Кускусът - част от нематериалното наследство на ЮНЕСКО
Страните от Магреб - Алжир, Мароко, Тунис и Мавритания, може и да имат своите разлики между тях, само че общата им обич към кускуса е по-силна.
Част от буковите ни гори към този момент са обект на ЮНЕСКО
Национален парк „ Централен Балкан “ с едно от най-високите интернационалните самопризнания
Регионалната горделивост ги сплоти в взаимната им поръчка за влизане в листата на нематериалното завещание на човечеството, формиран от ЮНЕСКО.
Тя беше импортирана групово от Алжир, Мавритания, Мароко и Тунис и бе утвърдена от международната организация под председателството на Ямайка.
Така обичайното за Северна Африка берберско ядене се трансформира във популярен обединител на един район. А от през вчерашния ден, 16 декември, знанията и техниките, свързани с приготвянето и консумирането на кускуса, са включени в листата на нематериалното завещание на човечеството, формиран от ЮНЕСКО.
„ Кускусът, присъстващ на всяко обществено или културно събитие, е по едно и също време елементарен и специфичен ", аргументират се техните представители, представени от AFP.
" Обикновен, заради честотата на използването му в фамилна конюнктура, и специфичен, поради сплотяващата и предразполагаща роля, която играе при събирания на хора, на които се споделя храна. "
В неговото подготвяне най-важна роля имат дамите. Момичетата усвояват освен техниките, само че и песните, жестовете, присъщите изрази и ритуали, които вървят дружно с процеса.
Алжирският готвач Рабах Наурад споделя, че не е научил по какъв начин се прави кускус в готварското учебно заведение. " Това са десетилетия на наблюдаване на майка ми, сестрите ми и всички дами от Северна Африка, които са специалисти в това ", споделя той.
Ето по какъв начин храната за следващ път ускори чувството за обща еднаквост в един район, който призна, че знанията и уменията по приготвянето на кускуса са неотменна част от културното им завещание.
Част от буковите ни гори към този момент са обект на ЮНЕСКО
Национален парк „ Централен Балкан “ с едно от най-високите интернационалните самопризнания
Регионалната горделивост ги сплоти в взаимната им поръчка за влизане в листата на нематериалното завещание на човечеството, формиран от ЮНЕСКО.
Тя беше импортирана групово от Алжир, Мавритания, Мароко и Тунис и бе утвърдена от международната организация под председателството на Ямайка.
Така обичайното за Северна Африка берберско ядене се трансформира във популярен обединител на един район. А от през вчерашния ден, 16 декември, знанията и техниките, свързани с приготвянето и консумирането на кускуса, са включени в листата на нематериалното завещание на човечеството, формиран от ЮНЕСКО.
„ Кускусът, присъстващ на всяко обществено или културно събитие, е по едно и също време елементарен и специфичен ", аргументират се техните представители, представени от AFP.
" Обикновен, заради честотата на използването му в фамилна конюнктура, и специфичен, поради сплотяващата и предразполагаща роля, която играе при събирания на хора, на които се споделя храна. "
В неговото подготвяне най-важна роля имат дамите. Момичетата усвояват освен техниките, само че и песните, жестовете, присъщите изрази и ритуали, които вървят дружно с процеса.
Алжирският готвач Рабах Наурад споделя, че не е научил по какъв начин се прави кускус в готварското учебно заведение. " Това са десетилетия на наблюдаване на майка ми, сестрите ми и всички дами от Северна Африка, които са специалисти в това ", споделя той.
Ето по какъв начин храната за следващ път ускори чувството за обща еднаквост в един район, който призна, че знанията и уменията по приготвянето на кускуса са неотменна част от културното им завещание.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ