Шафран – символ на щастието
Страните от Мала Азия се смятат за родината на шафрана
Шафранът е прочут като най-скъпата фалшификация в света. Кулинарните специалисти означават неговите изящни свойства и мирис. Лекарите и лечителите считат, че е панацея за всички заболявания. Освен това, вярвате или не, шафранът се употребява в магията. И съгласно уверенията на знаещи хора, той е доста употребен в магическите медикаменти и ритуали.
Лилавият или наследник минзухар, от който се получава шафранът, е обработен и скъп от хората от антични времена. Цветовете му са огромни, красиви и ароматни. А същинската фалшификация са изсушените близалца. Всяко цвете съдържа единствено три близалца и с цел да се получи кг шафран, са нужни 200 хиляди цвята. Страните от Мала Азия се смятат за родината на шафрана.
В астрологията шафранът се свързва с детайла огън. В него преобладават пречистващи и лечебни правила, символизиращи силата и щастието. Той е покровителстван от Слънцето. Преобладаващият цвят е жълт. Подправката е изключително потребна за всички огнени знаци от зодиака и хора, родени под знака на Риби.
Шафранът оказва помощ на хората да намират естетика и успокоение. Перфектно възвръща умствените сили, а също по този начин е в положение да разсъни в човек както възвишена обич, по този начин и земна пристрастеност. При приложимост, в душата и тялото започва лечебна стратегия, като шафранът отделя своята топла и ярка сила, възстановявайки нарушавания баланс на силите.
Приложенията на средствата са доста разнородни. Това са ароматни масла, мехлеми и смеси, пръчици за пушене, чайове, настойки и отвари.
Поради своите потребни свойства шафранът се употребява необятно във фармацевтичното произвеждане в източните страни. С помощта на неговия дестилат се подготвят до 300 лекарствени продукта. Последният е част от питателните добавки и капките за очи.
Запарката от шафран се употребява като стимулант при сърдечни и стомашно-чревни болести, левкемия, цистит, уретрит, по време на епилептични припадъци. Действа като аналгетик, седативно, диуретично, спазмолитично, противовъзпалително, бактерицидно средство. Облекчава напрежението, успокоява нервната система.
Шафрановата настойка е натурален антибиотик. Прочиства кръвта, подтиква образуването на нови кръвни кафези, предизвиква подмладяването на тъканите. В медицината на източните страни се употребява за лекуване на болести на храносмилателния тракт и гинекологични болести, чревни полипи, катаракта, бодърствуване, хемороиди. Ефикасен е при мъчно заздравяващи язвени рани, отстранява камъни от бъбреците и жлъчния мехур.
И по този начин, наследствените вещери и лечители употребяват шафрана за: връщане на изгубената обич, да се разсъни любовта и пристрастеността в човек ( афродизиак), да се възстановят умствените сили и човек да стартира да се любува на живота, да се преодолее страха и вълнението, прогонване на разнообразни демони, в това число мързел и незаинтересованост (добавя се към храната), справяне с разрушителното възмущение, яд и ненавист.
Лилавият минзухар или шафранът се употребява още да прогонва тъгата, успокоява и придава убеденост и предпочитание за живот. Добавен в храната, шафранът чудесно прогонва демоните от човешката душа, а с тях и мързела и апатията. Напитка с добавка на тази фалшификация, ускорява ясновидските качества. Смята се, че шафранът може да обезпечи връзка с духовете и другия свят.
Синият минзухар има дарба да прочиства пространството и да обезврежда отрицателното енергийно-информационно поле. В Персия бременните дами са го носели в себе си за елементарно и бързо раждане.
Смятало се, че растението оказва помощ на човек да реализира естетика със себе си, прибавя обич към живота, усилва любовната сила и оптимизма. В страните от Изтока се считало, че венчелистчетата на шафран задълбочават способността за житейска философска мъдрост, не дават на човек опцията да не помни дома и околните.
Британците имат вяра, че под въздействието на шафрана мъжете стартират да наподобяват на средновековни рицари. Растението разпалва сантиментално въодушевление, задълбочава възприятията и тласка мъжете към благородни каузи.
Лилавият минзухар – това е магията на умиротворението. Химията тук играе значима роля в чудодейните свойства на шафрана. Благодарение на богатия си химичен състав от витамини и минерали, подправката контролира метаболизма, хормоните, усъвършенства храносмилането и надлежно усвояването на питателните субстанции. А когато тялото се насити на всичко, се появяват наслада, смях и положително въодушевление.
Не инцидентно в епохата на антична Гърция лилавият минзухар е въплъщение на Богинята на утринната зора - Еос. Синият минзухар е едно от първите цветя, които цъфтят напролет и се счита за знак на обновяването на живота и природата. Някога на остров Санторини е имало огромно светилище, отдадено на това цвете.
Някои нации имат вяра, че с цел да провокират вятъра, е належащо да се хвърли шафран от огромна височина, да вземем за пример висок рид или планина.
Според исторически източници шафранът е получил необятно разпространяване по време на минойската цивилизация (Егейската цивилизация от бронзовата ера на остров Крит, 2700-1400 година прочие н. е.) от гръцкия остров Крит. Той е въведен в Европа по време на кръстоносните походи, през 1096-1270 година, а по-късно се популяризира на запад от Средиземно море. Шафранът като фалшификация е прочут в Англия от първата половина на 16 век, от времето на крал Хенри VIII, когато, с цел да се ускори опияняващия резултат на шафрана като афродизиак, се добавял към виното.
Лечебните свойства на растението са известни от китайските медицински книги от 2600 година пр.н.е. Информация за шафрана е дадена и в египетските папируси от 1500 година пр.н.е.
Шафранът може да се употребява за сладки и солени ястия. Особено подобаващ е за ориз, картофи, домати, сосове, бульони, зеленчукови супи, риба и морски блага, всички типове месо. В сладкарството се употребява за кексове, пудинги, кремове, сладоледи, плодови желета. Може да се приема като чай.
Шафранът е прочут като най-скъпата фалшификация в света. Кулинарните специалисти означават неговите изящни свойства и мирис. Лекарите и лечителите считат, че е панацея за всички заболявания. Освен това, вярвате или не, шафранът се употребява в магията. И съгласно уверенията на знаещи хора, той е доста употребен в магическите медикаменти и ритуали.
Лилавият или наследник минзухар, от който се получава шафранът, е обработен и скъп от хората от антични времена. Цветовете му са огромни, красиви и ароматни. А същинската фалшификация са изсушените близалца. Всяко цвете съдържа единствено три близалца и с цел да се получи кг шафран, са нужни 200 хиляди цвята. Страните от Мала Азия се смятат за родината на шафрана.
В астрологията шафранът се свързва с детайла огън. В него преобладават пречистващи и лечебни правила, символизиращи силата и щастието. Той е покровителстван от Слънцето. Преобладаващият цвят е жълт. Подправката е изключително потребна за всички огнени знаци от зодиака и хора, родени под знака на Риби.
Шафранът оказва помощ на хората да намират естетика и успокоение. Перфектно възвръща умствените сили, а също по този начин е в положение да разсъни в човек както възвишена обич, по този начин и земна пристрастеност. При приложимост, в душата и тялото започва лечебна стратегия, като шафранът отделя своята топла и ярка сила, възстановявайки нарушавания баланс на силите.
Приложенията на средствата са доста разнородни. Това са ароматни масла, мехлеми и смеси, пръчици за пушене, чайове, настойки и отвари.
Поради своите потребни свойства шафранът се употребява необятно във фармацевтичното произвеждане в източните страни. С помощта на неговия дестилат се подготвят до 300 лекарствени продукта. Последният е част от питателните добавки и капките за очи.
Запарката от шафран се употребява като стимулант при сърдечни и стомашно-чревни болести, левкемия, цистит, уретрит, по време на епилептични припадъци. Действа като аналгетик, седативно, диуретично, спазмолитично, противовъзпалително, бактерицидно средство. Облекчава напрежението, успокоява нервната система.
Шафрановата настойка е натурален антибиотик. Прочиства кръвта, подтиква образуването на нови кръвни кафези, предизвиква подмладяването на тъканите. В медицината на източните страни се употребява за лекуване на болести на храносмилателния тракт и гинекологични болести, чревни полипи, катаракта, бодърствуване, хемороиди. Ефикасен е при мъчно заздравяващи язвени рани, отстранява камъни от бъбреците и жлъчния мехур.
И по този начин, наследствените вещери и лечители употребяват шафрана за: връщане на изгубената обич, да се разсъни любовта и пристрастеността в човек ( афродизиак), да се възстановят умствените сили и човек да стартира да се любува на живота, да се преодолее страха и вълнението, прогонване на разнообразни демони, в това число мързел и незаинтересованост (добавя се към храната), справяне с разрушителното възмущение, яд и ненавист.
Лилавият минзухар или шафранът се употребява още да прогонва тъгата, успокоява и придава убеденост и предпочитание за живот. Добавен в храната, шафранът чудесно прогонва демоните от човешката душа, а с тях и мързела и апатията. Напитка с добавка на тази фалшификация, ускорява ясновидските качества. Смята се, че шафранът може да обезпечи връзка с духовете и другия свят.
Синият минзухар има дарба да прочиства пространството и да обезврежда отрицателното енергийно-информационно поле. В Персия бременните дами са го носели в себе си за елементарно и бързо раждане.
Смятало се, че растението оказва помощ на човек да реализира естетика със себе си, прибавя обич към живота, усилва любовната сила и оптимизма. В страните от Изтока се считало, че венчелистчетата на шафран задълбочават способността за житейска философска мъдрост, не дават на човек опцията да не помни дома и околните.
Британците имат вяра, че под въздействието на шафрана мъжете стартират да наподобяват на средновековни рицари. Растението разпалва сантиментално въодушевление, задълбочава възприятията и тласка мъжете към благородни каузи.
Лилавият минзухар – това е магията на умиротворението. Химията тук играе значима роля в чудодейните свойства на шафрана. Благодарение на богатия си химичен състав от витамини и минерали, подправката контролира метаболизма, хормоните, усъвършенства храносмилането и надлежно усвояването на питателните субстанции. А когато тялото се насити на всичко, се появяват наслада, смях и положително въодушевление.
Не инцидентно в епохата на антична Гърция лилавият минзухар е въплъщение на Богинята на утринната зора - Еос. Синият минзухар е едно от първите цветя, които цъфтят напролет и се счита за знак на обновяването на живота и природата. Някога на остров Санторини е имало огромно светилище, отдадено на това цвете.
Някои нации имат вяра, че с цел да провокират вятъра, е належащо да се хвърли шафран от огромна височина, да вземем за пример висок рид или планина.
Според исторически източници шафранът е получил необятно разпространяване по време на минойската цивилизация (Егейската цивилизация от бронзовата ера на остров Крит, 2700-1400 година прочие н. е.) от гръцкия остров Крит. Той е въведен в Европа по време на кръстоносните походи, през 1096-1270 година, а по-късно се популяризира на запад от Средиземно море. Шафранът като фалшификация е прочут в Англия от първата половина на 16 век, от времето на крал Хенри VIII, когато, с цел да се ускори опияняващия резултат на шафрана като афродизиак, се добавял към виното.
Лечебните свойства на растението са известни от китайските медицински книги от 2600 година пр.н.е. Информация за шафрана е дадена и в египетските папируси от 1500 година пр.н.е.
Шафранът може да се употребява за сладки и солени ястия. Особено подобаващ е за ориз, картофи, домати, сосове, бульони, зеленчукови супи, риба и морски блага, всички типове месо. В сладкарството се употребява за кексове, пудинги, кремове, сладоледи, плодови желета. Може да се приема като чай.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ