Заплатите в Централна и Източна Европа спират да растат
Страните от Централна и Източна Европа са " заседнали " в клопката на междинните приходи и имат потребност от нови тактики за напредък и инфраструктурно развиване, с цел да тръгнат още повече нагоре. Това показват в собствен отчет оповестен в сряда от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР).
От финансовата институция показват още, че стопанските системи от някогашния Източен блок също по този начин не могат да се оправят със сериозното замърсяване и макар че в някои от тях има апетити за промени, в Полша и Украйна, да вземем за пример, към момента са в застой в доста области, като приватизацията.
" Много от тези страни към този момент достигната равнището на междинния приход и би трябвало да излязат от неговия капан ", разяснява основният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие Сергей Гуриев, представен от Reuters.
Тази наклонност, обвързвана със междинното равнище на възнаграждение, е постоянно срещан феномен в разрастващите се страни. Растежът се забавя на фона непълен софтуерен прогрес на стопанската система, а в това време покачването на заплатите лимитира конкурентните преимущества на евтиния труд.
По думите на Гуриев са нужни нови стопански модели, които да са фокусирани върху възстановяване на продуктивността, развиване на нови инфраструктурни планове и прогрес в региона на зелената сила.
Според изчисленията на Европейска банка за възстановяване и развитие единствено за развиване на инфраструктурата в идващите 5 години всички 38 страни от района, които банката следи, ще би трябвало да вложат 1,9 трилиона евро или 2,23 трилиона $.
От финансовата институция дават за образец Турция, където подобряването на огромната пътна мрежа даде подтик на вътрешната търговия в по-отдалечените елементи на страната.
Също по този начин специалистите показват, че Гърция, Словения и Казахстан към този момент имат прогрес във връзка с приватизацията, до момента в който подобен липсва в страни, като Тунис, Йордания, Албания, Беларус и Сърбия.
От финансовата институция показват още, че стопанските системи от някогашния Източен блок също по този начин не могат да се оправят със сериозното замърсяване и макар че в някои от тях има апетити за промени, в Полша и Украйна, да вземем за пример, към момента са в застой в доста области, като приватизацията.
" Много от тези страни към този момент достигната равнището на междинния приход и би трябвало да излязат от неговия капан ", разяснява основният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие Сергей Гуриев, представен от Reuters.
Тази наклонност, обвързвана със междинното равнище на възнаграждение, е постоянно срещан феномен в разрастващите се страни. Растежът се забавя на фона непълен софтуерен прогрес на стопанската система, а в това време покачването на заплатите лимитира конкурентните преимущества на евтиния труд.
По думите на Гуриев са нужни нови стопански модели, които да са фокусирани върху възстановяване на продуктивността, развиване на нови инфраструктурни планове и прогрес в региона на зелената сила.
Според изчисленията на Европейска банка за възстановяване и развитие единствено за развиване на инфраструктурата в идващите 5 години всички 38 страни от района, които банката следи, ще би трябвало да вложат 1,9 трилиона евро или 2,23 трилиона $.
От финансовата институция дават за образец Турция, където подобряването на огромната пътна мрежа даде подтик на вътрешната търговия в по-отдалечените елементи на страната.
Също по този начин специалистите показват, че Гърция, Словения и Казахстан към този момент имат прогрес във връзка с приватизацията, до момента в който подобен липсва в страни, като Тунис, Йордания, Албания, Беларус и Сърбия.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ