Страните от Централна и Източна Европа спорят за транзита на

Страните от Централна и Източна Европа спорят за транзита на ...

Транзитът на газ от находищата в Черно море – споровете в Европа продължават.



Страните от Централна и Източна Европа спорят за транзита на газ от откритото в Черно море находище. Преди няколко години в румънската част на Черно море бе открито голямо газово находище, напомня DW. По предварителни изчисления, запасите от него са минимум 40 млрд. куб м газ, но може да достигнат и 200 млрд. куб м. Това е достатъчно, за да може Румъния да си покрие по-голяма част от нуждите за следващите няколко десетилетия. Освен това газа може и да се експортира.

 

Планира се добиваният природен газ да се експортира за европейските страни по новия газопровод BRUA, който според първоначалния план трябва да свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. BRUA, строителството, на който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) трябва да влезе в експлоатация през 2019 г.

Реализацията на проекта обаче се усложнява от това, че държавите, участващи в него се ръководят от различни, противоположни един на други мотиви. От една страна западноевропейските страни, включително Австрия имат намерение да диверсифицират доставките на газ и да намалят енергийната си зависимост от Русия.

 

Унгария от своя страна се стреми да заеме водещи позиции в енергийния сектор в Централна и Югоизточна Европа. През юли 2017 г. властите в Будапеща обявиха, че газопровода BRUA ще стига само д оУнгария и няма д апресича границата с Австрия. По-рано се смяташе, че крайна точка на газопровода трябва да е австрийските град Баумгартен, където се намира най-важният газоразпределителен център в Централна Европа.
От Унгария обаче твърдят, че по-нататъшното транспортиране на газ може да се осигури напълно и през територията на Словакия. Много експерти предполагат, че по този начин Будапеща се опитва да влезе в конкуренция с Виена и да играе ключова роля в транзита на синьо гориво в такива страни, като Словакия, Сърбия, Хърватия и Украйна.

 

През февруари 2018 г. премиерът на Унгария Виктор Орбан обяви, че страната смята в разстояние на 15 години да купува годишно от Румъния над 4 млрд. куб м газ. Така още през 2021-2022 години румънският газ ще осигурява над половината от нуждите на Унгария от внос на синьо гориво.
В същото време, отбелязва DW, в Румъния не стихват споровете на тема недостатъци и корупция по отношение на въпроса за издаването на лицензии на газодобивните концерни. Това положение трябва да се промени чрез законодателните поправки, одобрени в началото на юли от румънския парламент. Според новите правила, които още не са влезли в сила, данъкът върху добива на газ ще е 13% от неговата стойност. Законът, освен това предвижда изменение на нивото на данъчно облагане за добивните компании в зависимост от измененията в пазарните цени, а също така и въвеждане на данък върху допълнителните доходи на дружествата.

 

Във всеки случай унгарски експерти смятат, че в спора около черноморския газ Будапеща и по-нататък ще играе ключова роля. Икономистът Андраш Деак отбелязва, че Унгария за пръв път от 60 години ще може да внася газ извън Русия.

Изявлението на Орбан обаче за намаляване на зависимостта на Унгария от руския газ не означава смяна на неговия политически курс. По думите на Деак, въпреки че Унгария залага на засилване на отношенията със САЩ, в същото време Будапеща засега не се разделя с Москва, „а само леко се дистанцира от нея“.

Що се касае до спора около газовото находище в Черно море, то в бъдеще страната с ограничени ресурси Унгария се стреми да стане своего рода енергиен хъб в региона.

Източник: 3e-news.net