Шведският премиер: НАТО обсъжда дали да въведе цел за разходите за гражданска отбрана
Страните от НАТО разискват дали да дефинират цел за разноски за гражданска защита и за поддръжка за Украйна в допълнение към главната цел за разноски за военния бюджет. Това сподели шведският министър председател Улф Кристершон, представен от Ройтерс.
Много от членовете на НАТО усилиха военните си разноски след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година, само че са подложени на напън от страна на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да усилят разноските още и да доближат равнище от 5% от Брутният вътрешен продукт за защита – доста повече от актуалната цел от 2%.
Кристершон съобщи пред кореспонденти в Стокхолм, че на срещата на върха на водачите на НАТО в Хага през юни е допустимо да бъде контрактувана цел за разноски за защита над 3% от Брутният вътрешен продукт, дружно с втора цел за други разноски, по-общо свързани със сигурността и защитата.
„ Продължава полемиката, чийто край към момента не сме видели, дали НАТО, паралелно с целевата си стойност за разноски за защита, би трябвало да има целева стойност за гражданска защита, за подготвеност, за поддръжка за Украйна и други сходни неща “, сподели той.
Целевата стойност на разноските за защита може да бъде „ избрана на 3,5% с добавка от 1,5% за нещата, които са свързани с гражданската защита, с поддръжката за Украйна и други неща, които са отвън тези области на непосредствена военна защита “, сподели той.
Според оценките на НАТО 23 от 32-те страни членки на алианса са достигнали или надхвърлили задачата от 2% през предходната година. Някои от огромните европейски стопански системи, като да вземем за пример Италия и Испания, обаче са изразходвали единствено към 1,5% и 1,3% надлежно.
Швеция стана 32-ата страна членка на НАТО през март предходната година вследствие на поврат във външната политика, провокиран от опасенията, свързани с Русия.
„ Много съм решен да се погрижа ние в Швеция да осъществим уговорките, за които НАТО взема решение “, сподели Кристершон.
Много от членовете на НАТО усилиха военните си разноски след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година, само че са подложени на напън от страна на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да усилят разноските още и да доближат равнище от 5% от Брутният вътрешен продукт за защита – доста повече от актуалната цел от 2%.
Кристершон съобщи пред кореспонденти в Стокхолм, че на срещата на върха на водачите на НАТО в Хага през юни е допустимо да бъде контрактувана цел за разноски за защита над 3% от Брутният вътрешен продукт, дружно с втора цел за други разноски, по-общо свързани със сигурността и защитата.
„ Продължава полемиката, чийто край към момента не сме видели, дали НАТО, паралелно с целевата си стойност за разноски за защита, би трябвало да има целева стойност за гражданска защита, за подготвеност, за поддръжка за Украйна и други сходни неща “, сподели той.
Целевата стойност на разноските за защита може да бъде „ избрана на 3,5% с добавка от 1,5% за нещата, които са свързани с гражданската защита, с поддръжката за Украйна и други неща, които са отвън тези области на непосредствена военна защита “, сподели той.
Според оценките на НАТО 23 от 32-те страни членки на алианса са достигнали или надхвърлили задачата от 2% през предходната година. Някои от огромните европейски стопански системи, като да вземем за пример Италия и Испания, обаче са изразходвали единствено към 1,5% и 1,3% надлежно.
Швеция стана 32-ата страна членка на НАТО през март предходната година вследствие на поврат във външната политика, провокиран от опасенията, свързани с Русия.
„ Много съм решен да се погрижа ние в Швеция да осъществим уговорките, за които НАТО взема решение “, сподели Кристершон.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ