Необходима е политическа воля за насърчаване на зелената енергия в Източна Европа
Страните от Централна и Източна Европа се нуждаят от повече политически тласъци за разширение на производството на електрическа енергия от възобновими източници, с цел да реализиран задачите на Европейския съюз, съобщи енергийният проучвателен център „ Ембър “ (Ember), представен от ДПА.
Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, България и Румъния понастоящем създават единствено една четвърт от електрическата енергия си от възобновими енергийни източници, се споделя в оповестен през днешния ден отчет.
Сравнително високият дял от 55 % от изкопаеми горива " е довел до едни от най-скъпите цени на електрическата енергия в Европейски Съюз и е направил района уязвим към променливи разноски и проблеми с доставките ", се споделя в прессъобщението, представено от ДПА.
" Голяма част от страните от Централна и Източна Европа са закъснели с внедряването на възобновима сила ", съобщи Степан Чалупа, ръководител на Чешката камара за възобновима сила.
През 2022 година, когато цените на електрическата енергия в цяла Европа скочиха, откакто Русия прекъсна вноса на сила в Европейски Съюз, производството на сила от вятърни и слънчеви електроцентрали в страните все пак набъбна с 28 %, което е над междинното за Европейски Съюз равнище от 15 на 100.
Ниските национални цели и непрекъснатите спънки обаче попречват дълготрайното разширение на потенциала на слънчевата и вятърната сила и слагат района в позиция да не реализира задачата на Европейски Съюз за произвеждане на 69 % от силата от зелени източници до 2030 година, съобщи „ Ембър “, написа Българска телеграфна агенция.
Ако районът осъществя капацитета си, той би могъл да добави 200 гигавата (GW) вятърни и слънчеви мощности до 2030 година, предвижда изследователският център. Това може да докара до дял на зелената сила от 63 % и доста по-ниски цени на едро.
Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, България и Румъния понастоящем създават единствено една четвърт от електрическата енергия си от възобновими енергийни източници, се споделя в оповестен през днешния ден отчет.
Сравнително високият дял от 55 % от изкопаеми горива " е довел до едни от най-скъпите цени на електрическата енергия в Европейски Съюз и е направил района уязвим към променливи разноски и проблеми с доставките ", се споделя в прессъобщението, представено от ДПА.
" Голяма част от страните от Централна и Източна Европа са закъснели с внедряването на възобновима сила ", съобщи Степан Чалупа, ръководител на Чешката камара за възобновима сила.
През 2022 година, когато цените на електрическата енергия в цяла Европа скочиха, откакто Русия прекъсна вноса на сила в Европейски Съюз, производството на сила от вятърни и слънчеви електроцентрали в страните все пак набъбна с 28 %, което е над междинното за Европейски Съюз равнище от 15 на 100.
Ниските национални цели и непрекъснатите спънки обаче попречват дълготрайното разширение на потенциала на слънчевата и вятърната сила и слагат района в позиция да не реализира задачата на Европейски Съюз за произвеждане на 69 % от силата от зелени източници до 2030 година, съобщи „ Ембър “, написа Българска телеграфна агенция.
Ако районът осъществя капацитета си, той би могъл да добави 200 гигавата (GW) вятърни и слънчеви мощности до 2030 година, предвижда изследователският център. Това може да докара до дял на зелената сила от 63 % и доста по-ниски цени на едро.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ