателните приходи на сдруженията.

Във всеки случай маджарски специалисти считат, че в разногласието към черноморския газ Будапеща и по-нататък ще играе основна роля. Икономистът Андраш Деак отбелязва, че Унгария за пръв път от 60 години ще може да внася газ отвън Русия.

Изявлението на Орбан обаче за понижаване на зависимостта на Унгария от съветския газ не значи промяна на неговия политически курс. По думите на Деак, макар че Унгария залага на усилване на връзките със Съединени американски щати, в това време Будапеща към този момент не се разделя с Москва, „ а единствено леко се дистанцира от нея “.

Що се касае до разногласието към газовото находище в Черно море, то в бъдеще страната с лимитирани запаси Унгария се стреми да стане своего рода енергиен хъб в района.